Обикновено всяка година имам коментарна статия с тема Деня на благодарността (2024, 2023, 2022 и т.н.), но току-що видях нещо толкова дразнещо от лагера „про-данъци“ в Международния валутен фонд (МВФ), че ще наруша традицията.*
Първо, малко предистория.
Почти точно преди два месеца дадох България като пример за държава, която беше в беда заради разточителни политици. И използвах данни на МВФ, за да покажа как бремето на държавните разходи се е увеличило драматично през последните няколко години.
Определено е пример за моята 20-та Теорема на правителството.
И така, какво мислят бюрократите в МВФ за фискалната ситуация в България?
Току-що публикуваха т.нар. Консултация по член IV, което на практика е периодична оценка на икономическата политика на дадена държава.
Сигурно няма да се изненадате, че МВФ смята, че по-високите данъци са най-подходящият отговор на проблема с прекомерните разходи:
Справянето с натиска върху разходите, произтичащ от застаряването на населението, отбраната, инфраструктурата и енергийния преход, ще изисква фискално пространство. Освен това, тъй като очакванията за качествени обществени услуги нарастват с доходите (до средноевропейските), са необходими повече приходи, за да бъдат удовлетворени тези нарастващи нужди.
Решаването на тези предизвикателства изисква устойчиво увеличаване на приходите — по-близо до нивата при сходните държави и съответстващо на очаквания обхват и качество на публичните услуги. …приходният потенциал на плоския данъчен режим изглежда недостатъчен, за да отговори на нарастващите изисквания за качествени услуги. В средносрочен план повече приходи могат да бъдат набрани чрез увеличаване на ставките за данъка върху личните и корпоративните доходи и преминаване към прогресивно подоходно облагане… Устойчивостта на пенсионната система трябва да бъде укрепена чрез увеличаване на приходите от вноски, като ключова мярка е премахването на тавана върху осигурителния доход.
Основното послание (и това, което МВФ сподели и през 2022 г.) е, че политиците, които са харчили прекалено много, трябва да бъдат „възнаградени“ с повече данъчни приходи. Дори ако това означава премахване на плоския данък. Дори ако това означава разбиване на тавана върху осигуровките (левите в САЩ имат същия дневен ред).
Докладът дори включваше тези две графики, които съдържат неизказаното предположение, че България трябва да копира фискалните политики на стагниращите, високооблагащи социални държави в други части на Европа.
Докато осмисляте тази информация, имайте предвид, че бюрократите в МВФ получават необлагаеми с данъци заплати. Може би, ама само може би, те нямаше да препоръчват толкова бързо ужасни политики, ако действително знаеха какво е да плащаш данъци, вместо да ги потребяваш.
Но се отплесвам. Добрата новина е, че българските представители не искат да извършат самоубийство, както се отбелязва в доклада.
Властите се съгласиха с много от препоръките на екипа, но не подкрепят преминаването към прогресивен данъчен режим или премахването на тавана върху максималния осигурителен доход.
Но лошата новина е, че това вероятно са същите българи, които бяха в — или свързани с — управлението през последните осем години, когато бремето на разходите нарасна толкова драматично. Така че, въпреки че не ми харесва автоматичната подкрепа на МВФ за по-високи данъци, не подкрепям и настоящото българско правителство.
Въпреки това трябва да отбележа, че страната има нов министър-председател от януари, така че може би ще има обръщане към „Милеи-изъм“** (подход, който е необходим в почти всяка страна). Не очаквам това, но е хубаво да се надяваме поне малко.
*Текстът е от блога на Даниел Дж. Мичъл – водещ експерт по въпроси на фискалната политика, като например данъчната реформа, икономическото въздействие на държавните разходи и данъчната политика от страна на предлагането. Мичъл е силен застъпник на плоския данък и международната данъчна конкуренция. Преди да се присъедини към Cato Institute, Мичъл е бил старши сътрудник във фондация „Херитидж“ и икономист за сенатор Боб Пакууд и финансовата комисия на Сената.
**Препратка към аржентинския президент Хавиер Милей и неговите икономически и фискални реформи
