Френското издание Аlternatives-economiques коментира в свой репортаж дебатите в парламента, свързани с данъчното облагане в рамките на разговорите по новия бюджет на страната. Изтъква се, че чрез отхвърлянето на данъка „Зюкман“* е била пропусната възможността за възстановяване на истинската данъчна справедливост и за осигуряване на важни приходи за бюджета. Все пак, във водовъртежа от изменения и допълнения, се оформиха значителни групи, които се обявиха в полза на облагането на богатите, пряко или косвено чрез компаниите, които притежават, посочва изданието…
Става ясно, че правителството продължава поддържането на нисък фискален профил, запазвайки диференцирания си данък върху високите доходи със ставка от 20% върху тези от над 250 000 евро годишно. Тъй като най- богатите са майстори в укриването на доходи при попълването на данъчната си декларация, 20% от нещо неголямо не дава нещо голямо, в този случай 1,5 милиарда евро прогнозирани приходи за 2026 г., коментира Аlternatives-economiques.
Единственият положителен момент е, посочва изданието, че мярката се удължава, докато бюджетният дефицит не падне под 3% от БВП. Това е добро златно правило на публичните финанси: данъците не могат да бъдат намалени, докато публичните сметки не бъдат овладени, а увеличенията са задължителни, когато те излязат извън контрол.
Като успех се изтъква това, че данъкът върху финансовите холдингови компании е пренасочен единствено към луксозните активи, държани от тях (частни самолети, яхти, картини и др.), а прагът на индивидуалната собственост за облагане с данък беше повишен от 33,3% на 50%. Много шум за нищо, заявяват от Аlternatives-economiques.
По инициатива на няколко партии депутатите са въвели данък върху непроизводителното богатство: всеки, който притежава активи над 1,3 милиона евро, включително луксозни стоки, криптоактиви, нискорискови застраховки живот (в евро) и парични средства в текущи и спестовни сметки, се облага с 1%, с възможност за изключване на активи на стойност 1 милион евро. Социалистите са изчислили, че това може да донесе 2 милиарда евро повече от настоящия данък върху недвижимите имоти (НБИ).
Краят на едно табу
Семантичната битка относно това дали това представлява връщане на данъка върху богатството е до голяма степен без значение. В сравнение с данъка Зюкман, всички тези мерки са несъвършени и заобикалят проблема: как да се избегне прекомерното облагане на богатите, но все пак да се обложи директно богатството им?
Дори косвено, чрез по-голямо данъчно облагане на притежаваните от тях компании. По този начин правителството се съгласи да не намалява наполовина допълнителния данък върху печалбата, наложен тази година, който се очакваше да донесе 8 милиарда евро – като по този начин го ограничи до 4 милиарда евро – а да се стреми към приход от 6 милиарда евро през следващата година. Следователно близо 450 компании ще плащат корпоративен данък от 33,8% вместо обичайните 25%. Тази мярка също заслужава да остане постоянна, посочва авторът на публикацията.
Депутатите са увеличили и данъка върху обратното изкупуване на акции – ставката се повишава от 8% на 33% – за компании с оборот над 750 милиона евро, което, според крайната десница, ще донесе 8 милиарда евро приходи. А след предложение на Непокорна Франция (LFI) е въведен прогресивен данък върху „супердивидентите“, които надвишават с 25% изплатените между 2017 и 2019 г. В тази връзка изданието припомня, че френските компании изплащат най-големите дивиденти в Европа.
Мултинационалните компании са подложени на три данъчни мерки. Ставката на данъка върху приходите на дигиталните компании, известен като „данък GAFAM“, е удвоена от 3% на 6%. Досега няма реакция от Съединените щати, но такава остава възможна. Прагът за задействане на 15% глобален минимален данък е намален от 750 милиона на 500 милиона. Правителството сочи, че този данък, в първоначалния си вид, не би трябвало да донесе повече от 500 милиона през следващата година.
И последната значителна мярка, предвид провала на минималния данък (Зюкман), е одобреният принципа за облагане на печалбите на мултинационални дружества въз основа на дела от приходите им, реализирани във Франция. Независимо дали печалбите са декларирани другаде поради трансфери между дъщерни дружества, Франция ще разпредели и обложи с данък печалбите, съответстващи на дела от приходите, реализирани във Франция. Въпреки че принципът е интересен, той рискува да влезе в противоречие с многобройните двустранни данъчни споразумения, подписани от Франция, като компаниите разчитат на тези споразумения, за да оспорят правно мярката, която на хартия би могла да донесе около 25 милиарда евро, коментира издаието.
В заключение се обръща внимание, че приетите мерки и прогнозираните от тях резултати засега остават чисто теоретични, тъй като проектобюджетът трябва да мине в Сената, в смесената паритетна комисия и дори на второ четене в Националното събрание.
Но дебатът, отбелязва Аlternatives-economiques, разкри позициите, като в крайна сметка всички са обсъждали не възможността да се обложат допълнително свръхбогатите и големите корпорации, а по-скоро как това да бъде направено.
*Налагане на минимален данък от 2% върху редовния данък върху доходите на лица, които имат активи над 100 милиона евро
