Според нов доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), глобалното търсене на електроенергия се очаква да нараства средно с над 3,5% годишно през оставащата част от това десетилетие, като производството на електроенергия от възобновяеми източници, природен газ и ядрена енергия ще се увеличава, за да отговори на това търсене.
Electricity 2026 предоставя задълбочен анализ на последните тенденции и развитието на политиките и включва прогнози за търсенето, предлагането и емисиите на въглероден диоксид (CO₂) в електроенергийния сектор за петгодишния период до 2030 г.
Според доклада, търсенето на електроенергия е на път да нараства поне 2,5 пъти по-бързо от общото търсене на енергия до 2030 г., с навлизането в т.нар. „Ера на електричеството“. Това се дължи на увеличеното индустриално използване на електроенергия, продължаващото навлизане на електрически превозни средства, по-високата употреба на климатизация и разширяването на центровете за данни и изкуствения интелект. Макар че развиващите се и нововъзникващите икономики остават основните двигатели на ръста в търсенето, потреблението в развитите икономики също нараства след 15 години на стагнация, като допринася за една пета от общото увеличение на търсенето на електроенергия до 2030 г.
Докладът установява, че глобалното производство на електроенергия от възобновяеми източници – стимулирано от рекордното внедряване на слънчева фотоволтаична енергия – в момента изпреварва производството от въглища, след като на практика се изравни с него през 2025 г. според последните налични данни. Производството на ядрена енергия също достига нов рекорд. Инерцията на нискоемисионните източници на производство продължава до 2030 г., когато се очаква възобновяемите източници и ядрената енергия заедно да осигуряват 50% от глобалното електропроизводство, спрямо 42% днес.
Производството на електроенергия от природен газ също се очаква да нараства до 2030 г., подкрепено от увеличаващото се търсене в Съединените щати и продължаващия преход от нефт към газ за електропроизводство в Близкия изток. Производството от въглища губи позиции в глобален мащаб с разширяването на възобновяемите източници и се очаква да се върне на нивата от 2021 г. до края на десетилетието. В резултат на това глобалните емисии на CO₂ от производството на електроенергия се очаква да останат приблизително непроменени между сега и 2030 г.
Докладът подчертава, че тези тенденции – нарастващо търсене, все по-зависим от метеорологичните условия микс от източници на електропроизводство и променящи се модели на потребление и технологии – изискват бързо и ефективно разширяване както на електропреносните мрежи, така и на гъвкавостта на системата. В момента над 2 500 гигавата проекти – включващи възобновяеми източници, системи за съхранение и проекти с голямо натоварване като центрове за данни – са блокирани в опашки за присъединяване към мрежата по света.
Нов анализ, част от доклада, показва, че с напредването на разширяването на мрежите, внедряването на технологии за подобряване на мрежите и прилагането на регулаторни реформи, които позволяват по-гъвкаво присъединяване и използване на мрежата, би могло да бъдат интегрирани до 1 600 гигавата от проектите в опашка в краткосрочен план. Заедно тези мерки биха позволили по-ефективно използване на мрежата и отключване на значителен капацитет.
Докладът установява, че инсталациите на батерийни системи за съхранение в мащаб на електроенергийната система са нараснали рязко, осигурявайки важен източник на краткосрочна гъвкавост. Пазари като Калифорния, Германия, Тексас, Южна Австралия и Обединеното кралство отбелязват силен ръст в разгръщането на такива батерийни мощности през последните години.
Electricity 2026 също така отбелязва, че достъпността на електроенергията остава ключово и нарастващо притеснение. Цените на електроенергията за домакинствата в много страни са нараснали по-бързо от доходите от 2019 г. насам. Високите цени оказват натиск и върху индустриите и бизнеса. В резултат на това политиците се фокусират върху политики, пазарни модели и регулации, които да осигурят не само допълнителни инвестиции, но и по-голяма гъвкавост и ефективност във всички части на електроенергийната система, включително търсенето, предлагането и използването на инфраструктурата.
Според доклада са необходими по-големи усилия за подобряване на сигурността и устойчивостта на електроенергийните системи по света, които са изправени пред нарастващи рискове, свързани със застаряваща инфраструктура, екстремни метеорологични явления, киберзаплахи и други нововъзникващи уязвимости. Модернизирането на начина, по който функционират системите, както и укрепването на физическата защита на критичната инфраструктура, ще бъдат от съществено значение за противодействие на тези заплахи, подчертава още докладът на МАЕ.
