Инсталираните мощности от възобновяеми енергийни източници се очаква да се увеличат повече от два пъти до 2030 година, докато секторът преодолява предизвикателства, свързани с веригите на доставки, интеграцията към електропреносната мрежа и финансирането. Това са сред заключенията на „Възобновяеми източници 2025“ – основният годишен отчет на Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Водеща роля за този ръст има бързото нарастване на фотоволтаичната слънчева енергия, а разширяването на възобновяемите източници протича в условия на напрежение във веригите на доставки, предизвикателства в интеграцията към мрежата, финансови затруднения и промени в политиките.
Докладът предвижда увеличаване на глобалния капацитет за производство на електроенергия от възобновяеми източници с 4 600 гигавата до 2030 година – приблизително колкото е общият капацитет за производство на електроенергия на Китай, Европейския съюз и Япония, взети заедно.
Фотоволтаичната слънчева енергия ще представлява около 80% от глобалното увеличение на капацитета за възобновяема енергия през следващите пет години – водена от ниски разходи и по-бързи срокове за одобрения – следвана от вятърна енергия, водна енергия, биоенергия и геотермална енергия. Инсталациите за геотермална енергия са напът да достигнат исторически върхове на ключови пазари, включително Съединените американски щати, Япония, Индонезия, както и в редица нововъзникващи и развиващи се икономики. Нарастващите предизвикателства, свързани с интеграцията към мрежата, възобновяват интереса към водноелектрическите централи с помпено-акумулиращо съхранение, чийто растеж се очаква да бъде с почти 80% по-бърз през следващите пет години в сравнение с предишните пет.
В нововъзникващите икономики в Азия, Близкия изток и Африка, ценовата конкурентоспособност и по-силната политическа подкрепа стимулират по-бърз растеж на възобновяемите източници, като много правителства въвеждат нови търгове и увеличават целите си. Индия е на път да стане вторият по големина пазар за растеж на възобновяемите източници в света след Китай и се очаква уверено да постигне амбициозната си цел до 2030 година.
На корпоративно ниво доверието във възобновяемите източници остава силно. Повечето големи инвеститори или запазват, или увеличават целите си за внедряване до 2030 година спрямо миналата година, което отразява устойчивост и оптимизъм в сектора. Офшорната вятърна енергия в моретата обаче е изключение, като перспективите ѝ за растеж са по-слаби – около една четвърт по-ниски спрямо доклада от миналата година – в резултат на промени в политиките на ключови пазари, затруднения във веригите на доставки и нарастващи разходи.
Перспективите за глобалния растеж на възобновяемия капацитет в доклада са леко занижени в сравнение с миналата година, основно поради промени в политиките в Съединените щати и Китай. Ранното прекратяване на федералните данъчни стимули, заедно с други регулаторни промени в САЩ, намаляват очакванията за растеж на възобновяемите източници на американския пазар с почти 50% в сравнение с прогнозата от миналата година. Преминаването на Китай от фиксирани тарифи към търгове влияе върху икономиката на проектите, което води до намаление на прогнозата за растежа на възобновяемите източници на китайския пазар.
Тези корекции са частично компенсирани от положителните тенденции в други региони – особено в Индия, Европа и повечето нововъзникващи и развиващи се икономики – където перспективите за растеж са повишени благодарение на нови амбициозни политики, разширени обеми на търгове, по-бързи процедури за разрешителни и увеличено внедряване на покривни фотоволтаични системи. Корпоративните споразумения за закупуване на електроенергия, договорите с комунални дружества и независимите производители също са основен двигател, като заедно представляват 30% от глобалното разширяване на възобновяемия капацитет до 2030 година – удвоявайки своя дял спрямо прогнозата от миналата година.
Очаква се фотоволтаичната слънчева енергия да доминира в растежа на възобновяемите източници в периода до 2030 година, като остане най-евтиният вариант за ново производство в повечето държави. Вятърната енергия, въпреки краткосрочните предизвикателства, също се очаква да се разшири значително, след като се облекчат затрудненията във веригите на доставки и проектите се придвижат напред, особено в Китай, Европа и Индия. Водната енергия и други възобновяеми технологии ще продължат да играят важна роля в подпомагането на електроенергийните системи и в повишаването на тяхната гъвкавост.
Глобалните вериги на доставки за фотоволтаични панели и редкоземни елементи, използвани в вятърните турбини, остават силно концентрирани в Китай, което подчертава продължаващите рискове за сигурността на доставките. Въпреки че се правят нови инвестиции за диверсификация на веригите на доставки в различни държави по света, концентрацията в Китай за ключови производствени сегменти се очаква да остане над 90% до 2030 година.
В същото време бързото нарастване на променливите възобновяеми източници оказва все по-голям натиск върху електроенергийните системи. Ограничаването на производството и появата на отрицателни ценови събития вече се наблюдават на повече пазари, което сигнализира за необходимост от спешни инвестиции в електропреносни мрежи, системи за съхранение и гъвкаво производство. Няколко държави започват да реагират с нови търгове за капацитет и съхранение, но ще е нужно много повече, за да се гарантира, че променливите възобновяеми източници ще бъдат интегрирани по ефективен и сигурен начин.
Ролята на възобновяемите източници в транспорта и отоплението се очаква да нарасне през следващите години, но само умерено. В транспортния сектор делът им от потреблението на енергия се прогнозира да се увеличи от 4% днес до 6% през 2030 година, воден основно от възобновяемата електроенергия за електрически превозни средства в Китай и Европа, като биогоривата добавят ръст в Бразилия, Индонезия, Индия и други ключови пазари. Делът на възобновяемите източници в глобалното потребление на енергия за отопление на сгради и промишленост се очаква да се увеличи от 14% на 18% за прогнозния период.
