Провалените търгове за резервиране на капацитет по т.нар. Вертикален газов коридор, който трябва да пренася газ от Егейско море към Украйна, показват ясно разминаването между политическите декларации и икономическата логика, коментира Спирос Сидерис, главен редактор на агенция IBNA, цитиран от изданието EUalive.net.
Амбициите на Гърция да се утвърди като ключов енергиен хъб за Югоизточна Европа чрез Вертикалния газов коридор получават сериозен пазарен шамар, докато в България правителството в оставка изглежда, че продължава да инвестира значителни усилия в проекта, изтъква експертът.
Заключенията му са на фонта на това, че и трите паралелни търга за доставка на газ към украинския пазар през януари остават без нито една оферта. Те обхващаха маршрути през терминала Ревитуса, плаващия LNG терминал край Александруполис и Трансадриатическия газопровод (TAP). Това трудно може да се обясни като временен неуспех, обръща внимание Сидерис
По думите му – въпреки шумната политическа подкрепа за транспортиране на американски втечнен природен газ (LNG) от гръцки входни точки към Централна и Северна Европа, пазарът дава недвусмислен сигнал: без конкурентни цени и търговска жизнеспособност геополитическите визии трудно се превръщат в реални потоци.
По-скоро става дума за структурен проблем на южния маршрут в европейски пазар, в който търговците и крайните купувачи се водят от крайна цена, наличност и оперативна простота, а не от политически декларации за „стратегически коридори“.
Географията и икономиката работят срещу Гърция. Украйна и пазарите в Централна Европа са значително по-близо до утвърдени LNG входни точки в Балтийско и Северно море – Полша, Литва, Германия или дори Хърватия. По-късите разстояния, по-малкото транзитни зони и по-зрелите мрежи намаляват разходите и несигурността. За разлика от това, газът, който влиза в Европа от юг, трябва да премине през няколко национални преносни системи с различни тарифи и регулаторни режими. Това оскъпява крайния продукт и го прави по-малко конкурентен.
Натискът се засилва и от силната конкуренция на северните маршрути, които вече са покрили значителна част от нуждите на Украйна преди зимния сезон. В този контекст Вертикалният коридор трудно намира място, въпреки че беше представян като алтернативен „коридор за сигурност“ за Югоизточна Европа.
Според него особено показателно е отсъствието на гръцката държавна газова компания DEPA от търговете, въпреки подписания меморандум за сътрудничество с украинската „Нафтогаз“ за доставки между декември 2025 г. и март 2026 г. Това засили впечатлението за предпазливост дори сред потенциалните поддръжници на проекта, при положение че икономическите параметри изглеждат недостатъчно привлекателни.
България обаче залага на Вертикалния газов коридор
На този фон, посочва Сидерис, България също се опитва да се позиционира като газов хъб за Балканите, стимулирана от ускореното развитие на Вертикалния газов коридор и активното лобиране за нови маршрути.
През ноември държавните газови компании в региона демонстрираха значително по-голям ентусиазъм към нови юг–север ориентирани проекти. Преди месец операторите на газопреносните системи на Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна, заедно с оператора на интерконектора Гърция–България, официално поискаха от енергийните регулатори ускорено одобрение на два нови маршрута за доставки към Украйна.
Писмото беше подписано по време на форума „Партньорство за трансатлантическо енергийно сътрудничество“ в Атина, в присъствието на американските министри на енергетиката и вътрешните работи Крис Райт и Дъг Бъргъм, както и на енергийните министри от участващите държави.
Предложението предвижда специално разработени „пакетирани“ капацитетни продукти, които да позволят покупката на газ от LNG терминала в Александруполис и от TAP, транспортиран през интерконектора Гърция–България и по-нататък по Трансбалканския газопровод през Румъния и Молдова до Украйна.
САЩ също активно подкрепят инициативата, виждайки в нея възможност за увеличаване на продажбите на американски LNG в региона чрез гръцките терминали.
През ноември Владимир Малинов, директор на „Булгартрансгаз“, коментира, че трите маршрута трябва да гарантират достъп до надеждни доставки след пълна забрана на руския газ. Той допълва, че първият маршрут, разработен през пролетта, вече е доказал жизнеспособността си, като интересът на пазара е налице и Украйна получава газ от сигурни източници.
Новините от Атина обаче действа като студен душ за амбициите за разширяване на газопреносния капацитет от Гърция през България към останалата част на региона, напомняйки, че без ясна ценова логика дори най-стратегическите коридори остават на хартия.
