Анализът на Викторас Камаревцевас* е за изданието EU Tech Loop…
Когато европейските политици представиха рамката на Европейския цифров портфейл за идентичност (EUDI Wallet) в контекста на eIDAS 2.0, те обещаха революционна трансформация: една сигурна дигитална идентичност за безпроблемно използване в трансграничен контекст. Тази амбициозна инициатива може да изглежда като окончателното решение на фрагментирания пейзаж на цифровата идентичност в Европа – своеобразен „сребърен куршум“. Въпреки това, по-задълбочен поглед през призмата на така наречените „трудноразрешими проблеми“ (wicked problems) разкрива по-нюансирана реалност. Тази перспектива ни подтиква да възприемем EUDI Wallet не като окончателно решение, а като съществена отправна точка, изискваща предпазлив оптимизъм, а не сляпа вяра или цинично отхвърляне.
Разбиране на трудноразрешимите проблеми: отвъд простите решения
Понятието „трудноразрешими (wicked) проблеми“ е въведено през 1973 г. от дизайнерските теоретици Хорст Рител и Мелвин Уебър, за да опише категория предизвикателства, които се противопоставят на традиционните подходи за решаване на проблеми. За разлика от „стандартизираните“ проблеми в математиката или инженерството, които имат ясни параметри и конкретни решения, трудноразрешимите проблеми се характеризират с фундаментална сложност, която не подлежи на пълно разрешаване.
Трудноразрешимите проблеми имат десет определящи характеристики, които ги правят особено трудни за решаване. Те нямат ясно формулиране, тъй като разбирането на проблема зависи от разбирането на потенциалните решения. Нямат финална точка – няма как да разберем, че проблемът е окончателно решен. Решенията им не са „верни“ или „грешни“, а просто „по-добри“ или „по-лоши“ в отделни аспекти, като заинтересованите страни често не са съгласни какво означава „подобрение“. Всеки опит за решение е обвъзран с потенциално катастрофични последствия – „всяка проба се брои“. Те съществуват в рамките на сложни адаптивни системи, където решаването на един аспект от проблемите, често разкрива или създава проблеми в други. Различните участници имат конфликтни ценности и интереси, което прави консенсуса трудно постижим. И накрая, трудноразрешимите проблеми са по същество уникални, изискващи контекстно-специфични решения.
Цифровата идентичност като трудноразрешим проблем
Инициативата EUDI Wallet не отговаря напълно на всички характеристики на трудноразрешим проблем, но добре илюстрира ситуация, в която се очаква едно-единствено универсално решение за множество различни предизвикателства. Проблемът не е само технически – създаване на сигурни криптографски системи или стандартизирани протоколи – а е дълбоко преплетен със социални, правни, управленски и доверителни измерения, обхващащи различни юрисдикции, институционални структури и културни контексти в Европа.
Всяка от 27-те държави членки на ЕС е разработила собствен подход към цифровата идентичност, което е довело до фрагментиран пейзаж с различни технически стандарти, правни рамки и нива на цифрова зрялост. Някои страни имат утвърдени държавни системи с висока степен на използване, докато други тепърва изграждат основната инфраструктура. Истинската оперативна съвместимост изисква съгласуване на протоколи, методи за криптиране, потоци за удостоверяване и формати на данни. Архитектурната и референтна рамка на Европейската комисия предоставя техническите спецификации, но превръщането им във функционираща реалност в различните национални контексти остава сериозно предизвикателство.
Пейзажът на заинтересованите страни добавя още едно ниво на сложност. Екосистемата на EUDI Wallet включва граждани, национални правителства, институции на ЕС, регулатори по защита на личните данни, доставчици на доверителни услуги, банки, телекомуникационни компании, здравни и образователни институции, както и множество частни организации. Всяка група има различни – често конфликтни – приоритети и определения за успех. Защитниците на личните данни акцентират върху минимизацията на данните и контрола от страна на потребителя, правителствата – върху сигурността и предотвратяването на измами, а бизнесът – върху удобството и безпроблемното потребителско изживяване. Балансирането между тези интереси изисква постоянен диалог, а не еднократно техническо решение.
Управлението добавя още едно „злостно“ измерение. Докато ЕС предоставя регулаторната рамка чрез eIDAS 2.0, отговорността за изпълнение лежи върху държавите членки, които трябва да разработят национални портфейли, да установят надзорни механизми и да осигурят съответствие с европейските актове и националното законодателство. Тази многостепенна управленска структура поражда координационни трудности, типични за трудноразрешимите проблеми.
Примерът с университетските дипломи: илюстрация на многопластовата сложност
Предизвикателството с трансграничното признаване на университетски дипломи ясно показва защо техническата инфраструктура сама по себе си не може да реши трудноразрешими проблеми. Да разгледаме пример: португалски университет издава цифрова диплома, която студент желае да използва при кандидатстване за магистратура в Германия или за работа в Швеция. EUDI Wallet може да съхрани дипломата като проверим цифров атестат, криптографски подписан от издаващия университет. Това решава техническия проблем на преносимостта и автентичността, но не и въпросите на признаването.
Акредитиран ли е издаващият университет, и ако да – от кого? Признава ли Германия този акредитационен орган? Отговаря ли учебният план на дипломата на германските стандарти за еквивалентна квалификация? Кой взема това решение и според какви критерии? Ако има разлики в учебното съдържание, какви допълнителни изисквания се налагат? Колко време отнема процесът по признаване и какви са възможностите за обжалване при отказ?
Тези въпроси показват множество взаимосвързани нива на сложност, които надхвърлят чисто техническите решения – правни, институционални и политически. Въпреки че ЕС пое ангажимент до 2025 г. да постигне автоматично взаимно признаване на квалификации, изпълнението остава непълно и нееднородно. Доклад от февруари 2023 г. показва, че съществува неяснота относно самото понятие „автоматично признаване“ и значителни различия в практиките между държавите.
Реално решение би изисквало общи правила за дипломите, но тяхното създаване среща силна съпротива, основана на национални традиции, институционална автономия и педагогически различия. Това изисква постоянни преговори между заинтересовани страни с различни интереси и ценности – процес без ясен край.
Примерът с дипломата демонстрира основната идея: EUDI Wallet предоставя техническия механизъм за удостоверяване на данни, но не може да замени политическата, правната и институционалната работа по изграждане на взаимно доверие и общи стандарти. Трудноразрешимият проблем се крие не във формата на дигиталния документ, а в социалните и управленски измерения на признаването му.
Защо началните стъпки имат значение: итеративни и адаптивни подходи
Признаването, че EUDI Wallet се стреми да реши един трудноразрешим проблем, променя начина, по който оценяваме успеха му. Трудноразрешимите проблеми не могат да бъдат окончателно решени – те могат само да бъдат постепенно подобрявани чрез итеративни и адаптивни подходи, които признават сложността и несигурността.
Научните изследвания подчертават, че такива проблеми изискват контекстуализирани, постепенни действия и непрекъснато учене, вместо еднократни намеси. Така нареченият адаптивен, участнически и трансдисциплинарен (APT) подход залага на експериментиране, съвместно създаване и гъвкавост.
Критично е осъзнаването, че техническото внедряване не е достатъчно без насърчаване на обществено доверие, цифрова грамотност и готовност на услугите. Правителствата са приканени да провеждат информационни кампании, да повишават осведомеността на гражданите и да комуникират конкретните ползи. Тези стратегии отразяват разбирането, че трудноразрешимите проблеми имат социално-културни измерения, които технологията сама не може да реши.
Пътят напред: приемане на сложността
EUDI Wallet представлява най-амбициозния опит на ЕС за изграждане на единна инфраструктура за цифрова идентичност. Възприемането му като начален етап в решаването на дълбоко преплетени предизвикателства позволява по-реалистично планиране, стратегическа последователност и ефективно изпълнение. Успехът ще зависи от постоянна ангажираност, адаптивно управление и търпеливо изграждане на капацитет, а не от очакването за незабавна трансформация.
Хората естествено търсят прости решения на сложни проблеми. Изкушението да вярваме, че „ако просто изградим портфейла, проблемите ще се решат сами“, е силно. Но трудноразрешимите проблеми се противопоставят на подобни опростявания. Те изискват дългосрочен, съвместен и адаптивен подход, основан на реализъм и устойчиво участие.
EUDI Wallet нито е обречен на провал, нито е гарантиран за успех. Той е критична отправна точка – необходима технологична и управленска инфраструктура, която прави възможен по-нататъшния напредък. Дали ще трансформира европейската цифрова идентичност, ще зависи от устойчивата, съвместна и адаптивна работа, която ще последва. Тази работа трябва да бъде основана на реалистично разбиране за сложността, а не на наивна вяра в простите решения.
Докато Европа поема по този път на дигитална идентичност, поддържането на балансирана перспектива – признаване на предизвикателствата, но и на реалните възможности – ще бъде ключово за навигация в сложния терен, който предстои. EUDI Wallet не е крайната дестинация, а началото на дълъг, итеративен процес за изграждане на доверена, оперативно съвместима и ориентирана към потребителя цифрова идентичност в многообразния европейски контекст.
*Лидер по дигитална трансформация. Експерт по електронно управление, електронна идентичност и доверителни услуги
