- Постановка
На 11-ти декември т.г. БНБ реагира официално на правителствено решение. Управителят на БНБ г-н Димитър Радев изпрати писмо (по-нататък наричано ПДР) до заместник министър-председателя и Министър на финансите г-жа Людмила Петкова със становище на БНБ по проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г.
Първото изречение в ПДР е: „Българската народна банка изразява категорична позиция против предложения проект на държавен бюджет за 2025 г. и неговото приемане“.
Подобен прецедент по своето отрицание на правителствен акт и изразена категоричност звучи уникално за практиката на БНБ. В последните петнадесетина години (а и повече) БНБ се е въздържала от официална оценка на правителствено решение. При изпълнението на своя мандат настоящият Управител на БНБ е избягвал всякакви публични изяви, а редките му интервюта са характерни с лаконични служебни отговори на задаваните въпроси. Рядко могат да се посочат достъпни за широката публика научни срещи и конференции с участие на отделни членове на Управителния съвет на БНБ, на които да се обсъждат публично отделни политики на БНБ.
В ПДР не е посочено то да е обсъждано в Управителния съвет на БНБ, така че най-вероятно изразява мнението на Управителя на БНБ.
БНБ е една от двете върхови финансови институции в страната (паралелно с Министерството на финансите), което предполага наличие на координираност между действията. Но става явно, че по някаква причина двете институции не комуникират помежду си при приемането на възлови за страната решения, което може да се оцени най-малко като тъжна новина.
ПДР дава повод за размисли и коментари. В съответствие с ограничения си обем в предлаганата бележка се дискутират и коментират отделни елементи в ПДР. Бележката няма претенции за цялостна оценка на документа ПДР, както и на предложения проектозакон за държавния бюджет 2025 г.
- Проблемни загатки
2.1. В т.I.1 на ПДР се оценява, че „ … предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическа политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд“.
БВП на България през 2023 г. е с 24,6% по-висок спрямо този през 2015 г. (Eurostat). При сравнимите с нас страни от Централна и Източна Европа съответният показател е: Унгария – 25,3%, Румъния – 32,8%, Полша – 32,9%. Чехия изостава с прираст от 16,3%, но при чувствително по-висок абсолютен размер на БВП. Средноаритметичният темп на прираст на БВП за посочените четири страни (CZ, HU, PL, RO) e 26,8%. Същият показател за четирите страни Естония, Латвия, Литва и Словакия, които са членки на еврозоната, средноаритметично за периода е 20,9%. През целия този период у нас е действал плоският данък от 10%. Данните не показват ниският плосък данък да е свързван с по-висок темп на прираст на икономическия растеж. Остава загадка как БНБ решава, че „ниските данъчни ставки“ за богатата прослойка от населението стимулират икономическия растеж?
В т. II.2 на ПДР, където се дискутира бюджетният дефицит, се отива и по-нататък, като се препоръчва „ … да бъде заложен бюджетен дефицит под 3% от БВП … дори при реализиране на по-неблагоприятно от очакваното развитие на икономическата активност“. Предположението, което читателят може да направи, е, че според БНБ икономическата динамика и реалната икономическа конвергенция на България към ЕС отстъпва по важност от желанието за самоцелно изпълнение на т.нар. Маастрихтски критерии като основание за евентуално включване към еврозоната. Изпълнението на формално конструиран монетарен критерий надделява над реалния императив за изпреварваща конвергенция на страната ни към европейските икономически реалности.
БНБ не желае да забележи, да коментира, да обясни и да оцени факта, че страната ни отбелязва систематично изнасяне на нетни капитали в чужбина в колосални мащаби. По данни на платежния баланс, който се подготвя от БНБ, за последните 4 години (2020-2023 г.) от страната са изнесени в чужбина средногодишно по 8,3 млрд.EUR нетни български капитали, което представлява близо 60% от средногодишните инвестиции („Бруто образуване на основен капитал“) в страната. България стои твърдо на опашката в ЕС във финансово-икономически план, но подпомага активно с налични си капитали развитите икономики.
2.2. В т.II.1 на ПДР се посочва, че поети официални правителствени ангажименти, „… предполагат значително увеличение на капиталовите разходи в средносрочен план“, което, според ПДР, представлява риск за фискалната устойчивост на страната.
БНБ игнорира трайно установилото се неблагоприятно състояние на инвестиционната активност в страната. У нас вече хронично се поддържа минимална (санитарна) норма на натрупване (оценена като отношение между „Бруто образуване на основен капитал“ и БВП). За 2023 г. например съответната норма на натрупване у нас е 17,7%, докато средно за страни СИВ-ЕС, които са членки на еврозона (EE+LT+LV+SK) тя е 24,7%, а за не-членките на еврозона (CZ+HU+PL+RO) е 24,5%! Единственият извод е, че постигнатият икономически растеж у нас е следствие от преексплоатация на амортизирани основни фондове, т.е. безперспективен в определен смисъл. Толкова повече, че в продължение вече на 7-8 години лихвите по краткосрочни кредити систематично превишават (при това чувствително) лихвите по дългосрочни кредити. БНБ е институцията, която трябва да обясни изложените факти и да привлече вниманието на макроикономическото управление върху подобно непривично кредитно състояние.
Редно би било БНБ да обърне внимание върху необходимостта от допълване на частната инвестиционна практика, от една страна, с добре премерена публична инвестиционна активност, от друга. Планираните публични капиталови разходи систематично се недоизпълняват, което отблъсква и е фактор за задържане на частните инвестиции. В това отношение подкрепа може да се намери и в наскоро публикувания доклад на М.Драги за финансово-икономическите проблеми в ЕС.
2.3. В т.II.3 на ПДР се изразява безпокойство от „ … съществено увеличение на разходите за труд, което би могло да има силен проинфлационен натиск по линия на по-високи разходи за производство и също така да доведе до загуба на конкурентоспособност на българската икономика“.
БНБ задължително трябва да проявява загриженост за инфлационната динамика, както и да я обяснява професионално. Вече 27 години България е в паричен съвет с фиксирана местна валута към DEM, респективно EUR и инфлационната динамика има своя собствена специфична логика.
Цените на крайните потребителски разходи на домакинствата у нас през 2023 г. са най-ниските в ЕС (Eurostat) – под 60% от средните цени в ЕС. През последната декада (2014-2023 г.) посоченият показател е нарастнал с десетина процентни пункта като следствие от по-високата инфлация у нас в сравнение със средноевропейската.
Немислимо е да се очаква, че наблюдаваното ценово съотношение може да се запази в бъдеще. Единствената възможна тенденция е по-нататъшното гравитиране на вътрешните цени към средноевропейските, което е възможно да стане само чрез по-висока инфлация у нас. А по-високата инфлация предполага и изисква позитивен тренд и на заплащането на труда включително и вследствие от нарастващото социално напрежение в резултат на драстичното различие в доходите у нас спрямо средноевропейските.
При описаната ситуация загубата на конкурентоспособност на българската икономика е също неизбежна най-вече поради подценената местна валута, свързано със спецификата и действието на паричния съвет у нас и поддържаните парникови условия на местните производители. Редно би било БНБ да алармира обществеността и представителите на бизнеса у нас за тази особеност, която би следвало да се смекчи много преди включването на страната в еврозоната.
2.4. В т.II.4 на ПДР с немалка доза гордост се изтъкват „ … въведените през предходните няколко години увеличения на антицикличния капиталов буфер и на ставката на задължителните минимални резерви на банките … на допълнителни изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити … “.
Нашата страна се оказва рекордьор по висока кредитна активност (по оценка на БНБ) при ниска инвестиционнна активност. БНБ увеличи нормата на задължителни минимални резерви на търговските банки (ТБ) на 12% като мярка за подтискане на кредитната активност и овладяване на инфлацията. Понастоящем ТБ поддържат в БНБ резерви от около 21 млрд.лв. (с вариация във времето). Ако България се включи към еврозоната (каквито са официалните аспирации), тогава, в съответствие с изискванията на Европейската централна банка, задължителните минимални резерви ще са 1%, т.е. ще се освободят повече от 19 млрд.лв. от ресурсите на ТБ (които са близо 60% от текущото „Бруто образуване на основен капитал“). БНБ не дискутира по какъв начин ще се отрази подобно рязко нарастване на паричния оборот върху инфлационния процес, вероятно защото ще бъде в бъдеще.
БНБ старателно избягва въобще дискусия за протичащите процеси в банковата система. Нетната печалба на ТБ е 815 млн.лв. през 2020 г. и се повиши на 3417 млн.лв. три години по-късно, т.е. отбеляза средногодишен прираст от над 60%! Подобен изключителен финансов прогрес става възможен благодарение на поддържането на високи лихвени проценти по кредитите и нищожни лихвени проценти по депозитите. Възниква въпрос доколко действа някаква конкуренция в банковата ни система – нещо, за което е длъжна да се грижи БНБ?
Подобно неглижиране на депозитите на населението води до чувствително нарастване на парите в обращение. Към края на текущата година те са повече от 30 млрд.лв. (примерно 16-17% от БВП) и продължават да нарастват. Всеки гражданин на Република България държи средно в дома си по над 4500 лв. в брой! По този показател сме рекордьори сред страните от Централна и Източна Европа и не само там. Големият обем пари в обращение намалява възможностите на централната банка за регулиране на паричното обращение. При включване на страната в еврозона тази парична маса ще се изяви и остава догадка доколко тя няма да се влее явно в паричното обращение с всички произтичащи от това негативни последствия.
- Заключение
В един некратък период от своето съвременно съществувание БНБ поддържа поведение, което би могло да се нарече активна пасивност. Тя подготвя скрупольозно и отговорно паричната и банкова статистика, отразява правилно и точно монетарните процеси, но избягва всякакви професионални коментари на наблюдавани монетарни явления. Същевременно има немалко монетарни ефекти в нашата съвременна действителност, които изискват професионален коментар и анализ с оглед на формиране на адекватна макроикономическа политика и които БНБ трябва да бъде в състояние да оцени професионално. Натрапва се впечатлението, че БНБ е загрижена много повече за своето собствено спокойствие, отколкото за националния финансово-икономически просперитет.
Редно е БНБ да преосмисли своето поведение и да поеме отговорност с претенциозна и всеобхватна оценка на финансово-икономическите реалности. Успокояването с привидното моментно монетарно спокойствие трябва да отстъпи на трезвата преценка за очаквани бъдещи проявления. Отрезвяването е задължително, за да няма негативен сблъсък с активиране на процеси, които могат да се нарекат „очаквани изненади“.
