Дания предлага доброволно сканиране в рамките на плана за ЕС „контрол на чата“, но Патрик Брайер критикува мярката. Бившият евродепутат посочва, че тя не гарантира съдебен контрол, заплашва да забрани месинджърите за лица под 16 години и поставя под въпрос анонимността на комуникацията, изтъква в своя публикация изданието EU Tech Loop…
Един от основните борци за европейската неприкосновеност на личния живот – бившият евродепутат Патрик Брайер – написа, че Дания е актуализирала предложението на ЕС за контрол на чата, като е избрала да наложи доброволно сканиране на чувствителни материали в лични чатове (вместо общо наблюдение): „Вместо да се налага общо наблюдение на частни чатове („заповеди за засичане“), сканирането ще остане „по желание“ за доставчиците и те ще решат дали да го прилагат или не, какъвто е и сегашният статут“.
Брайер допълнително пише, че три основни проблема остават неразрешени: предложението все още не следва позицията на Европейския парламент, че само съдилищата могат да решават за достъп до комуникационни канали; то все още забранява на деца да изтеглят приложения за съобщения; и накрая, анонимната комуникация на практика е обявена като незаконна.
Европейското предложение е пренебрегнато
Брайер изтъква, че сегашното датско предложение не следва позицията на Европейския парламент (ЕП) да се разрешава сканиране на комуникациите само с разрешение от съда.
Предложението на ЕП е основна защита за неприкосновеността на комуникациите на европейците и установява стандарт, който не може по-късно да бъде променен от допълнителен натиск от институциите на ЕС, като известните „Доброволни кодекси за практика/поведение“, които видяхме приложени за ИИ с общо предназначение.
„Доброволно“ в Европа често не е такова: отказът от „доброволен кодекс“ може да означава по-строго третиране, подтикване на технологичните фирми към де факто задължително сканиране, без изрично да се регулира.
Няма приложения за съобщения за тийнейджъри?
Второ, Патрик Брайер отбелязва, че член 6 от настоящото предложение ще забрани на лица под 16 години да инсталират приложения за съобщения като WhatsApp, Telegram, Snapchat, X/Twitter и други, уж за да „ги защити от груминг“.
Опитът на Обединеното кралство със Закона за онлайн безопасност показва колко лесно тийнейджърите заобикалят такива правила, като използват VPN и други инструменти. Това би продължило, освен ако използването на VPN също не бъде строго регулирано – което само по себе си е тревожна перспектива.
Край на анонимните чатове
Брайер обръща внимание и че член 4, параграф 3 от датското предложение на практика би забранил анонимните имейл и месинджър акаунти, както и анонимното чатене:
„Те ще трябва да представят лична карта или лицето си, което ги прави идентифицируеми и рискува изтичане на данни“.
Самият член представлява изискване към потребителите, искащи да си създадат такъв профил, да преминат през подобна на KYC верификация на самоличността, преглед на снимки и биометрия. Само това трябва да алармира журналистите и организациите на гражданското общество, които разчитат на лична комуникация с подателите на сигнали.
