Съветът за икономически анализи (СИА) представя кръстосан анализ на икономиките на Словения и Хърватия преди и след присъединяването на двете страни в Еврозоната, показвайки как този акт стимулира икономиката. Поводът е предстоящото приемане на единната валута от България на 1 януари 2026 година и съпътстващата това негативна кампания, често използваща откровено лъжливи аргументи против еврото.
От СИА изтъкват, че присъединяването на Хърватия, както и на нейната съседка Словения, предоставят добра възможност за проследяване на развитието на икономиките им след въвеждането на еврото.
Двете страни са близки и сравними – с общо югославско минало и сходни културни, исторически и географски характеристики. Това позволява да бъде направено следното сравнение: какво се случва с икономиката на Словения спрямо Хърватия и какво се случва с икономиката на Хърватия спрямо Словения при присъединяването на съответната страна към еврозоната.
Фигура 1 представя траекторията на няколко икономически индикатора за Словения и Хърватия спрямо тримесечието преди конвергентния доклад за Словения (първо тримесечие на 2006 г.). След първото тримесечие на 2006 г. тя представя колко съответният индикатор е по-висок за всяка от двете държави спрямо тази референтна дата, а преди първото тримесечие на 2006 г. – колко по-нисък е съответният индикатор за всяка от двете държави спрямо същата референтна дата. Датата на формалното приемане на еврото от Словения е отбелязана с вертикална прекъсната линия. От СИА обръщат внимание, че графиките позволяват проследяване на разликите в ръста на съответните индикатори между двете страни, а не на разликите в нивата им.
Данните са красноречиви. Докато за повечето индикатори двете страни следват много сходни траектории до присъединяването на Словения към еврото, след присъединяването се наблюдава раздалечаване, като разликите продължават да се увеличават във времето. Към края на четвъртото тримесечие на 2014 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Словения е нараснал с около 8.5% повече, отколкото БВП на Хърватия. По същия начин заетостта е нараснала с около 7% повече, заплащането за труд е нараснало с 12% повече, а индивидуалното потребление с 13% повече.
При потребителските цени не се наблюдава разлика между двете страни.
Какво се случва в икономиката на Хърватия след приемането на еврото? Подобно на Фигура 1, Фигура 2 представя траекторията на няколко икономически индикатора за Словения и Хърватия спрямо тримесечието преди конвергентния доклад на Хърватия (първо тримесечие на 2022 г.). Ситуацията е сходна. По-конкретно, БВП на Хърватия нараства с 6% повече към първото тримесечие на 2025 г. Както и за Словения, за Хърватия се наблюдава относително увеличение в заетостта (5% относително увеличение към първо тримесечие на 2025 г.), номиналното заплащане за труд (35% относително увеличение), инвестициите (25% относително увеличение) и потреблението (8% относително увеличение).
За разлика от Словения, в Хърватия се наблюдава и ефект върху потребителските цени от около 8% до края на май 2025 г. Все пак този ефект е много по-малък от увеличението в заплащането за труд, което се увеличава с 27% в реално изражение след корекция за инфлацията.
Заключението на анализа изтъква, че присъединяването на двете страни към еврозоната се съпътства от увеличение на икономическата активност, изразено в нарастване на БВП, заетостта, заплащането за труд, потреблението и инвестициите. Когато Словения приема еврото, нейната икономика започва да расте по-бързо от тази на Хърватия. Когато Хърватия приема еврото, нейната икономика започва да догонва икономиката на Словения.
Докато при Словения не се наблюдават инфлационни ефекти, присъединяването на Хърватия е свързано с умерена допълнителна инфлация, която е най-вероятно породена от по-силния ефект от присъединяването върху хърватската икономика и конкретно – върху заплащането за труд.
От СИА подчертават, че всяка екстраполация въз основа на ефекти, наблюдавани в други страни, е силно условна. Възможността подобни ефекти да се наблюдават и в България води до няколко важни препоръки.
Първо, динамиката в икономическата активност трябва да бъде следена внимателно от правителството и от Българската народна банка. Възможно е да бъде необходима както по-консервативна фискална политика, която да охлади икономиката, така и по-агресивна макропруденциална политика, която да ограничи темпа на нарастване на кредитирането. В случай на инфлационна динамика, подобна на тази в Хърватия, ще бъдат необходими таргетирани мерки към по-бедни домакинства, които са по-изложени на евентуални инфлационни ефекти и които не могат да се възползват директно от повишаването на доходите от труд (основно пенсионерите).
