Анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка, изследва как геополитическите шокове влияят върху инфлационните и икономическите очаквания на домакинствата в еврозоната, като използва данни от Проучването на потребителските очаквания на ЕЦБ (CES). Основният фокус е върху сравнението между реакциите на домакинствата след руската инвазия в Украйна през 2022 г. и войната в Иран през 2026 г., както и върху това как предишни икономически и геополитически кризи оформят текущите възприятия на потребителите.
Влияние на геополитическите шокове върху очакванията
Резултатите показват, че геополитическите конфликти имат бърз и силен ефект върху очакванията за инфлация и икономически растеж. След началото на войната в Иран през март 2026 г. потребителите ревизират нагоре инфлационните си очаквания с около 2,5 процентни пункта (средна стойност) и 1,5 пункта (медиана). В същото време очакванията за икономически растеж намаляват с около 1,2 процентни пункта. Това показва ясно изразена стагфлационна реакция – едновременно повишаване на инфлационните очаквания и влошаване на очакванията за икономическа активност.
Въпреки това, сравнението с 2022 г. разкрива важни различия. В началото на 2026 г. инфлационните очаквания са били малко по-ниски от тези през 2022 г., а очакванията за растеж – дори по-песимистични. Това означава, че макар реакцията към новия конфликт да е сходна по посока, тя е по-слабо изразена в сравнение с шока от войната в Украйна. Средносрочните инфлационни очаквания (за три години напред) също се повишават, но от по-високо начално ниво, което подсказва, че инфлационната среда вече е била по-вградена в очакванията на домакинствата през 2026 г.
Общият извод е, че геополитическите шокове продължават да влияят силно върху икономическите нагласи, но техният ефект се модифицира от натрупания опит от предишни кризи.
„Белезите“ от предишни кризи и ролята на паметта
Един от ключовите аргументи в текста е, че домакинствата не реагират само на текущата ситуация, а и на натрупани „белези“ от предишни икономически сътресения. След пандемията и инфлационния скок, както и след войната в Украйна, потребителите в еврозоната са развили по-висока чувствителност към ценови промени и геополитически рискове.
Данните показват, че вниманието към инфлацията остава повишено дори когато реалната инфлация се нормализира. Например делът на хората, които активно следят ценовите промени, спада само леко между 2023 и 2025 г., въпреки значителното понижение на инфлацията. След началото на войната в Иран този дял отново се повишава, което показва бързо „реактивиране“ на инфлационната памет.
Това явление е описано като „двоeн белег“ – комбинация от два вида натрупан опит: скорошната инфлационна криза и продължителната геополитическа нестабилност. Тези два фактора се подсилват взаимно и водят до по-силни реакции на нови шокове, като увеличават вероятността от устойчиви стагфлационни очаквания.
Очаквания, несигурност и поведение
Текстът подчертава, че при висока несигурност потребителите могат както да преувеличават, така и да подценяват бъдещи икономически развития. Краткосрочните очаквания са особено чувствителни към новини и събития. Съществува риск от допълнителни възходящи корекции на инфлационните очаквания, но също и възможност за тяхното понижаване, ако ситуацията се стабилизира.
Освен това геополитическите конфликти имат директен ефект върху възприятията за личната финансова сигурност. Данните показват, че значителна част от потребителите се тревожат за въздействието на войните върху собственото си благосъстояние. Тази тревожност остава висока дори години след първоначалните шокове. Така се създава среда, в която потребителското доверие и разходно поведение са под постоянен натиск.
Продължителните конфликти могат да забавят потреблението и икономическия растеж, а също така да доведат до вторични ефекти като натиск за повишаване на заплатите, когато работниците се опитват да компенсират загуба на покупателна способност.
Ролята на доверието в централната банка
Един от най-важните изводи на текста е значението на доверието в ЕЦБ за стабилизиране на инфлационните очаквания. Когато централната банка се възприема като надеждна, домакинствата са по-склонни да вярват, че отклоненията на инфлацията са временни и че тя ще бъде върната към целевото ниво чрез парична политика.
Обратно, ниското доверие води до по-силни реакции на шокове и по-устойчиви инфлационни очаквания. Данните показват, че след геополитически събития хората с по-високо доверие в ЕЦБ ревизират очакванията си значително по-слабо в сравнение с тези с ниско доверие.
Важно е също, че доверието в ЕЦБ се е подобрило до 2026 г. в сравнение с 2022 г., което частично действа като стабилизиращ фактор.
Заключение
Общият извод е, че геополитическите конфликти оказват силно влияние върху инфлационните и икономическите очаквания на домакинствата, като засилват стагфлационните нагласи. Това влияние обаче не е изолирано – то е силно обусловено от предишни кризи, които оставят трайни „белези“ в икономическата памет на потребителите. В същото време доверието в централната банка и ефективната комуникация играят ключова роля за ограничаване на негативните ефекти и стабилизиране на очакванията.
