България остава в групата на т.нар. „нововъзникващи иноватори“, с ограничени инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и слаба връзка между наука и индустрия. Това констатира доклад на научно-учебната лаборатория Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В него се прави паралел между българската и европейската екосистема за чисти технологии и очертава първите ключови стъпки за ускоряване на прехода.
През 2023 г. публичните разходи за НИРД възлизат на едва 0.28% от БВП (при 0.72% средно за ЕС), а частните — 0.51% от БВП (при 1.49% за ЕС). Въпреки това се открояват значими пробиви, които поставят страната на картата на европейските енергийни иновации – откриването на първата роботизирана фабрика за системи за съхранение („Интернешънъл пауър съплай“), развитието на дигитални платформи за енергиен мениджмънт и съхранение („Адекс Енерджи“) и възходът на български компании в сферата на интернет на нещата (IoT) и виртуалните електроцентрали.
Успоредно с това нараства интересът към информационната инфраструктура, изграждането на по-ефективни и „зелени“ центрове за данни, които изискват проактивно мрежово планиране и управление на енергийната ефективност, както и демонстрационни проекти за производство на алтернативни горива и водорна икономика. Нараства и интересът на български компании да се конкурират с технологичните си проекти на европейско ниво за подкрепа по Иновационния фонд на ЕС. Тези примери показват, че българските компании постепенно се интегрират в европейските вериги за чисти технологии, въпреки наличието на значителни регулаторни и координационни предизвикателства и отсъствието на системен подход за тяхното насърчаване.
Доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” подчертава по време на конференцията, организирана от Net-Zero Lab, че академичните среди крият „огромен неизползван потенциал“ за партньорство с бизнеса в областта на зеления преход.
Ключови изводи от проучването показват, че участието на България в структурите на П-СЕТ остава ограничено – едва 4 от 14 работни групи. Според Ремина Алексиева, изследовател в Net-Zero Lab, липсата на осведоменост и достъп до финансиране възпрепятства включването на повече компании и организации в европейските инициативи. Въпреки наличието на български еврокомисар по научни изследвания, участието на страната в европейските платформи и партньорства остава фрагментирано и без целево финансиране, разчитащо главно на инициативата на отделни експерти и учени.
