Отваря се възможност нов бюджет за 2026 година да бъде приет още до края на тази година, като с това ще бъде избегнат сценарият да влезем в следващата година с удължителен закон на база бюджета от настоящата 2025 година.
Това става ясно след поредна среща на социалните партньори в лицето на финансовия министър, работодателските организации и синдикатите. След нея се разчбра, че е постигнато съгласие по основните параметри на проектобюджета за 2026 г., което включва отказ на правителството от някои от най-скандалните предложения, влизащи в злополучния вече оттеглен проектобюджет.
По думите на министър Петкова в понеделник ще заседава Националният съвет за тристранно сътрудничество, а след това и Министерският съвет, като целта е проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание още в понеделник следобед.
Сред основните точки, по които е постигнат консенсус по време на разговорите, са:
- размерът на данък дивидент остава 5% вместо исканите 10
- отказ от увеличаване на осигурителните вноски с 2 пр. Пункта
- отказ от задължението бизнесите да използват одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО)
- отмяна на автоматичния механизъм за определяне размера на възнагражденията в сектори като „Отбрана“ и „Сигурност“.
- договорено е и размерът на максималния осигурителен доход да бъде
Няма яснота дали се запазва определения в първия проект лимит за теглене на заем, който възлизаше на рекордните над 10 млрд. евро.
Министерството на финансите предвижда увеличение на възнагражденията на всички заети в обществения сектор с 10 на сто като част от общата политика по доходите, а автоматизмът за размера на заплатите отпада за всички бюджетни сфери. Намерен е и начин да се компенсират нужните 1,5 млрд. евро приходи, за да може новият бюджет да бъде подготвен без всички отпаднали мерки, които първоначално бяха заложени в изтегления вариант на проекта.
В отговор на поставени от бизнеса въпроси за обема на капиталовите разходи, Петкова е съобщила, че след извършени оценки капиталовата програма ще бъде намалена с 450 млн. евро национално съфинансиране и с 300 млн. евро по европейски фондове и програми.
Според финансовия министър разходите в бюджета за 2026 година, след спазване на правилото, заложено в Закона за публичните финанси, ще възлизат на 40,1 на сто от брутния вътрешен продукт на страната вместо заложените над 45% в предишния проектобюджет.
От изявленията след срещата става ясно, че през почивните дни ще има работа по проектобюджетите на държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които трябва на свои надзори да одобрят това, за което е постигната договореност.
