Проучване на Експертния клуб за икономика и полотикиа (ЕКИП), анализиращо пазара на труда и ефектите от трудовата миграция и потенциала на вътрешния трудов резерв показва, че въпреки утрояването на вноса на работна ръка от трети страни след 2021 г., дефицитът на пазара на труда в България не намалява, а нараства с над 25%.
Основните изводи:
- Въпреки утрояването на вноса на работници от трети страни (извън ЕС) след 2021 г., дефицитът на пазара на труда нараства с над 25%.
- Налице е заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство и хотелиерство.
- Фискалният принос на имигранти от страни извън ЕС е отрицателен в дългосрочен план и не решава демографските проблеми.
- България разполага с вътрешен резерв от над 1 млн. неактивни лица, като 85 000 от тях заявяват желание да работят.
- Страната е на последни места в ЕС по инвестиции в капитал и роботизация, което показва, че кризата е и резултат от дефицит на капитал и технологии.
Вместо да облекчи икономиката, има ясни признаци, че вносът на работна ръка от страни извън ЕС води до заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство, хотелиерство и промишленост, по този начин влошавайки структурните проблеми на българския трудов пазар.
Най-актуалните данни на Национален статистически институт за второто тримесечие на 2025 г. показват свиване на заетостта в младите възрастови групи, както и сред по-необразованите. Данните на НСИ за пазара на труда покриват само постоянно пребиваващото население на България, така че не отразяват динамиката сред вноса на работна ръка, който, поне формално, по закон, трябва да е временен.
През второто тримесечие коефициента на заетост сред почти всички възрастови групи спада, без тези на 65 и повече години. Но най-съществен е спадът именно сред младежите. Сред населението на възраст между 15 и 24 години коефициентът спада с 3.1 процентни пункта, а сред тези на възраст между 25 и 34 години с 6.2 пр. пункта. По степени на образование коефициен-тът на заетост спада сред тези с начално до средно образование с придобита професионална квалификация. Покачва се единствено сред тези със средно и тези с висше образование. Разбивката по икономически дейности показва, че най-голям спад в броя заети лица има в секторите преработваща промишленост, строителство и хотелиерство и расторантьорство. По класове професии спада броят на заетите в професии неизискващи професионална квалификация и машинни оператори и монтажисти.
Изследването показва, че вносът на работници не е решение за демографската криза. Преглед на данните и изследванията в други страни членки показва, че фискалният принос на имигранти от страни извън ЕС е отрицателен в дългосрочен план и води до задълбочаване на дефицитите в социалните системи.
Докладът показва, че България разполага с неизползван вътрешен резерв от над 1 милион икономически неактивни лица. Отвъд десетките хиляди които са неактивни, но биха желали да работят, трябва да се обърне внимание и на останалите стотици хиляди души в трудоспособна възраст, които нито работят, нито желаят да го правят.
По данни на НСИ общият брой на тези лица е 956.6 хиляди през второто тримесечие на 2025 г. От тях 439.6 хиляди са в образователната система, 131 хиляди не желаят да работят поради заболяване и нетрудоспособност, 260.3 хиляди са неактивни поради лични и семейни причини и 109.1 хиляди поради пенсиониране. Голяма част от последната група най-вероятно са лица, които са били заети в 1-ва и 2-ра категория труд и съответно се пенсионират на по-ранна възраст, както и жени работили трета категория труд, за които минималната възраст за пенсиониране е 62 години и 2 месеца.
Възможно обяснение за текущата ситуация е, че лесният достъп до евтинa работна ръка извън ЕС потиска естествения ръст на заплатите и производителността, създавайки условия за социален дъмпинг.
Анализът ясно показва, че увеличаването на вноса на труд не решава структурните проблеми, а ги задълбочава. Наблюдава се парадокс – вносът расте, а дефицитът на кадри се влошава, докато заетостта сред местните младежи спада. Това е сигнал, че политиците и бизнесът прибягват до по-лесното краткосрочно решение, но същевременно влошават проблема в дългосрочен план.
Устойчивият път за България не е зависимост от нископлатен внос, а повишаване на производителността чрез автоматизация и връщане на българите зад граница. Затова от ЕКИП препоръчват намаляване на квотите за работници от трети страни и въвеждане на данъчни стимули за роботизация и за завръщащи се емигранти.
