Българите във възрастовата група 15-24 г. имат най-висока толерантност към сивата икономика. Най-големите нарушения се правят точно в тази възрастова група и тяхната толерантност към сивата икономика е най-голяма.
Това коментира, цитирана от БТА, проф. Емилия Ченгелова, директор на Института по философия и социология към БАН. Пред социалната комисия в парламента тя представи проучването „Толерантност на българското население към „икономиката в сянка“. То е извършено през лятото на 2021 г. сред 1800 участници на възраст над 15 г.
Въпросът за толерантността на населението към сивия сектор според проф. Ченгелова е критично сериозен. Въпреки твърденията, че сивият сектор е овладян, това не е така, данни от външни оценки, направени от Световната банка и от Международния валутен фонд, показват, че България продължава да е на първо място в Европа по дял на сивия сектор, подчертава проф. Ченгелова.
По думите й младите не само споделят, а и се гордеят с това, че работят в сивия сектор, като в последните години се наблюдава в критични размери работа с фиктивни договори – сключени за възнаграждение, което е много по-ниско от действителното, като голяма част от договорената сума се получава „на ръка“.
Институтът по философия и социология към БАН конструира нов индекс към толерантността на населението към икономиката в сянка, съставен е от 30 индикатора. Индексът измерва данните в пунктове и показва, че толерантността към сивия сектор е 74,7 пункта, а сред младите хора достига над 90 пункта. Над половината от участниците в проучването са готови да работят без трудов договор, а 30-40% казват, че са работили без договор.
Основните фактори за възникване и разпространение на „икономика в сянка“ според участниците са ниският риск за установяване на нарушението, корупцията, подкопаваща доверието в институциите, търсене на работа на всяка цена, ниско заплащане в предприятията, предлагащи постоянна и законова работа, заеми, дългове, ипотеки, желание за по-високи нетни доходи, безработен член на семейството, ниски доходи на населението, неефективен контрол от страна на държавата, склонността на хората към хитруване и заобикаляне на законодателството и др.
Икономиката в сянка може да се овладее чрез ограничаване на работата без договор, чрез ограничаване на работата с фиктивни договори и на практиката за прикрити трудови договори, както и на фалшива самонаетост. Тези препоръки биха могли да се изпълнят, ако се въведат по-строги санкции за работодатели и работещи, които нарушават трудовото и осигурителното законодателство, чрез засилен контрол от страна на Инспекцията по труда, чрез информационни кампании и чрез популяризиране на примери за успешни коректни работодатели, препоръчва проф. Ченгелова. Сред препоръките за овладяване на икономиката в сянка са и преобръщане на сега действащата парадигма, според която да бъдеш част от „икономиката в сянка“ е икономически по-изгодно, отколкото ако си коректен.
Необходимо е да се направи така, че „сенчестите“ работодатели и работещите „в сянка“ наети лица да търпят икономически щети и негативи. По думите й трябва да се приложат политики и мерки за създаване на адекватна правна култура сред населението чрез въвеждане на учебни дисциплини „Основи на трудовото законодателство“ и „Основи на осигурителното законодателство“ за горните класове и за студентите.
