Коментарът на Иван Брегов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
През изминалата седмица Народното събрание със закон закри Антикорупционната комисия. Така цялата държавна антикорупционна мощ отива в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР и Сметната палата.
Темата антикорупция буди сънливост и баналност. Уморените теми изискват бодър подход – в случая правната материя сама си добавя политическия контекст. А за този, който иска детайлно да чете, може да проследи темата в статии и становища от бюлетина на ИПИ тук и тук, и тук, и тук, и тук, и тук, и тук, и тук, и тук, и тук до 11-ото тук.
Като всяко нещо, стремящо се да отблъсне българската държава от хаоса и да я насочи към правото и реда, овладяването на корупцията до поносими нива бе действие, насила наложено отвън. А както знаем, синтезираните социални оценки са ни сила, социалните норми не са, затова: Насила хубост не става. Апропо, тази статия излиза в навечерието на 1-ви февруари – денят, в който си спомняме за жертвите на Народния съд. И тъй както Народният съд е заложен по искане на Великите сили като средство за осъждане на лицата, въвлекли България в последната Голяма война, така и антикорупционните комисии се настаниха у нас като брюкселска заготовка. В първия случай бе сготвен интелектуалният и икономическият елит на страната, за да се възцари националното недоразумение като форма на държавно управление. Във втория, под мимикрията на европейското развитие, се настани мутризмът и развалата като форма на управленска посредственост, неотменима и до днес. И Народният съд, и антикорупционните чуждици имат общо с корупцията, защото съдържат в себе си развалата на обществото и институциите, водещи до отмиране на държавността.
Антикорупция няма, има независимо и безпристрастно правосъдие там, където го има
Тъй както неумели в мисълта млади хора в моята младост плащаха двойно за фреш от селъри, но деляха целината и магданоза от салатата си, така и тукашните новоевропейски лидери обещаваха антикорупция докато овладяваха съда и прокуратурата. Назначаваха главни прокурори с промяна в правилата, без да се стига до гласуване за втория кандидат /2012 г./, правеха милиционери с нечленоразделна реч председатели на съдилища, а после и на върховен такъв /2010 г./. А към настоящия момент под същата политическа закрила гавазин от школата в Симеоново, приравнен на следовател, се е самообявил за главен прокурор. Казвам това, за да отбележа, че прокуратурата ръководи разследванията за всевъзможните далавери /простете неправния език/, а съдът съди, указвайки на прокуратурата в съдебното производство какво и как. Именно прокуратурата и съдът се реалното антикорупционно средство. И ако пожелаят, могат всичко, а и знаят как. С това тази статия може да приключи както можеше да приключи похарчването за последните близо 20 години за антикорупционни експерименти. А само за последните 7 години сметката е следната.
Всеки път като влезете в занемарена болница, детска градина или училище – можете да се досетите за тази графика, отворете я и погледнете.
Но какво точно стои зад разбирането антикорупция?
Всички изброени елементи са административни форми за борба с корупцията и изключват дейността на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие.
- Първоначално под тази витиеватост на материята бе създадена комисията „Кушлев“ – тя се занимаваше с отнемане на „придобито от престъпна дейност имущество“ /2005 г./ И това не беше лош замисъл – когато се признае със силата на присъда от съд, че нещо е придобито посредством извършено престъпление – държавата да го отнеме, за да са всички равни пред закона в придобиването на собственост. Постепенно, придворните правни умове на европейското развитие откриха в това начин за ултимативна конфискация от политически избиран орган, без достатъчна защита пред съда, и така се роди формулата „незаконно придобито имущество“ /2012 г./. Корупцията се централизира. А ако беше останала старата формула от Закона „Кушлев“ щеше трайно да разкрие, че присъди няма и да лъсне какво и как сред редиците на прокуратурата. Припомням само, че Комисията за отнемане на „незаконно придобито имущество“ не бе закрита през изминалата седмица, тя остава. И с нейното оставане се затвърждава въпросът – може ли да има защита на човека в демократична и правова държава, без да има защита на собствеността му. Този проблем е решен отдавна в някои не толкова 1300-годишни държави някъде между 1689 г. и 1726 г., когато става ясно, че хората се обединяват да живеят в държава, не за да принадлежат на монарха, а за да защитят правото си на живот, свобода и собственост.
- Вторият елемент, родил се изпод шинела на настоящата конфискация, бе конфликтът на интереси. Така през 2008 г. се появи комисията КПУКИ по силата на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Основен предмет на този закон бе лицата да декларират несъвместимост и конфликт на интереси, съответно нарочната комисия КПУКИ да събира и проверява декларираните обстоятелства на лицата, заемащи публични длъжности. Ще спомена само, че с възходящия тренд на укрепване на независимостта на тази комисия и административното правосъдие се нарои практика партийни кадри да овладеят дори и дребните социални услуги в малки български общини съвсем безконфликтно. А един от председателите на тази комисия си водеше тефтерче с политически поръчки кой да бъде отстрелян. В това тефтерче именно инициалите ДП се трансформираха в числото 10.
- Третият елемент бе елементът на декларативната антикорупция – лицата от висшите етажи на властта декларират какво имущество имат преди да наченат висша обществена длъжност и какво след или ако я освободят. И ако се окаже, че има разминаване – проверка и предаване на конфискационерите от другата комисия. Това тържество на антикорупцията бе изпълнявано от администрацията на Сметната палата. А през 2018 г. прехвърлено със същата успеваемост към новозакритата Антикорупционна комисия. За цялото това време синове и снахи на висши държавници странно стават млади инвеститори със завиден „национален капитал“.
- Меката на антикорупцията бе административното звено към Министерския съвет с име на противотанкова мина БОРКОР. То неустрашимо трябваше да прави прецизни антикорупционни стратегии и анализ на законодателството под одобрението на самата изпълнителна власт, на която е присъща именно корупцията.
В края на 2017 г. ГЕРБ с обявилите се за патриоти техни коалиционни партньори смесиха всички 4 изброени елементи в огромен мастодонт. През 2023 г. мастодонтът бе разделен, като конфискацията на имущество отново се настани в своя си комисия.
През годините медийният и обществен фокус е бил върху това кой как ще избира ръководството на тези комисии, но материята е оставала все така безинтересна. Единствено през 2022 г. имаше реален шанс нещо да се промени в положителна посока – на който му се чете, нека погледне тук, писали сме вече.
А в заключение мога да отбележа, че със закриването на Антикорупционната комисия си отива едно недоразбрано и никога неупотребено на практика нейно правомощие – да обжалва отказите на прокуратурата да повдигне обвинение. Както знаем, при вече образувано досъдебно производство съществуват механизми за контрол върху дейността на прокуратурата чрез обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство. Но когато нещо го няма черно на бяло – иди го обжали или контролирай.
Съвсем нерешен е въпросът да се анализира кой и защо тази комисия следеше и преследваше – тема, която е старателно заличена и предадена на вторичните пунктове за хартия. Но това важи със същата значимост за работата на Прокуратурата и ДАНС, които се радват на светли бъднини.
Особена непоносимост събужда у мен, когато за пореден път някой открива-закрива поредната комисия.
