90% от консумираната вода в света не става за пиене или миене, но се използва в селското стопанство и промишлеността. Тази виртуална, но жизненоважна вода обаче не влиза в сметките при определянето на цената на стоките, които потребяваме, отбелязва репортаж на rfi.fr.
Пием всеки ден средно между 1,5 и 2 литра, според препоръките на лекарите, за да се поддържаме в добро здравословно състояние или дори повече, ако е горещо или ако спортуваме. Но не използваме вода само за пиене. Има и това, което наричаме домашно потребление: вода за миене на чинии, пране, къпане или за тоалетната. В Централна Африка например домашното потребление е около 50 литра на ден. Но за французин цифрата се покачва до 150 литра. Що се отнася до американеца, домашното му потребление достига 300 литра; и не можем да разчитаме на Доналд Тръмп да го намали.
През април президентът на Съединените щати подписа тържествено изпълнителна заповед за премахване на екологична норма, която ограничава дебита на душа, за да се пести вода. „Обичам да си вземам добър душ, за да се погрижа за красивата си коса“, заяви той полусериозно в Овалния кабинет на Белия дом. „И трябва да стоя под душа 15 минути, за да я намокря добре. Да искаме водата да се процежда капка по капка, това е нелепо!“ „Make american shower great again“ (Да направим американския душ отново велик) се превърна в новия лозунг на тръмпизма.
140 л вода в една чаша кафе
Доналд Тръмп може да стои дни наред под душа, но домащното му потребление ще остане скромно в сравнение със скритото ни потребление на вода, която се нарича невидима вода или виртуална вода – концепция, разработена през 90-те години от британския икономист Тони Алън. Деветдесет процента от консумираната вода в света се използва от селското стопанство и промишлеността. „Това е цялата вода, необходима за производството на съвкупността от всички стоки, които ползваме: всичко, което ядем, всичко, което носим, цялата вода, която не виждаме, но която е необходима за производството“, обяснява икономистът, специалист по водите Естер Делбург, съосновател на консултантската фирма Water Wiser. „Например, днес, ако носите тениска и дънки, е била необходима вода за производството на памука. И ако сте изяли на закуска една филия хляб и едно кисело мляко, е била необходима вода, за да се отгледа пшеницата, а самата крава е трябвало да пие вода и т.н., за да може да произведе това мляко.“ Да, когато пиете мляко, вие също така пиете вода…
Нека направим простата сметка: дънките, които носим, изискват повече от 5000 литра вода. Тениската – „само“ 2000 литра. Филия хляб – 40 литра вода. Чашата кафе,която съдържа 5 сантилитра, но в действителност за нейното производствно са били необходими общо 140 литра вода. Други примери: един лист хартия A4 представлява 5 литра вода. Що се отнася до любимите ни смартфони, за производството им са необходими средно 15 000 литра вода.
Водата на другите
Наред с въглеродния отпечатък, ние имаме и воден отпечатък. С една разлика: CO2, който отделяме, изостря климатичната криза, докато водата е ресурс, който изчезва. И в двата случая трябва да проявяваме умереност. Водата символизира парадокса между разменната стойност и потребителската стойност, изтъкнат от английския икономист Адам Смит през 19 век. Един диамант струва много скъпо, макар че спокойно можем да минем и без него. Водата, от друга страна, е жизненоважна, но не струва почти нищо в сравнение с нейното потребление.
„Не е прлоблем да консумираме вода, да имаме голям отпечатък“, казва Естер Делбур. „Въпросът е откъде идва водата. Например, авокадото, което можете да намерите за около 2,50 евро във всички супермаркети във Франция, изобщо не отразява истинската стойност на водата в Мексико, Перу или Испания, където тази вода е оскъдна. Този недостиг въобще не се отразява в цената на авокадото. И това е проблемът днес: водата всъщност няма никаква стойност, така че я използваме лошо.“ Това е още един от характерните признаци на глобализацията: ние консумираме водата на другите.
Но тази глобализация на водата позволява избягването на войни за вода в един идеален, либерален свят, според тезата на икономиста Тони Алън, автор на теорията за виртуалната вода. „Вместо да воюваме, защото нямаме вода, за да произвеждаме пшеницата си или да храним добитъка си, ние просто ги внасяме. И така, това е началото на теорията за виртуалната вода: благодарение на виртуалната вода, ние можем априори да избегнем конфликтите за вода“, обобщава Естер Делбур. Но едно е теорията, друго е реалността…
