Европейската комисия иска до 2040 година да свърже всички столици на континента с широка железопътна мрежа за високоскоростни влакове. Този колосален проект, оценен на над 500 милиарда евро, е замислен като екологична и стратегическа алтернатива на въздушния транспорт. Очаква се обаче пътят към реализацията му да бъде осеян с множество препятствия, изтъква rfi.fr.
Да закусиш в Копенхаген, да обядваш в Париж и след това да вечеряш в Барселона: това е мечтата, която Брюксел подхранва с новия си железопътен план. Европейската комисия представи мащабен проект за създаването до 2040 г. на мрежа за високоскоростни влакове, свързваща всички европейски столици. Целта: трайно да се промени начинът, по който хората пътуват на континента. Планът включва драстично намаляване на времето за пътуване. Например това от Берлин до Копенхаген ще се намали от 7 на 4 часа, от София до Атина – от 13 часа и 40 минути на 6 часа, а накрая ще стане възможна директната връзка Париж-Лисабон през Мадрид. Зад тези цифри се крие амбициозната задача влакът да се превърне в надеждна алтернатива на самолета, особено за разстояния под 1000 километра.
Екологичен и икономически лост за Европейския съюз
За Комисията железопътният транспорт е ключов елемент от екологичния преход. На транспортния сектор се падат близо една четвърт от емисиите на CO2 в Европа, а полетите на къси разстояния остават трудни за декарбонизация. Високоскоростният влак от своя страна отделя 20 пъти по-малко CO2 на пътникокилометър в сравнение с вътрешните полети. За това обаче е необходимо електроенергията да е зелена и влаковете да са максимално запълнени.
Но проектът надхвърля чисто екологичните проблеми. Става дума да се засили европейската конкурентоспособност и да се улесни икономическият обмен на целия континент. В момента европейската железопътна мрежа се състои от приблизително 12 000 километра високоскоростни линии, концентрирани в четири държави: Франция, Германия, Италия и Испания. Централна и Източна Европа обаче остават далеч назад. За да преодолее тези различия, Брюксел планира да инвестира 500 милиарда евро, с които да се утрои дължината на мрежата, да се хармонизират правилата, да се опрости издаването на билетите и да се отвори пазарът за конкуренция. Целта е да се намалят цените и да се подобрят железопътните услуги.
Между амбициите и реалностите: колосално и рисковано начинание
На хартия инициативата е привлекателна. Но пречките са многобройни: остаряваща инфраструктура, несигурно финансиране и различна нива на политическа воля сред отделните държави-членки. Някои правителства едва успяват да поддържат сега съществуващите си мрежи и не дават приоритет на високоскоростните влакове. За железопътния сектор обаче този проект представлява голяма индустриална възможност. Водещите европейски производители – Alstom, Siemens, Talgo и CAF – биха могли да се възползват от нея. Пътниците, от своя страна, се надяват предимно на опростени резервации и безпроблемни връзки.
Зад този план се крие и промяна в манталитета. Все повече европейци искат да пътуват по-лесно. А когато растоянието между два града се взема за по-малко от три часа, влакът бие категорично самолета: линията Париж-Лондон например завладя 80% от пазара веднага щом времето за пътуване падна под 2 часа и 20 минути. Европа обаче значително изостава от Китай и Япония, където влаковете вече достигат скорост от 350 км/ч. Европейският съюз, от друга страна, стои на 200–250 км/ч и напредва с много по-бавни темпове. Защото, докато европейските железопътни линии обещават висока скорост, самите проекти все още се движат напред с темпото на охлюв.
