Публикуваният текст е от речта на Франк Елдерсън, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и заместник-председател на Надзорния съвет на ЕЦБ, в рамките на конференция на Единния съвет за преструктуриране…
Преди 40 години Жак Делор представи вече известната „Бяла книга“, очертаваща смела и всеобхватна визия за завършване на единния европейски пазар. Този исторически документ идентифицира 279 пречки, много от които с правен характер, които стоят пред свободното движение на стоки, хора, капитали и услуги в цяла Европа. Бялата книга на Делор не се появи от нищото – тя е замислена като решение за справяне с предизвикателствата, измъчващи Европа през 1985 г.: евросклероза, криза на конкурентоспособността, парализиращо политическо напрежение. Тези въпроси доминираха заглавията на новините по онова време.
Политиците преодоляха тези пречки с Единния европейски акт, изграден върху ясен и приложим график. А останалото, както се казва, е история.
Превъртаме напред 40 години и сега стоим на подобен кръстопът в Европа, този път изправени пред още по-големи предизвикателства. Геополитическата фрагментация нараства, което поражда търсене на по-голяма стратегическа автономност, за да гарантираме, че ще останем господари на собствената си съдба. Нашите икономики претърпяват дълбоки структурни промени, докато се ориентираме в прехода към чиста енергия и цифрови технологии. Междувременно нараства опасението, че губим конкурентоспособност, което рискува да застраши европейския стандарт на живот.
Задълбочаването на единния пазар е ключово за просперитета
През последните десетилетия единният пазар постигна забележителни икономически резултати и значително подобри благосъстоянието на повече от 440 милиона граждани на целия континент. Икономисти от ЕЦБ установиха, че единният пазар е добавил между 12% и 22% към дългосрочния БВП на ЕС. Наблюдавахме забележително петкратно увеличение на търговията със стоки в рамките на ЕС между 1993 и 2021 г. И, което е важно, единният пазар е основата на предвидима инвестиционна и бизнес среда, основана на върховенството на закона.
Въпреки това пазарите остават фрагментирани и твърде много вътрешни бариери пречат на единния пазар да развие пълния си потенциал. Това важи особено за услугите, които представляват около 75% от БВП на ЕС. Тревожно е, че 60% от бариерите пред търговията с услуги са все още същите, каквито са били преди 20 години. И, тревожно, търговията с услуги в рамките на ЕС не е по-висока от търговията с услуги с държави извън ЕС, което предполага, че единният пазар на услуги функционира значително под потенциала си.
Тази самоиндуцирана усмирителна риза идва със значителна цена.
МВФ изчислява, че вътрешните бариери пред единния пазар са средно еквивалентни на мито от 44% за стоки и изумителните 110% за услуги. Тези цифри подчертават една иронична реалност: макар че голяма част от вниманието ни е насочено към потенциалното икономическо въздействие на външните тарифи, прилагани върху стоки, търгувани с търговски партньори извън ЕС, рискуваме да пренебрегнем далеч по-голямата тежест на самоналожените вътрешни бариери. Тези бариери тежат върху нашата икономика всеки ден. За щастие, за разлика от външните тарифи, наложени ни от страни извън ЕС, решението за справяне с вътрешните бариери е изцяло в наша собствена компетентност.
Някой може да попита: защо задълбочаването на единния пазар трябва да засяга ЕЦБ?
Създаването на напълно интегриран единен пазар би могло да повиши ефективността на нашата парична политика. Единната парична политика на еврозоната не може да бъде съобразена с националните обстоятелства. Икономическата теория определя това като една от присъщите разходи за страните, присъединяващи се към паричен съюз. Сливането на валути обаче все още може да донесе значителни нетни ползи, когато икономическите цикли на страните са тясно синхронизирани, тъй като това гарантира, че единната парична политика на ЕЦБ е подходяща за всички страни от еврозоната. По-дълбокият вътрешен пазар действа като катализатор за такава синхронизация, като съгласува икономическите структури на страните, подчинени на единна парична политика. Това се постига или чрез подобрено споделяне на риска, или чрез свободно движение на стоки, услуги, капитал и работна ръка.
По-интегрираният единен пазар е от решаващо значение и за ефективния банков надзор. Въпреки че в банковия съюз имаме единен наръчник, националните различия остават в рамките на този единен наръчник с пруденциални правила.
Задълбочаването на вътрешния пазар предлага и по-широки предимства. То би могло да повиши конкурентоспособността на еврозоната, като даде възможност на предприятията да се разрастват, да постигат икономии от мащаба и да разпределят ресурсите по-ефективно. Засилената конкуренция стимулира иновациите и производителността, докато хармонизираните разпоредби намаляват разходите и намаляват административната тежест за фирмите през граница. Тази среда привлича инвестиции, укрепва веригите за доставки и подобрява стратегическата автономност на еврозоната, като намалява зависимостта от външните пазари. Тези подобрения не само подкрепят ефективността на нашата парична политика и банков надзор, но и се справят с предизвикателствата на все по-фрагментирания геополитически пейзаж.
Но не можем да успеем, ако имаме 27 различни политики за нашите фирми и индустрии. Не можем да успеем, ако не признаем професионалните квалификации в целия ЕС. И със сигурност няма да успеем, ако позволим да се затвърди саморазрушителна спирала на национална фрагментация.
Вместо това, всеки смислен дебат за растежа, производителността и стратегическата автономност трябва да започне – и да завърши – с твърд ангажимент за завършване на единния пазар и това да се направи своевременно.
Задълбочаването на единния пазар е правен императив
Завършването на единния пазар е необходимо не само предвид предизвикателствата на нашето време – то е и правен императив, залегнал в Договорите на ЕС. Нека първо припомня, че ultima ratio на единния пазар е неговото завършване. Докато съществуват бариери пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитал, единният пазар остава недовършено обещание.
Второ, завършването на единния пазар не е просто стремеж – то е правно задължение. Член 3.4 от Договора за Европейския съюз недвусмислено заявява, че „Съюзът създава вътрешен пазар“. Следователно единният пазар е не по-малко от изрична цел на Съюза съгласно Договорите.
И трето, Договорите са много ясни, че единният пазар е ключов лост за насърчаване на благосъстоянието на гражданите и за утвърждаване на интересите на Съюза в света.[9] Това е важно във време, когато нарастващата стратегическа автономност е станала от съществено значение в светлината на геополитическите разриви и промени.
Следователно, завършването на единния пазар не е просто нещо, което е „хубаво да имаме“, нещо, което бихме могли да направим, когато му дойде времето, нещо, което зависи от политическите ветрове и приливи. Това е правен императив, силно залегнал в Договорите.
„Трите тревоги“ за ЕЦБ
За да е ясно, държавите членки и институциите на ЕС са водещи, когато става въпрос за справяне с бариерите, възпрепятстващи единния пазар – не централните банкери или пруденциалните надзорници. ЕЦБ обаче горещо приветства неотдавнашния импулс за задълбочаване на вътрешния пазар и бих искал да разсъждавам върху това важно начинание от наша гледна точка.
Нека подчертая три ключови момента, свързани с изпълнението на нашия мандат.
Прекалено сложни правила на ЕС
Първият е сложността. Ключовият проблем тук не е сложността сама по себе си, а прекомерната сложност. Както мъдро е казал Алберт Айнщайн: „Всичко трябва да бъде направено възможно най-просто, но не и по-просто“. Този принцип се отнася в същата степен и за регулирането. Пазарното законодателство на ЕС често трябва да балансира широк спектър от разнообразни пазарни интереси и национални политически предпочитания, което неизбежно води до сложност и различаващи се правила. В този контекст приветстваме продължаващите усилия за опростяване, при условие че те не компрометират основната цел на правилата.
В това отношение е важно да се подчертае, че намаляването на сложността се постига най-добре чрез европейска хармонизация, а не чрез намаляване на регулаторните изисквания. Хармонизирането не само опростява правната рамка, но и я прави по-безпроблемна и, когато се основава на най-добри практики, по-силна. Както заявих по-рано тази година: не съкращавайте правилата, а ги хармонизирайте. След всички тези десетилетия европейска интеграция все още няма по-добър начин за опростяване и намаляване на регулаторната тежест от това да се сведат 27 режима до един.
Липса на отговорност на държавите членки за единния пазар
Друга основна пречка за развитието на вътрешния пазар се крие във факта, че той е споделена компетентност между ЕС и държавите членки. Те имат легитимни политически интереси, които могат да имат нежелани последици за единния пазар. Помислете за области като защитата на потребителите или здравето и безопасността. В тези области националните предпочитания се различават, което води до фрагментация и сложност в регулирането на ЕС.
Държавите членки също допринасят за фрагментацията на пазара чрез забавено транспониране, неправилно прилагане или прекалено обременяващо и ненужно различно прилагане на правото на ЕС – практика, обикновено наричана „позлатяване“, въпреки че би било по-подходящо да се говори за „оловно налагане“, тъй като от европейска гледна точка тази практика води до нещо, което не е лъскаво като злато, а тежко като олово.
Подобни практики са очевидни и в банковия надзор, тъй като пруденциалната рамка се състои и от директиви на ЕС, които трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство.
Сложно учредяване и дейност на предприятия
И накрая, учредяването и дейността на дружества в целия ЕС остават ненужно сложни и скъпи, до голяма степен поради фрагментацията на правните правила в държавите членки. Това възпрепятства ефективното разрастване на бизнеса, особено на стартиращите предприятия.
Свързано с това предизвикателство продължава да съществува в банковия сектор, където трансграничната банкова интеграция остава ограничена въпреки Единния наръчник, Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране на банковия съюз.
Преди да завърша, позволете ми да предложа едно последно практическо предложение, основано на нашия собствен опит с Икономическия и паричен съюз. Успехът на еврото беше отчасти изграден върху основата на ясен и добре дефиниран график в Договора от Маастрихт, който определя пътна карта за икономическа конвергенция и създаване на обща валута. По подобен начин приемането на единния пазар през 1993 г. се основаваше на графика, съдържащ се в Единния европейски акт от 1986 г., който беше подкрепен от Жак Делор.
Също така днес, предвид нарастващите предизвикателства, пред които сме изправени, нямаме време за губене.
