Преди дни стана ясно, че държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) е подписала споразумение с „Union Energy“ за придобиване на 10% дял в израелското газово находище „Тамар“, което е едно от най-големите газови находища в средиземноморския шелф на Израел и е от голямо значение.
От SOCAR са отбелязали, че споразумението ще влезе в сила при определени условия, включително получаване на съответните регулаторни и други разрешителни. „При това SOCAR започва да изпълнява инвестиционни проекти в областта на upstream-а в Средиземноморския басейн. Компанията ще продължи дейността си в посока на придобиване на дялове от стратегически активи в други държави“, допълват от компанията.
Трябва да се отбележи, че газовото находище „Тамар“ е открито през януари 2009 г. Добивът на природен газ от находището започва в края на март 2013 г. Находището се намира на около 90 км западно от Хайфа, на обща дълбочина от около 5000 метра под морското равнище и във води с дълбочина около 1700 метра. Площта на находището е 100 квадратни километра, а дебелината на слоевете достига 300 метра. Добивът на природен газ в „Тамар“ се извършва чрез шест сондажа намиращи се в експлотация, които осигуряват производство на до 1,1 милиарда кубически фута природен газ на ден.
Прогнозните запаси на природен газ в находището са около 389 милиарда кубически метра.
Новината, че азербайджанската държавна нефтена компания – SOCAR, придобива дялово участие в разработването на израелското газово находище „Тамар“ е от много голямо значение по няколко причини.
Първата причина е, че новината потвърждава здравината на съюза между Азербайджан и Израел. Азербайджан е най-големият доставчик на нефт за Израел, още повече, че разполага с нефтопровода „Баку – Джейхан“ за извършване на доставките. Нефтопроводът започва буквално от нефтените находища в каспийския шелф и завършва на терминала на турското пристанище Джейхан на брега на Средиземно море. Трудно може да се намери по-оптимален вариант за доставяне на нефт в Израел.
Стратегическото сътрудничество между Азербайджан и Израел хвърля на боклука всички „партенки“ за враждебността на Израел към Исляма, както и не по-малко миризливите партенки за това, че Азербайджан не иска и не може да партнира с демократични държави. И двете тези са широко раздувани из европейското медийно пространство, в това число и в Европейския парламент, но единственият сериозен извод, който може да се направи от тях е оценката на наивността (в едни случаи) или на низостта на разпространителите им (в други случаи). Всъщност, основният говорител в този сюжет е путиновата пропаганда, но мнозина от лапнишараните, повтарящи тези две твърдения не забелязват или пък не искат да видят, че са „вербувани под чужд флаг“.
Втората причина, поради която трябва да отдаде особена важност на новината за придобиване на дялово участие на SOCAR в разработването на газовото находище „Тамар“ не е толкова знаково политическа, колкото с огромна практическа стойност в перспектива. В сътрудничество с няколко световни компании, Азербайджан изгради „Южният газов коридор“, по който се доставя природен газ на Грузия, Турция, Гърция, България, Албания и Италия. Пак по него в момента реално и физически се доставя природен газ и на Сърбия и на Молдова.
Фактът на съществуването на Южния газов коридор е нещо като „трепетликов кол“ в сърцето на вампира „Газпром“ (първия кол го заби самият Путин, но това е друга тема). Когато не ни будалосва, че азербайджанският газ бил руски (!?), Путиновата пропаганда в България неуморно каканиже колко малко е всъщност азербайджанският газ и как той не стигал за нищо. Е, сега настъпва драматична промяна в „диспозицията“. Находищата на природен газ в израелския шелф на Източното Средиземноморие са огромни (и „Левиатан“ и „Тамар“) и сега има всички изгледи Азербайджан да стане доставчик на израелски природен газ в Европа.
Компанията SOCAR разполага със съвсем нова и надеждна инфраструктура за доставка на природен газ в Европа. Има споразумение между Азербайджан и Европейската комисия за удвояване на досегашните доставки на природен газ от страна на SOCAR на територията на Европейския съюз. С други думи – има пазар има и инфраструктура за доставка.
Поемането на ролята на доставчик на израелски газ от страна на Азербайджан, решава един от най-тежките проблеми пред доставките на природен газ от Източното Средиземноморие в Европа – въпросът за намаляването на необходимите инвестиции.
Съществуват проекти (всъщност – мега проекти) за изграждане на подводни тръбопроводи за доставяне на природен газ до Гърция, но по понятни причини те са много по-дълги от подводните тръбопроводи, които биха доставили израелските въглеводороди до съществуващия газопровод на турска територия. Отношенията между Турция и Израел обаче в момента не са цветущи – най-вече поради заетата от Турция позиция на защитник на палестинците. Това несъмнено представлява сериозна пречка пред използването на маршрут през Мала Азия за доставка на израелски природен газ в Европа.
Включването на Азербайджан в добива на природен газ от находището „Тамар“ обаче обръща нещата в много по-благоприятна посока. Азербайджан е във възможно най-добри отношения и с Турция, и с Израел и участието на SOCAR в разработването на „Тамар“ може да бъде се окаже гросмайсторският ход, който да отключи врата за доставката на израелски газ в Европа.
До сега, доставянето на природен газ от Източното Средиземноморие за Европа се разглеждаше като далечна перспектива. Сега вече нещата изведнъж започват да придобиват реална форма. Това е откровен повод за радост за потребителите на природен газ в Европа. Освен в изброените по-горе страни, които черпят природен газ от „Южния тазов коридор“, природен газ от SOCAR очакват още Румъния, Унгария, Словакия в рамките на подписания меморандум за така наречения „Пръстен на солидарността“. Австрия, също очаква да диверсифицира доставките си на природен газ чрез сътрудничество със SOCAR за сметка на „Газпром“ и на финансовите нужди на Путин за финансиране на мръсната му война в Украйна.
Така че, имаме повод за оптимизъм. Разбира се, още утре ще чуем хора на противниците на такова сътрудничество – заедно ще „пеят в един глас“ и лобистите на доставките на природен газ от Северна Африка; и лобистите на алтернативен маршрут на подводен газопровод през Гърция; и крайните националисти сред арменската диаспора, формиращи мощно лоби, което се чувства като у дома си в някои европейски държави, а и в някои европейски институции.
Но като цяло – можем да се поздравим. Сега остава и инвестиционните банки в ЕС да се събудят и да анулират глупавия отказ да финансират тръбопроводи за доставка на въглеводороди. Току виж се сетили, че природният газ е не само гориво, но и важна суровина за промишлеността.
