Глобалният дълг се е стабилизирал, макар че остава на високо равнище, тъй като продължаващото свиване на кредитирането в частния сектор компенсира по-голямото заемане от страна на правителствата, сочи анализ на Международния валутен фонд, публикуван в блога на фонда…
Общият дълг почти не се е променил през миналата година и остава малко над 235 процента от световния брутен вътрешен продукт, според последната актуализация на Глобалната база данни за дълга на МВФ.
Частният дълг е намалял под 143 процента от БВП – най-ниското ниво от 2015 г. насам – отразявайки намаляване на задълженията на домакинствата и слаба промяна в дълга на нефинансовите корпорации. За разлика от това, публичният дълг се е увеличил до почти 93 процента, според базата данни на МВФ, която се основава на годишно проучване на размера и структурата на дълга, държан от правителства, бизнес и домакинства.
В доларово изражение общият дълг се е увеличил леко до 251 трилиона долара, като публичният дълг е нараснал до 99,2 трилиона долара, а частният дълг е намалял до 151,8 трилиона долара.
Разминаващи се тенденции между групите по доходи
Тези глобални средни стойности прикриват съществени различия между страните и групите по доходи. Докато САЩ и Китай продължават да играят доминираща роля в оформянето на глобалната динамика на дълга, както показва Фискалният монитор от април, нивата на дълг и дефицит в много страни все още са високи и будят безпокойство в исторически план – както в развитите, така и в развиващите се икономики.
В САЩ държавният дълг миналата година нарасна до 121 процента от БВП (от 119 процента), докато в Китай се увеличи до 88 процента (от 82 процента). С изключение на САЩ, публичният дълг в развитите икономики намалява с над 2,5 пункта – до 110 процента от БВП. Увеличения в някои големи развити икономики, като Франция и Обединеното кралство, бяха компенсирани от спадове в Япония и по-малки икономики, като Гърция и Португалия.
С изключение на Китай, публичният дълг в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики се понижи средно до под 56 процента.
Тенденциите при частния дълг се различават значително между отделните страни. В Съединените щати е отчетен значителен спад от 4,5 процентни пункта – до 143 процента от БВП, докато Китай регистрира увеличение от 6 пункта – до 206 процента от БВП. Сред други нововъзникващи пазари и развиващи се икономики частното заемане рязко нараства по-големи икономики като Бразилия, Индия и Мексико, но намалява в Чили, Колумбия и Тайланд.
Какво движи моделите на публичния и частния дълг?
Постоянно високият глобален фискален дефицит, който средно възлиза на около 5 процента от БВП, е основният двигател на нарастващия публичен дълг. Този дефицит все още отразява наследени разходи от Covid-19 – като субсидии и социални помощи – в комбинация с нарастващи нетни разходи за лихви.
Спадът в частния дълг произтича от различни фактори в зависимост от страната и групата по доходи. В много развити икономики компаниите заемат по-малко средства, вероятно в отговор на слаби перспективи за растеж, продължавайки тенденция, започнала през 2023 г. В САЩ силните баланси и високите парични наличности също допринасят за по-ниско корпоративно заемане. В други случаи нарастващият публичен дълг, съчетан със спадащ частен дълг, предполага ефект на изтласкване, при който тежкото държавно заемане ограничава достъпа до кредити или повишава тяхната цена за частния сектор.
В Китай увеличението на частния дълг е водено от дълга на нефинансовите корпорации. Ръстът, въпреки продължаващата слабост в имотния сектор, отразява все още обилното предлагане на кредити, особено за подкрепа на стратегически сектори. За разлика от това, дългът на домакинствата леко намаля, тъй като слабото търсене на ипотечни кредити и опасенията относно заетостта и растежа на заплатите продължават да ограничават заемането.
В други големи нововъзникващи пазари и развиващи се икономики увеличението на частния дълг се дължи на високите лихвени проценти и влиянието им върху необслужваните кредити (както в Бразилия), подобрените краткосрочни перспективи за растеж (както в Индия), както и корпоративни сливания и придобивания. Обратно, по-слабите перспективи за растеж доведоха до спад в частния дълг в страни като Колумбия и Тайланд.
В страни с ниски доходи последните динамики на дълга отразяват допълнителен набор от фактори. Сред тях са по-ограничено финансово развитие, стегнати условия на ликвидност и ефекти на изтласкване, свързани с взаимовръзката между държавния и частния дълг.
Правителствата трябва да подпомагат управлението на тези тенденции, като дават приоритет на постепенните фискални корекции в рамките на надежден средносрочен план за намаляване на публичния дълг, като същевременно се стремят да избегнат изтласкването на частното заемане и инвестиции. В същото време създаването на среда, която стимулира икономическия растеж и намалява несигурността, ще помогне за облекчаване на публичния дълг и насърчаване на инвестициите в частния сектор.
