„Честно казано, като изключим съвсем малко хора, на никого не му пука за биоразнообразието“, заяви през 2018 г. Никола Юло, тогавашен министър на околната среда. Това твърдение не е насочено само към икономическите играчи. Най-общо казано, когато политици, журналисти и дори много учени говорят за екологичен преход, живият свят напълно отсъства в техните изказвания. Ударението се поставя върху борбата с глобалното затопляне и осъществяването на енергиен преход в традиционни сектори като транспорта и строителството, изтъква Аролд Леврел, професор по екологическа икономика в Националния музей на естествената история, в анализ за alternatives-economiques.f.
Защо е тази липса на интерес към биоразнообразието? Вероятно защото живите организми са нещо сложно. Една фраза от интервю с Жан-Марк Янковиси в Le Monde илюстрира това перфектно:
„Тази тема има един недостатък в сравнение с климата: много по-сложна е за измерване. Нямаме „еквивалент-тон на жълта жаба“, точно както не знам как да поставя на кантара полярна лисица и тигров комар – които също са част от биоразнообразието. Освен това биоразнообразието е съпоставяне на локални проблеми, докато климатът е глобален проблем с локални последици.“
Добавете към това факта, че нашите икономически системи до голяма степен са станали независими от екологичните процеси, благодарение на изкопаемите горива, създавайки илюзията за автономност от живите системи. Накратко, биоразнообразието е за забавление, а не за сериозните теми, които засягат икономиката.
Големият забравен в Европейския зелен пакт
Европейската зелена сделка е показателен пример за последствията от този тип на мислене. Макар че наистина успя да постигне напредък в борбата с климатичните промени, тя се провали във всичко, що се отнася до биоразнообразието. Вече няма краен срок за намаляване на пестицидите в Европа, намалява и без това малкият дял на екологично обработваната земя, която би позволила на биоразнообразието да оцелее редом с ферми на интензивно земеделие, изключване на вълка от списъка на „строго защитените“ видове и премахване на данъците върху пестицидите и водните резервоари. Всичко беше отменено, с изключение на регламента за възстановяване на природата, спасен в последния момент.
Икономиката няма нищо общо с биоразнообразието и всъщност не разбира много от него, защото все още неговата стойност често не се оценява: морските екосистеми служат само за място за изхвърляне на отпадъците (и за плуване през лятото), основната функция на почвите е да осигуряват площи за бъдещо строителство, реките позволяват да се охлаждат атомните електроцентрали или да се осигурява вода за селскостопанските производители. Никой не си дава сметка, че всички тези пространства са обитавани от живи същества, които се намират в непрекъснато взаимодействие, защото всички те „не струват нищо“.
Единствените случаи, когато икономическите актьори се сещат за биоразнообразието, са когато, поради това, че не са се замислили по-рано, им се напомнят законовите им задължения след постъпили оплаквания относно последици от техните действия, за които не е било направено достатъчно, за да бъдат избегнати, да бъдат намалени или компенсирани, както е посочено в закона. Следователно биоразнообразието е в най-добрия случай източник на разходи и ограничение за „развитието на териториите“. Но за щастие, префектите са там, за да поправят нещата и да предложат специални разрешения за продължаването на проектите!
И все пак учените – включително икономистите – са доказали през последните двадесет години, че контактът с биоразнообразието е източник на значителни ползи за здравето на хората (психологически и физически), че естествените екосистеми помагат за намаляване на рисковете от заливания и наводнения, че „спомагателните за културите видове“ (по-специално птици и насекоми) помагат за регулиране на вредителите по полетата, но също така за възстановяването на плодородието и обработката на почвата, така че тя да може по-добре да абсорбира вода (благодарение на земните червеи). В градските райони естествената среда предлага острови на прохлада и изключително ценни зони за отдих на хората. Но факт е, че нищо от това не може да се купи на пазара и в някои отношения така е още по-добре!
Човек би очаквал обаче публичните власти да защитават социалните ползи, пораждани от това обществено благо. Макар че сме страна, в която екологичните стандарти са безброй, с екологичен закон, който става все по-обемист – дори надвишава по размера си трудовия кодекс – за съжаление, той се спазва слабо, а екологичните нарушения са най-малко санкционирани в сравнение с всички видове нарушения в страната ни – едва около 8%. Що се отнася до екоданъка, той отдавна е отпаднал от дневния ред.
Голяма грешка
Да не се държи сметка за възможностите, които ни предлага биоразнообразието в „едно общество в риск “, в което живеем, е голяма грешка от страна на нашите правителства. Именно в разнообразието са корените на всяка система за сигурност срещу рисковете. Диверсифициран порфейл от активи е гаранция за една определена стабилност. Същото важи и за околната среда. Използването на този вид финансова метафора за повишаване на осведомеността относно опазването на биоразнообразието несъмнено е за съжаление, но може би ни помага да разберем по-добре защо опазването на биоразнообразието е от съществено значение, дори и от строго инструментална гледна точка.
Като разглеждаме еволюцията на популациите на птици във Франция, можем да видим, че т.нар. „специализирани“ видове, защото зависят от специфични екологични условия, свързани с определени среди, като гори или земеделски райони, отбелязват спад в броя си. Популациите на птици, зависими от земеделски местообитания (например полската чучулига), са намалели с 36% от 1989 г. насам, а тези, свързани със застроени райони (например домашната лястовица), са намалели с 33%. В същото време т.нар. „генералистичните“ видове, които се срещат във всички видове местообитания (например косове), се увеличават рязко (+19%). Накратко, „генералистичните“ видове изместват „специализираните“ видове.
Това явление, очевидно невидимо за огромното мнозинство от хората, ни казва нещо важно за екологичното функциониране на нашите екосистеми: те стават много бързо еднообразни. Тази загуба на функционално разнообразие е пряко свързана с паралелното уеднаквяване на средата, в която живеем, практиките, които я оформят, и в крайна сметка ценностите, които са ѝ присъщи. Тези показатели за промените в популациите на птиците са и социално-икономически показатели от първостепенно значение. В много отношения е възможно да се счита, че биологичното обедняване се съчетава с културното обедняване, както отдавна доказаха антрополозите-еколози.
Да заложим на разнообразието
Множество изследвания описват как обществата, изпитващи значителни екологични рискове и опасности, винаги са разчитали на разнообразието, за да се предпазят от тях. Ако един вид изчезне, друг, изпълняващ същата функция в екосистемата, може потенциално да го замести. Но идва момент, когато ерозията на биоразнообразието вече не позволява тези форми на устойчивост да се изявят.
Настоящите глобални промени очевидно ще бъдат в основата на сериозни изпитания за нашите социално-екосистеми: нови вируси, засилване на горещите вълни, нови вредители и др. Тази толкова трудно предвидима динамика превръща риска в радикална несигурност и може да предизвика пълна дезорганизация на икономическите системи, които позволяват обновяването на материалните условия, необходими за поддържането на обществото.
Нашите „управляващи“ отдавна са направили избор в полза на производителността за сметка на разнообразието. Спешно е необходимо да променим начина на мислене. Инвестирането в биологичното разнообразие чрез политики за опазване и възстановяване на природата е очевидно печеливша стратегия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Местните усилия се възнаграждават локално и бързо, за разлика от усилията за борба с емисиите на парникови газове, например.
