Използването на изкуствен интелект на работното място се е удвоило през последните две години, а хората съобщават за значително спестяване на време. Проучване на ЕЦБ, публикувано в блога на банката, обаче показва, че възприеманите ползи за производителността варират значително и все още съществуват бариери, които пречат на много хора да възприемат тази нова технология...
Как изкуственият интелект ще се отрази на заетостта и производителността?
Това е един от най-належащите въпроси предвид потенциала на изкуствения интелект да промени дълбоко начина, по който работим, а оттам и фундаментално да преобрази икономиките и обществата. В анализа авторете правятпреглед на начина, по който работещите използват тази нова технология, и на това колко бързо тя се разпространява на работните места. Разглежда се и колко време спестяват хората чрез използването на ИИ и се анализират пречките пред по-широкото му възприемане. Анализът се основава на Проучването на очакванията на потребителите на ЕЦБ, което всеки месец обхваща мненията на около 20 000 души в 11 държави от еврозоната.
Използването на ИИ на работното място продължава да нараства
Тенденцията е недвусмислена. Само за две години делът на работещите, които използват ИИ в работата си, се е удвоил – от 26% от анкетираните през 2024 г. до 41% през 2025 г., достигайки 52% през 2026 г. Вече мнозинството от работещите съобщават, че използват ИИ за работа, като средно го използват около три дни седмично.
Не е изненадващо, че използването на ИИ варира между различните демографски групи. По-младите работещи и хората с висше образование продължават да са най-склонни да използват ИИ. При образователното равнище се наблюдава значителна разлика: използването сред високообразованите достига 61% в сравнение с 37% при хората с по-ниско образование. По подобен начин по-младите работещи са с около 20 процентни пункта по-склонни да използват ИИ, отколкото по-възрастните си колеги. Мъжете също съобщават за малко по-висока употреба от жените, макар че възрастта и образованието остават основните фактори, определящи възприемането на технологията. Този модел се запазва през последните три години.
Интересното е, че след като работещите започнат да използват ИИ, те го интегрират в ежедневните си работни навици с много сходна честота. Средното седмично използване е малко по-високо при по-младите и по-високообразованите групи, но разликите не са големи – средните стойности за отделните групи са между 2,5 и 2,9 дни седмично.
ИИ повишава производителността на работното място – но с някои уговорки
И така, наистина ли използването на ИИ в работата спестява време? Да – медианният потребител съобщава, че спестява три часа седмично, или около 7,7% от медианното работно време, макар че зад тази обща цифра се крие силно неравномерно разпределение. Повечето потребители постигат умерено спестяване на време, докато малка част съобщават за много голямо повишаване на ефективността.
Спестеното време вече подсказва, че ИИ прави работещите по-продуктивни. Но когато оценяваме последиците за ръста на производителността на цялата икономика, контекстът е от значение – независимо дали става дума за трите спестени часа или за 7,7% от работното време.
Първо, само половината от работещите съобщават, че използват ИИ и благодарение на него спестяват време (48,8%). Следователно за цялата икономика общото повишаване на ефективността – с други думи, делът на спестеното работно време, дължащо се на използването на ИИ – е по-близо до 3,8%.
Второ, важно е да се отбележи, че спестеното време води до по-висока производителност само ако работещите превърнат освободените часове в допълнителен продукт, вместо да ги използват за дейности с по-ниска пряка производителност. От решаващо значение е и дали работодателят е в състояние да използва този допълнителен капацитет.
За сравнение, настоящите оценки за допълнителния годишен ръст на производителността, дължащ се на ИИ, за период от десет години варират между 0,1% и 3,4%. Друго изследване на ЕЦБ по темата оценява увеличението на производителността вследствие на ИИ на около 0,35 процентни пункта годишно средно за еврозоната.
Ползите за ефективността, които ИИ носи, се различават значително според конкретната задача, а най-големите ползи невинаги са свързани с най-често срещаните приложения.
Генерирането или отстраняването на грешки в програмен код води до най-големи ползи – почти осем часа седмично, макар че само около 8% от работещите използват ИИ за тази цел. Подобна картина се наблюдава при анализа на данни, автоматизирането на рутинни задачи и създаването на аудио- или визуално съдържание.
За разлика от това, проучването, събирането на информация, писането и редактирането на текст са сред най-често посочваните приложения. Спестеното време при тези задачи обаче е значително по-малко, отколкото при по-технически дейности като програмирането.
При повечето професии работещите не възприемат увеличаването на ефективността благодарение на ИИ като заплаха за своите работни места.
Професиите с най-висока степен на използване на ИИ обикновено са тези, при които се спестяват най-много часове и отношението към ИИ е най-положително. Например мениджърите използват ИИ най-много, спестяват най-много време благодарение на него и в крайна сметка имат най-положително възприятие за технологията. Това ги поставя в добра позиция да участват активно във формирането на начина, по който ИИ се внедрява на работното място.
Като цяло днес ИИ се възприема по-неблагоприятно, отколкото преди година – делът на работещите, които имат положително отношение към него, е спаднал от 43% на 41%. Това може да е свързано с по-широката несигурност в икономическата среда, тъй като нагласите към ИИ са свързани с икономическите очаквания.
Работещите, които имат негативно мнение за ИИ, са и по-песимистично настроени по отношение на икономиката. Те очакват по-висока безработица една година напред, изпитват по-голям страх от загуба на работата си и имат по-слаби очаквания за ръста на доходите и потреблението.
Страхът, че човек може да бъде заменен от ИИ, нараства и когато перспективите пред пазара на труда като цяло се влошават.
Бариерите пред използването на ИИ остават
Въпреки нарастващото използване на ИИ приблизително половината от работещите все още не го използват. Разбирането на причините за това е от ключово значение за оценката на посоката, в която се движи процесът на по-широко използване на ИИ.
Поради това Проучването на очакванията на потребителите е разработено така, че директно да попита работещите по този въпрос.
Една трета от анкетираните не използват ИИ, защото той не е приложим към настоящите им задачи. Други предпочитат традиционните методи или са възпрепятствани от опасения относно точността и надеждността или от липсата на достъп до ИИ, осигурен от работодателя. В по-широк план значителен дял от работещите просто не проявява интерес към технологията: 41% не се интересуват от използването на ИИ (при мениджърите делът е 34%).
Попитани какво би ги насърчило да започнат да използват ИИ, около половината от всички работещи посочили по-добро обучение за използването на инструментите с ИИ и по-добро разбиране на ползата от ИИ.
Изглежда, че работодателите реагират на някои от тези потребности. Около половината от фирмите планират да инвестират в обучение по ИИ през следващите 12 месеца (според последната вълна на проучването SAFE), като по този начин директно адресират бариерата, посочвана най-често от работещите.
Същевременно това означава, че около половината от фирмите не инвестират в обучение – вероятно отчасти и поради факта, че една трета от мениджърите не проявяват достатъчно интерес към ИИ.
Като цяло изглежда, че съществува значителен потенциал за по-широко насърчаване на използването на ИИ чрез по-подкрепящи политики на ниво отделните компании.
Заключение: повишаването на производителността до пълния ѝ потенциал означава преодоляване на оставащите препятствия
Използването на ИИ на работното място се е удвоило за две години, а спестяването на време, за което потребителите съобщават, вече е значително.
Тези спестявания, дори и само частично, вероятно вече се отразяват в общите показатели за производителността, които през последните тримесечия се възстановяват в еврозоната.
Въпреки това тези ползи са далеч от равномерно разпределени между различните задачи, а използването на ИИ продължава да се различава значително между отделните професии.
Половината от работещите в еврозоната вече използват ИИ. Това е значителен дял. Но пред останалата част от населението стоят бариери, които възпрепятстват използването на ИИ.
Препятствия съществуват както от страна на работещите, така и от страна на фирмите. Значителен дял от служителите не проявяват интерес или имат негативно отношение към ИИ. Същото се отнася и за част от ръководителите, които понякога ограничават използването на технологията. Освен това, макар работодателите да играят решаваща роля за насърчаването и улесняването на по-широкото използване на ИИ, много от тях все още се колебаят да инвестират.
За да бъдат преодолени тези бариери, интегрирането на ИИ да бъде улеснено и потенциалът за ръст на производителността да бъде реализиран, работодателите – с подкрепата на националните власти – трябва максимално да подпомагат служителите, по-специално чрез обучение и по-лесен достъп до инструменти с изкуствен интелект.
