Днес Върховният съд реши нашето дело, оспорващо огромните тарифи на IEEPA на Доналд Тръмп. С решение 6-3, съдът правилно постанови, че Законът за международни извънредни икономически правомощия (IEEPA) не дава на президента правомощието да „налага тарифи върху вноса от която и да е държава, на който и да е продукт, по каквато и да е цена, за какъвто и да е период от време“. Това е голяма победа за конституционното разделение на властите, за върховенството на закона, за свободната търговия и за милионите американски потребители и бизнеси, които понасят по-високи данъци и по-високи цени в резултат на тези тарифи, изтъква професорът по право в университета „Джордж Мейсън“ в САЩ, Иля Сомин, в статия за изданието Reason…
Нашето дело беше заведено от Liberty Justice Center и от мен от името на пет малки американски бизнеса. По-късно към нас се присъединиха видните адвокати от Върховния съд Майкъл Макконъл и Нийл Катял. Майкъл стана наш главен адвокат за фазата на делото във Върховния съд, а Нийл умело проведе устните пледоарии както пред Федералния окръжен съд, така и пред Върховния съд. Делото, което произлиза от публикация в блог, излагаща някои правни теории, и друга, набираща потенциални клиенти, стигна чак до Върховния съд и завърши с важна победа. По-рано спечелихме в Съда по международна търговия на САЩ (първоинстанционният съд с юрисдикция по дела, свързани с търговската политика) и отново в Апелативния съд на САЩ за федералния окръг.
Върховният съдия Джон Робъртс написа становището на съда, в което се заключава, че предоставянето от IEEPA на правомощия за „регулиране“ на вноса в отговор на извънредна ситуация, която се квалифицира като „необичайна и извънредна заплаха“ за икономиката, националната сигурност или външната политика на САЩ, не включва правомощието за налагане на тарифи. Той, съдия Нийл Горсъч и съдия Ейми Кони Барет също основаха заключението си отчасти на доктрината за основните въпроси, която изисква от Конгреса да „се изразява ясно“, когато упълномощава изпълнителната власт да взема „решения с огромно икономическо и политическо значение“. Тримата либерални съдии – (Каган, Сотомайор и Джаксън) не се присъединиха към тази част от становището, защото твърдяха, че обичайните принципи на тълкуване на закона са достатъчни за разрешаване на случая.
Върховният съд днес реши и дело срещу тарифите, заведено от 12 щата, водени от щата Орегон (те също спечелиха). Съдът отхвърли поради липса на юрисдикция делата за учебни ресурси, тъй като счете, че е трябвало да бъдат заведени в Съда за международна търговия на САЩ (където ние заведохме нашето).
Последиците от решението за бъдещите усилия на администрацията за налагане на тарифи не са напълно ясни. Но аз вярвам, че няма да е възможно президентът да повтори масивните, широкообхватни световни тарифи, които се опита да направи съгласно IEEPA. Днешното решение също така сигнализира, че мнозинството от Върховния съд е скептично настроено към твърденията за практически неограничено делегиране на тарифни правомощия на президента.
Искам да поздравя Центъра за правосъдие „Либърти“ и техния екип по съдебни спорове, воден от Джефри Шваб, за завеждането на това дело във време, когато малко други групи бяха готови да го направят, както и Майкъл и Нийл и съответните им кантори за изключителната им работа по провеждане на апелативната фаза на съдебния процес. Искам също така да отдам почит на нашите клиенти за тяхната смелост да се присъединят към тази кауза и да издържат произтичащия от това обществен и медиен контрол, както и на потенциалния риск от отмъщение от страна на администрацията. Много други – твърде много, за да бъдат изброени тук – също заслужават признание и благодарност. За мен беше чест да изиграя скромна роля в това дело.
