Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Предлагането на труд в България остава изключително свито на фона на рекордното търсене, а достигането до останалия свободен ресурс изглежда все по-трудно. Това е основният извод от публикуваните тази седмица данни на Евростат за общия свободен резерв на пазара на труда в страните от ЕС.
Оценката на „резервите“ (labor market slack) за 2023 г. е интересна по две причини. От една страна данните включват разширено понятие за население в активна възраст – 15-74 годишни вместо по-често разглежданата група на лица от 15 до 64 години, което признава все по-важната роля на възрастните хора на пазара на труда на фона, движена от застаряването и свиването на предлагането. От друга страна понятието е максимално обхватно, като включва както безработните, така и неактивните, които са склонни да работят и хората, работещи на непълен работен ден – с други думи, представен е пълният потенциал за експанзия на пазара на труда.
Разпределението на общите резерви сочат, че в страните от ЕС и след пандемията пазарите на труд работят на много скорости, като в редица държави – Испания, Италия, Гърция, Швеция, Финландия – те надхвърлят 15% от населението на 15-74 години. От другата страна са предимно централноевропейски страни, където високото търсене и успешни политики за активиране и преквалификация са успели почти да изчерпят свободния ресурс – такива примери са Полша, Малта, Унгария, Чехия, където резервите са от порядъка на 5-6%. България е близо до тези стойности, със 7,1% резерв.
Интересно е да отбележим, че характерът на резервите е много различен сред различните държави – в някои (Унгария, Полша) водеща е безработицата, при други, особено в Западна Европа (Нидерландия, Ирландия, Франция) се наблюдава висок дял на непълно заетите, а при трети (Италия, Чехия, Германия) с най-голяма относителна тежест са неактивните, които са склонни да работят. Това подчертава факта, че преносът на политики и практики в рамките на ЕС е труден заради много различните особености на националните икономики и в частност пазари на труд.
През 2023 г. България постига най-ниския размер на резервите на пазара на труда за последните 15 години. Докато в глобалната криза стойността на показателя достига пика си от 21%, най-вече заради значителния дял безработни лица, но и немалко готови да започнат работа неактивни лица, то през 2023 г. той вече е 7,1%. Водеща роля отново играе безработицата, (4,2%), както и готовите да работят неактивни (2,1%), а другите две групи са много малки – непълно заети са едва 0,3% от населението на 15-74 години, а търсещи работа, но не в състояние да започнат веднага да работят са 0,5%.
Това разпределение и динамика дават ясна насока на политиките за експанзия на пазара на труда у нас. Известни резерви има както в групата на безработните, така и сред склонните да работят неактивни лица. Фактът, че те не успяват да се реализират на фона на повишеното търсене на труд обаче означава, че има значителни пречки пред това – ниска квалификация и умения, разположение в региони с малко свободни работни места при ниска мобилност, липса на ориентиране. Именно тези бариери трябва да бъдат преодолени – с фокус върху квалификацията и уменията, разширяване на образованието на възрастните, разглеждане на индивидуалните потребности и предизвикателства на неактивните и безработните.
Преброяването през 2021 г. показа, че България е загубила над 840 хил. души население за едно десетилетие (или 11,5% спад), като малко повече от половината от спада се дължи на естествен прираст, а останалата част – на миграционни процеси. Задълбочават се тенденциите за застаряване населението, като делът на лицата над 65-годишна възраст доближава 24%. За десетилетието от предходното преброяване населението в трудоспособна възраст (от 18 до 64 г.) се свива с близо 890 хиляди души – с цели 18,4%, а според текущите данни на НСИ до края на 2023 г. спадът в тази възрастова категория е с още над 40 хиляди лица.
Средносрочната демографска прогноза сочи към продължаващ траен спад на трудоспособното население в страната, като дори и да добавим 65-69 годишните към него, към 2050 г. общият брой на трудоспособните ще се свие до 3,2 милиона души, на фона на малко над 4 милиона души към средата на настоящото десетилетие.
Въпреки че точният размер на спада е спекулативен, изглежда невероятно подобряващите се през последните няколко миграционни показатели да доведат до ръст на трудоспособните. С други думи, българската икономика ще бъде принудена да се адаптира към условия на все по-ограничено предлагане на труд.
Бързо намаляващата трудова сила налага бързото повишаване на производителността на труда като единствен път към по-висок икономически растеж. Въпреки това, през последните години се наблюдава забавяне на ръста на производителността. Това ясно демонстрира, че досегашният модел, който разчиташе най-вече на инвестиции в механизация и автоматизация не може да работи вечно; на дневен ред излизат подобренията в квалификацията и уменията на работниците.
Според редовните наблюдения на бизнес климата на НСИ, недостигът на работна сила е вторият най-важен фактор, затрудняващ дейността на предприятията, посочен съответно от 33% от фирмите в промишлеността, 29% от фирмите в търговията и над 26% от фирмите в услугите.
Същевременно последното проведено проучване на потребностите на работодателите от работна сила на Агенция по заетостта разкрива очаквано търсене от бизнеса на 243 хил. специалисти с висше и 244 хил. специалисти със средно образование в следващите 3 до 5 години. С други думи, липсата на кадри е сред най-важните ограничители на икономическия растеж.
Високото средносрочно търсене е съчетано със свиващо се предлагане на труд. От средата на 2021 г. коефициентът на безработица се задържа в диапазона 4-5,5%, което кореспондира на между 140 и 160 хиляди регистрирани лица в бюрата по труда – чувствително по-нисък брой дори в сравнение с периода преди пандемията. По всичко личи, че безработицата в страната е достигнала своето естествено дъно, като тези, които могат да бъдат наети на работа са намерили работни места, а почти всички, които не успяват трайно са преминали в групата на неактивните. Приблизително 1/3 от безработните са в групата с регистрация над една година – с ниско образование, без квалификация и умения или в региони с много слабо търсене на труд.
Остават много големите разлики в безработицата според образователната степен. Докато при висшистите делът на търсещите работа е едва 1,9%, то при тези с основно образование те са 10,7%, а сред тези с начално и по-ниско – 26,9%, или над ¼ от всички в групата. Именно при най-ниско образованите е и най-сериозното увеличение на безработицата – с 2,2 пр.п. спрямо 2022 г. С други думи, пазарът на труда става все по-затворен за необразованите, а заетостта – все по-трудно постижима.
Същевременно потенциалът за растеж на заетостта изглежда изчерпан. Заетостта на икономически активното население (15-64-годишни) остава практически без промяна – 70,7% за 2023 г., или с 0,1 пр.п. повече в сравнение с предишната година. Тази стойност е и над предишния рекорд от 2019 г., но по всичко личи че възможността за съществено увеличаване на броя на заетите без фундаментални реформи е силно ограничен.
Запазват се много големите регионални различия на пазара на труд. Докато във водещите области коефициентът на безработица варира между 2-3% през 2023 г., то в цели 7 области – Разград, Монтана, Търговище, Силистра, Враца, Перник и Видин надхвърля 10%. Във всички тези области, освен Разград, трендът е към повишение на дела на безработните. По-слабо развитите региони изостават в заетостта, като най-висока е тя във Варна (77%) и столицата (76,5%), а с под 60% са три области – Враца, Монтана и Силистра. Ръстът на национално ниво „маскира“ свиване на заетостта в 12 от 28-те области на страната. [1]
[1] Човешкият капитал е сред основните фокуси на новопубликуваната „Бяла книга на ИПИ: Отключване на растежа“. Още мерки за образованието, пазара на труда и социалната политика могат да бъдат намерени в съответната глава на изданието.
