Най-вероятно и от 1 януари 2026 година – когато е крайният срок, няма да бъде въведен у нас принципът „замърсителят плаща“ като нов начин за изчисляване на такса смет. В Закона за местните данъци и такси е заложено, че размерът ще зависи от действителното количество изхвърлени битови отпадъци, а не от данъчната оценка на имота.
За поредното отлагане се подразбира от реакциите по време на Годишното общо събрание на общините, разказва „Сега“. Става ясно, че само 73 от общо 266 общини в страната са готови да приложат новия начин на определяне на размера на такса битови отпадъци, като сред тях преобладават основно малки общини, а най-неподготвени се оказват големите градове като например София.
Пред участниците финансовият минситър Петкова е припомнила, че срещу страната ни е образувана наказателна процедура, но ще бъде направен анализ за риска от създалата се ситуация и ще се търси изход от този проблем.
Пред БНР, цитирано от „Сега“, кметът на Карлово Емил Кабаиванов изтъква, че не става въпрос за отлагане, а само за преходен 3-годишен период.
Сдружението предлага да се позволи, тези, които са готови напълно или частично, да започнат да прилагат новата методика от 1 януари. „Това ще бъдат малки общини или райони от средни и по-големи общини“, пояснява Кабаиванов.
Един от аргументите на кметовете да се забави промяната в изчислението на такса смет е, че все още не са изградени системите на разделно събиране в цялата страна. „В момента то покрива 60% от територията на страната“, казва Кабаиванов. От думите му става ясно, че сдружението трудно убеждават оползотворяващите организации да покрият дадена община, тъй като по закон те нямат задължение да обхванат 100% от населението и територията. Освен това липсва централизирано събиране на стъклен амбалаж – т.нар. депозитарна система, с което общините не може да се справят сами.
