На щанд в Берлин, управляван от благотворителната организация Topio, доброволци помагат на хора, които искат да прочистят телефоните си от влиянието на американски технологични фирми. След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, опашката за техните услуги е нараснала, разказва Ройтерс в свй репортаж.
Интересът към европейските цифрови услуги е скочил през последните месеци, показват данни на компанията за дигитално пазарно проучване Similarweb. Повече хора търсят доставчици на електронна поща, съобщения и дори търсене извън Съединените щати.
Първите месеци от второто президентство на Тръмп разклатиха доверието на някои европейци в техния дългогодишен съюзник, след като той сигнализира, че страната му ще се оттегли от ролята си в сигурността на Европа, а след това започна търговска война.
„Става въпрос за концентрацията на власт в американските фирми“, изтъква основателят на Topio Майкъл Виртс, докато негов колега инсталира на телефона на клиент версия на операционната система Android без връзки с екосистемата на Google. По думите на Виртс типът хора, които идват на щанда, се е променил: „Преди това бяха хора, които знаеха много за поверителността на данните. Сега това са хора, които са политически осъзнати и се чувстват изложени на риск.“
Шефът на Tesla Илон Мъск, който е и собственик на компанията за социални медии X, беше водещ съветник на американския президент преди двамата да се скарат, а шефовете на Amazon, Meta и собственикът на Google Alphabet заемаха видни места на церемонията по встъпването в длъжност на Тръмп през януари. Дни преди Тръмп да встъпи в длъжност, оттеглящият се президент Джо Байдън предупреди за олигархичен „технологичен индустриален комплекс“, заплашващ демокрацията.
Берлинската търсачка Ecosia твърди, че се е възползвала от желанието на някои клиенти да избягват американски аналози като Bing на Microsoft или Google, която доминира в уеб търсенията и е и най-големият доставчик на имейл в света. „Колкото по-зле става, толкова по-добре е за нас“, посочва основателят Кристиан Крол за Ecosia, чийто търговски слоган е, че харчи печалбите си за екологични проекти.
Данните на Similarweb показват, че броят на заявките, насочени към Ecosia от Европейския съюз, се е увеличил с 27% на годишна база, а компанията твърди, че държи 1% от германския пазар на търсачки.
Но 122-те милиона посещения от 27-те страни от ЕС през февруари са на фона на 10,3 милиарда посещения на Google, чиято компания майка Alphabet реализира приходи от около 100 милиарда долара от Европа, Близкия изток и Африка през 2024 г. – близо една трета от световния ѝ оборот от 350 милиарда долара.
Организацията с нестопанска цел Ecosia е спечелила 3,2 милиона евро през април, от които 770 000 евро са изразходвани за засаждане на 1,1 милиона дървета.
В същото време от Ройтерс посочват, че не могат да определят дали големи американски технологични компании са загубили пазарен дял от местните конкуренти в Европа.
Дигитален суверенитет
Търсенето на алтернативни доставчици съпътства дебата в Европа за „дигиталния суверенитет“ – идеята, че зависимостта от компании от все по-изолационистки настроените Съединени щати е заплаха за икономиката и сигурността на Европа.
„Обикновените хора, които никога не биха си помислили, че е важно да използват американска услуга, казват: „Дръжте се!“, заявява експертът по интернет регулиране, базиран в Обединеното кралство, Мария Фарел. „Фризьорката ми ме пита към какво да премине.“
Използването в Европа на швейцарския ProtonMail се е увеличило с 11,7% на годишна база до март, според Similarweb, докато използването на Gmail, който държи около 70% от световния пазар на имейли, е спаднало с 1,9%.
ProtonMail, която предлага както безплатни, така и платени услуги, заявява, че е наблюдавала увеличение на потребителите от Европа след преизбирането на Тръмп, въпреки че отказва да даде точна цифра.
Вицепрезидентът на Тръмп, Джей Ди Ванс, шокира европейските лидери през февруари, като ги обвини – на конференция, известна с демонстрации на трансатлантическо единство – в цензуриране на свободата на словото и неспособност да контролира имиграцията. През май държавният секретар Марко Рубио заплаши с визови забрани за хора, които „цензурират“ речта на американците, включително в социалните медии, и предположи, че политиката може да е насочена към чуждестранни служители, регулиращи американските технологични компании.
Американските компании за социални медии като Facebook и компанията майка на Instagram Meta заявиха, че Законът за цифровите услуги на Европейския съюз представлява цензура на техните платформи. Представители на ЕС обясняват в същото време, че Законът ще направи онлайн средата по-безопасна, като принуди технологичните гиганти да се справят с незаконното съдържание, включително речта на омразата и материалите за сексуално насилие над деца.
Грег Ноджейм, директор на Проекта за сигурност и наблюдение в Центъра за демокрация и технологии, заявява, че опасенията на европейците относно достъпа на правителството на САЩ до техните данни, независимо дали се съхраняват на устройства или в облак, са основателни.
По думите му американският закон не само позволява на правителството да претърсва устройства на всеки, който влиза в страната, но може и да принуди да разкрие данни, които европейците извън САЩ съхраняват или предават чрез американски доставчици на комуникационни услуги.
Невъзможна ли е мисията?
Новото германско правителство само полага усилия за намаляване на излагането на американски технологии, като се ангажира в коалиционното си споразумение да използва повече формати за данни с отворен код и локално базирана облачна инфраструктура.
Регионалните правителства отиват по-далеч – в управлявания от консерватори Шлезвиг-Холщайн, на датската граница, всички ИТ, използвани от публичната администрация, трябва да работят със софтуер с отворен код. Берлин също така плати на Украйна за достъп до сателитна интернет мрежа, управлявана от френската Eutelsat, вместо Starlink на Мъск.
Но с модерния живот, воден от технологиите, „пълната раздяла с американските технологии по много фундаментален начин е, бих казал, вероятно невъзможно“, изтъква Бил Будингтън от американската организация за цифрови права с нестопанска цел Electronic Frontier Foundation. Всичко – от push известията до мрежите за доставяне на съдържание, захранващи много уебсайтове, и начина, по който се насочва интернет трафикът, зависят до голяма степен от американски компании и инфраструктура, отбеляза Будингтън.
Както Ecosia, така и френската търсачка Qwant зависят отчасти от резултатите от търсенето, предоставяни от Google и Bing на Microsoft, докато Ecosia работи на облачни платформи, някои от които се хостват от същите технологични гиганти, от които обещава бягство. Въпреки това, група във форума за съобщения Reddit, наречена BuyFromEU, има 211 000 членове. „Току-що махнах Dropbox и ще премина към Proton Drive“, гласи една публикация.
Mastodon, децентрализирана услуга за социални медии, разработена от немския програмист Ойген Рочко, се радва на прилив на нови потребители в последните две години, откакто Мъск купи Twitter, по-късно преименуван на X. Но тя остава нишова услуга.
Signal, приложение за съобщения, управлявано от американска фондация с нестопанска цел, също отбеляза скок в инсталациите от Европа. Данните на Similarweb показват 7% увеличение на използването на Signal на месечна база през март, докато използването на WhatsApp на Meta е статично.
Но този вид съзнателно самоорганизиране е малко вероятно само по себе си да навреди на господството на Силициевата долина в Европа, коментира пред Ройтерс активистът за дигитални права Робин Берджон. „Пазарът е твърде завладян. Необходима е и регулация“, убеден е той.
