Изследователски доклад, създаден от Володимир Власюк*, Сергий Поважнюк**, д-р Вадим Йемец*** и д-р Люк Купър**** оценява въздействието на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през периода 2022–2024 г. върху руската икономика чрез анализ на макроикономическите показатели, секторната структура на руската икономика, динамиката на външната търговия, структурата на приходите и разходите на федералния бюджет, доходите на домакинствата и промените във финансовите резерви на Русия.
Изследването е подкрепено от Платформата за доказателства за мир и разрешаване на конфликти (PeaceRep), финансирана от UK International Development от правителството на Обединеното кралство…
През посочения период развитието на руската икономика е формирано от два ключови фактора: значителното увеличаване на военните разходи в резултат на войната и прилагането на западни санкции. Още преди пълномащабното нахлуване в Украйна, Русия по същество е петродържава, в която секторите, генериращи приходи, субсидираха неконкурентоспособните и зависими сектори. Под натиска на санкциите и нарастващите военни разходи страната разви укрепен „военно-кейнсиански“ икономически модел.
Санкциите обхванаха банковия и финансовия сектор, енергетиката, транспорта и достъпа до ключови технологии. Това доведе до замразяване на достъпа до валутните резерви на Руската централна банка, срив в търговията с газ, нефт и нефтопродукти със западните държави, изтегляне на западни корпорации от Русия и ограничаване на международните трансакции, свързани със златните резерви на страната.
Коментарите в западните медии относно възможностите на Русия често се колебаят между крайности. Тъй като Русия успя да издържи първоначалната вълна от санкции, без да изпадне в сериозна финансова и икономическа криза – и дори се възползва от рязкото покачване на цените на петрола и газа през 2022–2023 г. – надеждата, че икономиката ѝ ще се срине, отстъпи място на тенденция да се надценява нейната сила и да се омаловажават значителните ѝ структурни проблеми.
В този доклад авторите му възприемат различен подход. Предвид фундаментите на руската икономика, тя никога не е била вероятен кандидат за сериозни икономически проблеми през 2022–2023 г. Натрупаните финансови резерви, както и приходите от петрол, подпомогнати от ценовия скок, ѝ дават значителна свобода на действие за управление на санкциите и водене на войната. Западната политика умишлено избегна по-радикални санкции върху петрола поради опасения за политическите ефекти от инфлацията у дома.
В момента цените на петрола са в низходяща тенденция на международните пазари, а санкциите имат кумулативен и нарастващ негативен ефект. Би било грешка да се приеме, че след като Русия досега не е преживяла значима криза или проблеми с финансирането на войната, тази стабилност непременно ще се запази и в бъдеще. Воденето на войната предполага съществени компромиси и разходи за руската икономика, които с времето стават все по-изразени и потенциално по-сериозни за режима. Дори и да не доведат до криза, те включват трудни разпределителни компромиси и с тях – потенциал за конфликти вътре в елита и вътре в режима.
Надценяването на руската сила и устойчивост може да повлияе на начина, по който западните политици подхождат към преговорите и към сценариите, които предвиждат и за които се подготвят. По време на кръга от преговори през 2025 г. Русия запази максималистка позиция, като същевременно използва символна власт в преговорите чрез личните отношения на Путин с Тръмп – по-специално на срещата в Аляска през август 2025 г.
Подготовката за издаване на настоящия документ съвпада с обявения от Съединените щати и Русия 28-точков мирен план, силно наклонен в полза на максималистките позиции на Кремъл, включително изтегляне на украинските сили от Донбас, амнистия за руските военни престъпления и ограничения върху числеността на украинските въоръжени сили. В същото време планът отстъпва от някои от по-ранните позиции на Русия, като например де юре признаване на руския суверенитет над Донбас и пълен контрол над областите Херсон и Запорожие. Тъй като Русия по всички показатели има военно предимство, очевидната ѝ готовност за отстъпки може да означава, че икономическите проблеми вече влияят върху нейната преговорна стратегия.
Администрацията на Тръмп се колебае между по-строги санкции върху петрола и газа и приспособяване към Русия. Преди всичко Белият дом спря американската военна и финансова помощ за Украйна. Макар 28-те точки да отразяват позиции на Кремъл, печалбите за Русия биха били скромни на фона на огромните разходи на войната и вече срещат съпротива от крайнодесни среди.
Военният блогър Александър Кот описва клаузата, която предвижда Русия да има само де факто, а не де юре контрол над Донбас, като „искане да се откажем от част от нашия суверенитет“. Това може да е показателно за определени политически напрежения от руска страна. Анализът в този доклад подчертава икономическите трудности на Русия, но как те ще взаимодействат с политиката остава силно несигурно. Политиците трябва да подхождат с предпазливост и стратегическа далновидност към възможните сценарии, като работят в тясно сътрудничество с експерти по Русия, за да оценят как тези икономически условия ще се отразят на вътрешноелитната и вътрешнорежимната политика и на потенциалните бъдещи развития. Макар че новата история на Русия до голяма степен се характеризира със стабилност на режима, бунтът на „Вагнер“ през 2023 г. показва необходимостта да се имат предвид и други възможности.
Основният аргумент на авторите на изследването е, че руската икономика не бива да се третира като метафизична същност, способна по уникален начин да се освободи от компромисите, които войната налага. Тя има сравнително проста структура на зависимост от петрола. В контекста на война и санкции това поражда разпределителни напрежения между гражданската и военната икономика.
Подчертава се особено значението на онези 20% от руското общество, които са се възползвали значително по отношение на доходите си в резултат на войната и които средно могат да бъдат по-склонни да я подкрепят независимо от интересите на мнозинството. Но установяването на това как тази стратификация ще се прояви в политически план изисква емпирично изследване извън рамките на този доклад. Анализът допринася с едно измерение към тази картина, като показва втвърдяването на разпределителните избори на режима, тъй като продължаването на войната ще наложи тежки разходи върху гражданската икономика на Русия.
Предвид горните заключения, докладът дава редица поръки за евентуални политики:
- Да се продължи ескалацията на санкциите срещу руския нефтен и газов сектор, включително чрез прилагане на вторични финансови санкции спрямо субекти, които осъществяват взаимодействие с ключови руски компании, с цел засилване на натиска върху Кремъл и изостряне на вътрешните компромиси, произтичащи от войната.
- Да се ангажира предварително планиране на управлението и упражнения по стратегическа далновидност за справяне с рисковете и възможностите, произтичащи от задълбочаването на вътрешните конфликти в Русия, включително на вътрешнорежимно и вътрешноелитно равнище, с нарастването на разходите на войната. Такова планиране следва да отчита как форматите на преговорите при евентуални преговори за прекратяване на огъня може да се наложи да бъдат адаптирани към ситуация на по-голяма социална и политическа конфронтация в Русия.
- Да се възложи изготвянето на анализ тип „смесени методи“ и актьорно-мрежов анализ на руски експерти с цел създаване на детайлна и прецизна картина за това как могат да се развият вътрешнорежимните и вътрешноелитните конфликти.
- В случай на споразумение за прекратяване на огъня, приемливо за украинската страна, западните държави следва да разработят надежден план за частично облекчаване на санкциите в замяна на конкретни и проверими действия от страна на Русия, като се предвиди клауза за бързо възстановяване на санкциите при нарушения на поетите ангажименти. Тази рамка трябва да съдържа достатъчни стимули за режима да поддържа прекратяването на огъня, като същевременно гарантира, че бъдещо руско правителство ще има значителен стимул за пълното изтегляне на всички окупационни сили.
- Тъй като влошаващото се икономическо положение на Русия може да повлияе на способността ѝ да поддържа същото ниво на военен импулс през 2026 г., особено предвид ключовата роля на финансовите стимули за набирането на нови военнослужещи, Украйна и нейните европейски съюзници не бива да подценяват лоста за влияние, с който разполагат в последния кръг от преговори за прекратяване на войната.
*Д-р Володимир Власюк (доктор по икономика) е главен изпълнителен директор на Ukrainian Industry Expertise, аналитична и застъпническа организация за украински производители. Той често участва в правителствени съвети по производство и е ръководил комитета за индустриална модернизация на Украинската търговско-промишлена палата.
**Сергий Поважнюк е заместник-директор на Ukrainian Industry Expertise. Неговият опит от 1998 г. насам включва извършване на макроикономически проучвания и икономическо моделиране, проучване на индустриални пазари и сектори, по-специално добив и обогатяване на минерали, машиностроене, металургия, химическа промишленост и производство на строителни материали.
***Д-р Вадим Йемец (доктор по икономика) е експерт по макроикономика, изследовател и съветник по икономически растеж, публична политика и структурни реформи.
****Д-р Люк Купър е директор на програмата за Украйна на PeaceRep и доцент-изследовател по международни отношения в LSE IDEAS. Той ръководи работата на PeaceRep по политическата икономия на руско-украинската война, включително чрез предоставяне на данни и анализи за процеса на Конференцията за възстановяване на Украйна. Има докторска степен по международни отношения от Университета в Съсекс.
