Не го искахме, но въпреки това се разби в нашите брегове. Президентът на САЩ Доналд Тръмп отприщи своята дълго обсъждана атака срещу Канада, налагайки мита като избрано от него оръжие за „икономическа принуда“. Изпълнителната заповед, обосноваваща 25-процентови всеобхватни тарифи върху износа на юг от Канада (10 процента върху износа на енергия и критични минерали), цитира опасенията на Америка относно трансграничните доставки на наркотици. И все пак това едва ли може да бъде истинската причина за безпрецедентното действие на Тръмп. Канада е най-малкото малка част от тлеещия проблем на Америка с широко разпространената употреба на незаконни наркотици. Идеята, че тези наказателни тарифи са главно за принуждаване на Канада да ограничи производството на фентанил, е пресилена.*
Очевидно е, че този най-нетрадиционен американски президент има други цели. Една от тях може да бъде да наложи високи мита върху целия или повечето вносни стоки, влизащи в неговата страна, като средство за набиране на пари за финансово затруднената хазна на САЩ. Втората цел може да бъде изсмукване на индустриалното производство и капитал от Канада и други търговски партньори, за да се подкрепи целта на движението MAGA за възстановяване на американското производство. В своите забележки, направени (на практика) пред добрите и великите, събрани на изложението на Световния икономически форум в Давос през януари, президентът Тръмп постави голям акцент върху тази последна точка. Или може би това, което новата администрация на САЩ най-много иска, е да убеди Канада (и други търговски партньори) да се съобразят с американските политики за отделяне от връзката и забавяне на икономическия и военен възход на Китай.
Ако някои или всички от тях наистина са най-важните цели на г-н Тръмп, за Канада ще бъде трудно да договори изхода ни от двустранната търговска война. Колкото и да е трудно да си представим, митата на Тръмп – с възможността за още по-високи налози и различни други търговски ограничения, които тепърва предстоят – може да са новото „нормално“ за Канада, поне за срока на неговото президентство. За момента тристранното търговско споразумение Канада-САЩ-Мексико е или мъртво, или в най-добрия случай едва се придържа към живота.
Тъй като тарифната война започва, е полезно да разгледаме състава на търговията между Канада и САЩ. Тя в по-голямата си степен включва трансгранична търговия с „междинни суровини“, а не готови стоки или крайни продукти (вижте придружаващата таблица). Повече от три пети от износа на Канада за САЩ се състои от енергия, строителни материали, селскостопански и хранителни продукти, други суровини и други артикули, използвани за производството на крайни стоки. По същия начин, повече от половината от всички стоки от САЩ, изпратени до Канада, също са съставени от междинни суровини. Капиталовите стоки (напр. машини и оборудване) представляват 16 до 23 процента от двустранната търговия със стоки. Крайните стоки съставляват между една пета и една четвърт от общата сума. Това подчертава силно интегрирания характер на веригите за доставки в Северна Америка и значителните смущения, които двупосочните тарифи ще причинят за много индустрии, работещи от двете страни на границата.
Гледайки напред, ясно е, че нашата икономика е на път да пострада, тъй като канадските индустрии, работници и общности поглъщат най-големия външен шок от един век (освен по време на началните фази на пандемията от COVID). За да разберете защо, припомнете си, че САЩ купуват повече от три четвърти от международния износ на Канада, като стойността на нашите пратки, предназначени за САЩ, възлиза на около една пета от БВП на Канада.
Според прогнозите, публикувани от Банката на Канада, 25-процентовите мита на САЩ, съчетани с канадските ответни мита, ще намалят нивото на канадския реален БВП с най-малко 3 процента през 2025-26 г. – това представлява постоянна загуба на производство, което означава, че това е национален доход, който никога няма да възстановим. Фиксираните бизнес инвестиции в нежилищни имоти спадат с 12 процента, като износът намалява с девет процента. Безработицата нараства значително и създаването на работни места намалява. Потребителските разходи също отслабват – отчасти защото ответните канадски тарифи повишават цената на много потребителски стоки, като по този начин водят до временен скок на канадската инфлация. Всички тези оценки са измерени спрямо съпоставителен основен сценарий за липса на тарифи за САЩ и Канада.
Икономиката на САЩ също ще понесе удар от тарифите на президента Тръмп, по-специално чрез по-висока инфлация, повишена бизнес несигурност и разходите за пренастройване на веригите за доставки на американски компании, които разчитат значително на суровини, други вложени материали и потребителски стоки, доставяни от Канада и Мексико.
Как Канада трябва да отговори на американските мита? Първоначалният приоритет е да се определи дали има път към споразумение чрез преговори – не е лесна задача, тъй като американците все още не са уточнили какво ще е необходимо, за да се постигне мир. Вторият вариант е да отвърнете на удара. Канада вече обяви график за ответни тарифи, обхващащи около 155 милиарда долара стоки, внесени от Съединените щати; всички те трябва да бъдат въведени до края на март. Докато политическият импулс и натиск за отговор в натура са разбираеми, отмъщението ще увеличи икономическите щети за Канада от митата на САЩ. Намирането на начин за прекратяване на конфликта – ако това е възможно – е много по-добро от поредица от двустранни мита „зло за зъл“.
Някои политици и медийни коментатори говорят за „диверсификация на търговията“ като опция за Канада. Намалената зависимост от САЩ вероятно ще донесе ползи в дългосрочен план, но няма да ни помогне през 2025/26 г. Въпреки сключването на 15 търговски споразумения с 51 нации (с изключение на САЩ), Канада практически не е наблюдавала диверсификация на експортния пазар през последните две десетилетия. Имаше скромна диверсификация от страна на вноса на търговския регистър, главно поради нарастващото значение на Китай и други азиатски нововъзникващи пазари като доставчици на крайни стоки и някои междинни суровини. Но САЩ остават източникът на повече от половината от вноса на стоки и услуги в Канада взети заедно. Нещо повече, „гравитационните модели“ на международната търговия потвърждават, че гъстата, широка мрежа от търговски и други търговски връзки на Канада със Съединените щати има перфектен икономически смисъл предвид предимствата на географската близост, общ език и подобни бизнес практики между двете страни.
Самоизбраната от администрацията на Тръмп търговска война е преломен момент за канадската външна и търговска политика. Шокът от това действие на САЩ ще продължи, дори ако митата са в сила само за няколко месеца. Третирането на съюзник като враг е ненормална практика в историята на западната дипломация. Но с Доналд Тръмп начело, миналото вече не е надеждно ръководство за разбиране или прогнозиране на американската политика.
*Анализът на Джок Финлейсън е за Fraser Institute
