През 2024 г. Европейският съюз е похарчил приблизително 403,1 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), което е увеличение от 3,6% спрямо 2023 г. (389,2 милиарда евро). В сравнение с 2014 г. разходите за НИРД са се увеличили с 62,2% от 248,6 милиарда евро, което показва стабилен ръст през последното десетилетие.
Интензитетът на НИРД, определен като разходи за НИРД като процент от БВП, е останал стабилен на 2,2%, подобно на предишни години. Между 2014 г. и 2024 г. интензитетът на НИРД в ЕС се е увеличил с 0,1 процентни пункта (п.п.).
Между 2014 г. и 2024 г. интензитетът на НИРД се е увеличил в 19 държави от ЕС, като най-голямо увеличение е регистрирано в Белгия (+1,0 п.п.), Гърция (+0,7 п.п.) и Естония и Хърватия (+0,6 п.п. всяка).
През 2024 г. в 6 държави от ЕС е регистриран интензитет на научноизследователската и развойна дейност (НИРД), равен или по-висок от 3%, целта на ЕС, определена от Европейския съвет за ЕС. Най-висок интензитет на НИРД е регистриран в Швеция (3,6%), Белгия (3,4%), Австрия (3,3%) и Финландия (3,2%), следвани от Германия (3,1%) и Дания (3,0%).
За разлика от това, 7 държави от ЕС отчитат интензитет на НИРД под или равен на 1%: Румъния и Малта (по 0,5%), Кипър (0,7%), България (0,8%), Латвия (0,9%) и Словакия и Люксембург (1,0%). Освен с много нисък показател, страната ни е сред едва шестте държави, които имат спад на интензитета през 2024-та спрямо десет години по-рано.
67% от разходите за НИРД се отчитат за бизнес сектора
Секторът на предприятията продължава да отчита най-големия дял от разходите за НИРД през 2024 г. Той представлява 66,5% от разходите за наука и изследвания в ЕС, възлизащи на общо 268,1 милиарда евро. След него се нареждат секторът на висшето образование (86,1 милиарда евро; 21,4%), държавният сектор (43,5 милиарда евро; 10,8%) и частният сектор с нестопанска цел (5,4 милиарда евро; 1,3%).
