Триумфализмът на Тръмп не бива да ни заблуждава. След една година Тръмпономиката може да се окаже, че е стигнала последния си дъх, анализира Жил Моек в текст за legrandcontinent.eu, в който се очертават четири възможни сценария за 2026 г…
Макроикономическият експеримент, предприет от Доналд Тръмп по време на втория му мандат, е радикален: той шокира, тревожи или съблазнява. Подобен експеримент обаче съдържа собствените си ограничения.
Администрацията на Тръмп вече дава заден ходд по някои от предприетите мерки. Днес в Съединените щати намаляването на покупателната способност се усеща ясно; резултатите от последните избори в Ню Джърси и Вирджиния са свидетелство за това и те накараха през пролетта Белият дом да предложи изключването на нови продукти от увеличаването на митата.
Разбира се, американската администрация би могла да очаква от наследника на Джей Пауъл във Федералния резерв понижение на краткосрочните лихви, като същевременно си позволи отклонения от целта за ценова стабилност. Подобен подход обаче бързо би могъл да се окаже контрапродуктивен, тъй като ще доведе до повишение на дългосрочните лихви и така още повече ще засили натиска върху вече твърде нестабилния бюджет. Ще е необходимо време, за да може радикалната фаза да бъде заменена от нормализация на американската икономическа политика. Тя обаче може да започне през втората половина на настоящия президентски мандат.
Тук ще разгледаме последиците от подобен завой, изхождайки от хипотезата, че в крайна сметка ортодоксалността ще надделее над сегашната радикална фаза, дори и тя да остави въпреки всичко дълбоки следи в Китай и Европа.
Наред с този сценарий ще разгледаме и още два: този на успех на икономиката MAGA (Make America Grеat Again) като анализираме нейното отражение върху останалия свят и по-специално върху ЕС и друг, огледален, при който Китай излиза победител от конфронтацията си със Съединените щати.
За да излезем от един подход, съсредоточен единствено върху двете големи съперничещи сили, накрая ще се спрем и на хипотезата за „пробуждане на Европа“.
- Основен сценарий: ортодоксалната политика в крайна сметка надделява
В краткосрочен план Съединените щати ще бъдат изправени пред стагфлация. Засега нищо не показва, че чуждестранните производители намаляват собствените си печалби, за да компенсират митата. През септември 2025 г. цените на внасяните в САЩ промишлени стоки дори отбелязваха лек годишен ръст (0,8 %) в сравнение с преди прилагането на тарифите, като той е особено висок при мексиканските производители (+2,3 %). Тези факти ясно подсказват, че по-голямата част от икономическия шок засяга потребителите в Съединените щати.
Макар възстановяването на инфлацията да беше по-умерено от очакваното — 3,7 % на годишна база за третото тримесечие на 2025 г.1 — трудно е да се твърди, че базисната инфлация е съвместима с целта на Федералния резерв. Макар че прехвърлянето на ценовия шок към потребителите в крайна сметка се оказа ограничено, неизбежното свиване на печалбите би трябвало да доведе до спад на инвестициите.
От друга страна, положителният ефект при предлагането като резултат от президентската програма, свързан с дерегулацията и федералната подкрепа за инвестициите ще бъде компенсиран от отрицателния ефект, произтичащ от затягането на миграционната политика.
Наистина, според данните на американската гранична полиция днес много малък брой кандидати за имиграция в Съединените щати се опитват да преминат границата. Между февруари и октомври 2025 г. те са били 97 000, срещу 1,3 милиона през същите месеци на 2024 г., които вече бяха белязани от промяната в политиката на Джо Байдън. Според оценките на Центъра за имиграционни изследвания, броят на родените в чужбина лица в САЩ е намалял с над 2 милиона през първите седем месеца на 2025 г.
Разбира се, това не е първият път, когато Съединените щати се стремят не само драстично да ограничат имиграцията, но и да върнат обратно вече установили се имигранти. Подобна ситуация вече се наблюдаваше по време на президентството на Айзенхауер през 50-те години. За разлика от тогава, отрицателният ефект върху предлагането на пазара на труда, предизвикан от политиката на Тръмп, настъпва в момент, когато се провежда и друга протекционистка политика по отношение на вноса на стоки.
Характерните особености за разширяването на инфлационния шок, породен от митата, са налице. Той засяга основно промишлените стоки, но би могъл да се разпростре и върху сектора на услугите и селското стопанство под въздействието на натиска върху заплатите, породен от намаляването на предлагането на работна сила. При тези условия за Федералния резерв ще бъде трудно да продължи бързо да понижава лихвените проценти, за да ги доведе до действително стимулиращи равнища под 3 %, което би позволило да се ограничат негативните ефекти върху растежа.
Тази предпазливост личи по-специално в появата на „дисиденти“ в управителния съвет на Федералния резерв, които се противопоставиха на намаляването на лихвите през декември и засега отказват да обмислят допълнителни понижения през 2026 г. Нарастващото раздразнение на Белия дом от тази предпазливост вероятно доведе до назначаването на наследника на Джей Пауъл.
„Ответен удар“ за Белия дом: Подобна стратегия би била, при всички положения, контрапродуктивна
Като си позволи отклонения от целта за стабилност на цените, Федералният резерв би подтикнал инвеститорите да поискат „рискова премия“, за да се предпазят от бъдещо нарастване на инфлацията. А едно повишаване на дългосрочните лихвени проценти би засегнало пряко американските домакинства, чиито дългосрочни кредити за закупуване на жилища са при фиксирани лихви, и допълнително ще влоши публичните финанси, чийто дефицит вече ще надхвърли 6 % от БВП през следващите десет години2 след удължаването на данъчните облекчения, предоставени още по време на първия мандат на Доналд Тръмп.
С оглед на тези разходи връщането, поне частично, към ортодоксалната политика ни се струва най-вероятната „точка на приземяване“. Редица признаци на това отстъпление, макар и не така явни, могат да се забележат още днес.
В Ню Джърси и Вирджиния демократите спечелиха изборите с по-голяма разлика от предвижданата от социологическите проучвания. Тяхното позициониране, съсредоточено върху защитата на покупателната способност, изглежда е изиграло централна роля в решението на администрацията на Тръмп да освободи от последните мита редица стоки за масово потребление, внасяни от Латинска Америка3.
Възстановяването на инфлацията вече се съчетава със задъхване на пазара на труда. Макар че растежът на БВП да остава солиден и дори впечатляващ през третото тримесечие на 2025 г., той не води до значително създаване на нови работни места. Инвестициите в нови технологии имат значителен принос за растежа, но този сектор губи работни места от началото на 2025 г. Един по-колеблив фондов пазар, при положение че оценката на някои технологични компании поражда въпроси, също би могъл да допринесе за подкопаването на доверието на домакинствата.
Допреди съвсем скоро, месец след месец, социологическите проучвания даваха на президента популярност значително над нивата, наблюдавани осем години по-рано. Тази разлика сега изчезна почти изцяло.
В светлината на тези промени в общественото мнение, и дори без да се взема предвид една бърза ревизия на икономическата платформа на американската администрация, чиято идеологическа рамка е много по-стабилна, отколкото беше през първия мандат, а негативните ефекти от поставянето под въпрос на независимостта на централната банка могат да се проявят със закъснение, междинните избори през ноември 2026 г. биха могли да се окажат повратен момент.
Китай няма да се разоръжи
Пред нарастването на американските тарифни бариери Пекин би могъл да реагира, като започне преход към модел, основан на вътрешното потребление, например чрез насочване на печалбите от нарасналата производителност към заплатите, а не към конкурентоспособността.
Ясно е, че не това е изборът, който би направило китайското ръководство. Китай продължава да насочва нови инвестиции в експортно ориентираните сектори, вече засегнати от свръхкапацитет, като автомобилния. Под името „стратегия за висококачествено производство“ се отваря вратата за свръхинвестиране, финансирано от излишъка на спестяванията на домакинствата, осигуряван от финансовите репресии, самите те последица от регулирана капиталова сметка.
Подобен модел може да оцелее само като се опира на външното търсене, което става все по-ограничено с разпространението на протекционизма, не само в Съединените щати, но и в Европейския съюз.4
В този междинен период Пекин, който не е обвързан с изборен календар, вероятно смята, че може да „издържи“ по-дълго от Вашингтон.
Пред „размразяване“, инициирано от Съединените щати, и въз основа на натрупания опит след 2018 г. и първата търговска война, китайското ръководство вероятно не би се решило да се „разоръжи“ незабавно, отказвайки се от стратегията си за качествено производство. Това разведряване вероятно би оправдало впоследствие китайската политика на твърдост спрямо Вашингтон, включително и използването на лоста на редкоземните елементи.
Въпреки тази прогноза не е изключено вътрешните ограничения в крайна сметка да преориентират китайския модел на растеж към такъв, основан на потреблението.
Във вътрешен план свръхкапацитетът действително предизвиква ценови войни. Дефлацията има порочната тенденция да се самоподдържа, особено ако паричната политика отказва да навлезе в неконвенционална територия, каквато винаги е била позицията на Китайската народна банка, тъй като потребителите се насърчават да изчакват нови понижения на цените, преди да започнат да купуват. В резултат на това устойчивата дефлация увеличава реалната тежест на дълга.
Подобна ситуация не може да бъде благоприятна за икономиката в дългосрочен план.
Според МВФ, китайският публичен дълг, ако се вземат предвид и задбалансовите ангажименти, се добилжава до 100% от БВП на страната. При все това, тъй като китайската икономика продължава да бъде в голяма степен управлявана с административни средства, тя не реагира на предупредителните сигнали, които либерализираните финансови пазари могат бързо да изпратят при макроикономически дисбаланс.
Дори при „размразяване“, инициирано от Съединените щати, преминаването на Китай към нов модел на растеж неизбежно ще изисква значително време.
В Европа видимо завръщане към статуквото
ЕС и Япония са естествените жертви на „радикалната фаза“, в която Съединените щати се превръщат в агент на деглобализацията. Старият многостранен търговски ред, основан на правила, им подхождаше повече от този транзакционен подход, изграден върху съотношението на силите, още повече че подобен ред съответстваше по-добре на техните системи на управление, основани на консенсус.
Японската икономика, както и тази на ЕС, залагат основно на растеж, основан на износа: ако се разглежда само износът на стоки, делът му в БВП е много сходен и в двете страни – около 15%, което е повече от два пъти отколкото в Съединените щати. Тази зависимост от външното търсене се проявява също така и в структурните излишъци по текущата сметка. Както Съединените щати са свикнали с хронични дефицити по текущата сметка, така икономиките на Япония и на ЕС – да поддържат хроничен излишък.5
ЕС и Япония зависят също така от останалия свят, и по-специално от Съединените щати, за сигурността на енергийните си доставки. Зависимостта на Европа от американски втечнен природен газ е добре известна. Доскоро Япония беше по-малко зависима,6 но търговското споразумение от миналото лято предвижда увеличение на покупките ѝ на енергия от Съединените щати.7
Преговорите относно митата ясно разкриха уязвимостите на тези две икономики. Ако прекият ефект от американския тарифен шок върху БВП на Япония и еврозоната би бил от порядъка на 0,5 процентни пункта, тоест видимо, но управляемо въздействие, разглеждано само по себе си, то непреките ефекти, проявяващи се през пренасочването на китайските износители извън американския пазар, могат да утежнят сметката.8
При тези условия завръщане към ортодоксалността в американската икономическа политика би било по принцип благоприятно за Япония и Европа.
По-специално за еврозоната, „връщането към нормалността“ на Федералния резерв и прекратяването на атаките срещу неговата независимост биха могли да доведат до ново поскъпване на долара, което ще повиши европейската конкурентоспособност. Ако обаче Китай запази поне за известно време стратегията си, насочена към насърчаване на износа, както може да се очаква, европейският растеж ще остане под натиск.
Още по-важно е, че една американска нормализация може да доведе до демобилизация на силите в Европа; докато тя разбира добре „абсолютната необходимост“ да се изгради стратегия основана на ендогенен растеж,9 тази икономическа нормализация няма задължително да накара САЩ да подновят обещанието си за защита и военна помощ за континента.
При такава хипотеза необходимостта от изграждане на автономна европейска отбрана остава напълно валидна. Предвид обаче ограничените бюджетни възможности на Европа, с изключение на Германия, е възможно връщането на Вашингтон към по-класически позиции да послужи като претекст за намаляване на планираните вътрешни инвестиции в инфраструктурата.
- Втори сценарий: успех на икономиката MAGA
Възможно е също да си представим свят, в който Съединените щати опровергават скептиците и успяват в своя популистки експеримент. Да започнам с определянето какво означава един такъв успех.
При хипотеза за успех на модела MAGA, периодът на стагфлация би бил избегнат или поне би бил достатъчно кратък, за да не постави под въпрос цялостната американска макроикономическа стратегия. Потенциалният растеж ще се засили благодарение на увеличаване на производителността, по-специално чрез технологични иновации, а това на свой ред би позволило по-осезаем ръст на реалните заплати, без да генерира допълнителен инфлационен натиск, като по този начин се подкрепи потреблението.
В подобен сценарий по-високият растеж би подобрил устойчивостта на американския публичен дълг, като в крайна сметка възстанови международното доверие към Съединените щати като доставчик на доминиращия глобален резервен актив. Така дългосрочните лихвени проценти биха се задържали на по-ниски нива, отколкото биха били само на основата на вътрешните фактори.
За да се постигне рязко нарастване на инвестициите, което да доведе до бум на производителността, Съединените щати би трябвало да привлекат големи потоци от чуждестранни инвестиции както спонтанни, с цел да се възползват от ниските енергийни разходи в страната и да заобиколят митата, обслужвайки вътрешния пазар, така и насърчени от ангажиментите на японското и европейските правителства да насочат съответно 550 и 600 милиарда долара инвестиции към стратегически сектори в САЩ до 2028 г.
Паралелно с това вътрешните инвестиции в Съединените щати ще бъдат стимулирани чрез намаляване на регулациите, например в областта на околната среда, финансите и защитата на данните, както и чрез пряка федерална подкрепа, например в секторите на полупроводниците или преработката на редкоземни елементи. По този начин американската икономика ще навлезе в благоприятен кръг: увеличаването на инвестициите в дигиталните технологии ще гарантира трайна технологична доминация, което ще доведе до ново нарастване на износа на услуги, свързани с „интелектуална собственост“, към останалия свят.10
При този благоприятен кръг за другите страни би било още по-трудно да откажат използването на американски технологии, без да загубят конкурентоспособност. Съединените щати биха се оказали в позиция да налагат своите стандарти и регулаторни предпочитания.
Политически успехът на този модел би консолидирал властта на републиканците, като ще засили още повече макроикономическата стратегия на модела MAGA. Конгресът би останал твърдо в техни ръце на междинните избори, а лоялен поддръжник на Доналд Тръмп би бил безспорен фаворит за 2028 г.
Запазвайки контрол и след настоящия президентски мандат върху назначенията във Върховния съд и в управителния съвет на Федералния резерв, те биха могли да прилагат своята дерегулационна програма без да срещат силна съпротива. Широко парламентарно мнозинство, съчетано със стабилен пазар на труда и нарастващи реални доходи, би улеснило политически намаляването на социалните разходи, като по този начин подобри дългосрочната перспектива на американския публичен дълг.
Пречките пред успеха на „Тръмпономиката“
Списъкът с необходимите условия за подобен успех обаче е дълъг.
Дори да се приеме, че продължителен период на стагфлация може да бъде избегнат в краткосрочен план, реализирането на ангажиментите за чуждестранни инвестиции зависи от достатъчно високо равнище на данъчна стабилност и стабилност на митническите тарифи, което засега не е постигнато.
Решенията за определяне на местата за изграждането на индустриалните предприятия винаги са сложни. Те трябва да отчитат разходите и наличността на работна ръка, две области, в които Съединените щати въобще не блестят в момента, както и предвидимостта на разходите за суровини и компоненти.
Следователно чуждестранните компании не могат да заобиколят всички американски мита. Някои вносни суровини и компоненти внасяни от трети страни, необходими за производствто в САЩ, се облагат с по-високи митнически ставки отколкото крайните продукти, внасяни от страната, от която са съответните компании.11
Подобни мита могат да се променят в зависимост от решенията на администрацията. Несигурността относно прилагането на установените от нея правила представлява допълнителна трудност.
За да може икономическата им стратегия да даде плодове, Съединените щати трябва да се справят и с една „физическа граница“: да гарантират, че предлагането на електроенергия може да отговори на рязкото нарастване на търсенето, породено от дейностите в сферата на информационните технологии, особено що се отнася до технологиите за изкуствен интелект.
Наистина, в сравнение с други развити икономики цената на енергията в Съединените щати все още е ниска. Но американската електроенергийна мрежа вече е под натиск, а цените на електроенергията за крайни потребители отново започват да се покачват. Бързото увеличаване на предлагането би изисквало промяна в отношението на американската администрация към възобновяемите енергийни източници, които през последното десетилетие са дали втория по големина принос, след природния газ, за нарастването на електропроизводството.
За икономика, движена от технологиите, наличието на квалифицирана работна сила може да се окаже друго ограничение от гледна точка на предлагането.
Американската система на начално и средно образование никога не е била сред най-добрите в света. Например резултатът по програмата PISA, която цели да предостави обща международна референтна рамка за училищните постижения, през 2022 г. е бил 465 точки по математика в Съединените щати, което е под средното за ОИСР. В исторически план Съединените щати компенсираха този недостиг чрез имиграцията на квалифицирана работна ръка, но днес и тя е поставена под въпрос.
Времевият хоризонт и мащабът на повишението на производителността, предизвикано от инвестициите в изкуствен интелект, представляват очевидно голям източник на несигурност. Двама носители на Нобелова награда за икономика — Daron Acemoglu и Philippe Aghion — защитават диаметрално противоположни тези относно допълнителния растеж, който изкуственият интелект би могъл да донесе.
Ако това обещание за растеж не се осъществи, трудно е да се види на какъв друг източник на растеж биха могли да разчитат Съединените щати. Извън инвестициите в информационни технологии, ръстът на американския БВП, 1,4% на годишна база през третото тримесечие на 2025 г., вече е под дългосрочната си тенденция.
Дори ако всички тези условия бъдат изпълнени, самият успех на Съединените щати би носил рискове. Една послушна централна банка, бърз растеж, съчетан с дерегулирани финанси и ограничения върху имиграцията, които поставят пазара на труда под напрежение, биха били подходяща комбинация за възникване на финансова криза.
Моделът MAGA се изнася в Европа
Европа обаче трябва сериозно да гледа на хипотезата, че икономическият модел MAGA може да успее.
Разбира се, по-голям американски растеж би бил от полза за европейската икономика. След като бъде поет еднократният ефект от митата върху европейската конкурентоспособност, износът на ЕС към Съединените щати ще се радва на повишено търсене, допълнително подсилено от поскъпването на долара.
За сметка на това не е сигурно, че Европа ще бъде в състояние да осигурява необходимите вътрешни инвестиции, след като със своите значитерни преки инвестиции в САЩ е допринесла за индустриалното възраждане на американската икономика. Ако Съединените щати запазят технологичното си господство, много е вероятно европейският дефицит в двустранните отношения в сферата на услугите да се увеличи още повече.
Най-вече в областта на политическата икономия успехът на тръмписткия модел би имал дълбоки последици за Европа.
На първо време недоволството срещу Съединените щати в общественото мнение би могло да надделее. Вероятно обаче някои европейски политически сили бързо биха се заели агресивно да имитират тръмписткия икономически модел, като предприемат протекционистки мерки12 и завой към интервенционистка индустриална политика съчетана със затягане на миграционната политика.
Същевременно успехът на модела MAGA в Съединените щати би отслабил влиянието на традиционните европейски политически сили, често идентифицирани с ортодоксалната икономическа политика. Той би поставил под въпрос и ангажимента на Европа в борбата срещу глобалното затопляне, докато изборните успехи на популистите биха се добавили към американския регулаторен натиск.
Разбира се, формата, която би приела в Европа съпротивата срещу политиката на декарбонизация, би била малко по-различна от наблюдаваната в Съединените щати, като се има предвид, че климатичният скептицизъм е по-слабо разпространен в Европа. Вместо да отрича глобалното затопляне, тази съпротива по-скоро би прехвърляла отговорността, насочвайки обвиненията към други държави с високи въглеродни емисии, по-специално Китай.
В това прехвърляне на отговорността доминиращият аргумент би бил, че резултатите от усилията на ЕС, чиято икономика вече е в голяма степен декарбонизирана, са незначителни в сравнение с емисиите на нововъзникващите икономики в рамките на глобалния въглероден бюджет. Фактът, че европейската декарбонизация отчасти е била възможна благодарение на масовия внос на стоки с висок въглероден отпечатък, до голяма степен би бил игнориран.
Европейски предпазни мерки срещу подражаването на MAGA
Ако икономическият модел MAGA успее в Съединените щати, има множество причини, които ни карат да се съмняваме, че това може да се случи и в Европа.
Първо, такава промяна на курса би поставила под напрежение европейските институции, които, за разлика от американските, са изградени именно върху принципите на ортодоксалната икономическа политика. Докато европейската правна рамка в областта на конкуренцията би ограничавала активната държавна намеса, макар че в последно време тя беше разхлабена, дерегулацията в областта на екологията или финансите би изисквала съгласуване между държавите членки, което на този етап изглежда трудно постижимо.
Ограничение на популистките сили е, че те действат основно на национално ниво. Разбира се, те могат да съгласуват в рамките на ЕС действията си срещу статуквото, защитавано от традиционните сили в Съвета или Парламента, но би им било трудно да изградят консенсус по конкретен набор от политики.
При този сценарий може да видим популистите да печелят в някои големи държави членки, без обаче да успеят да достигнат „критична маса“ за получаване на квалифицирано мнозинство в Съвета. Рискът би бил, че вместо да направи пълен завой към радикална линия, Европа ще стане още по-парализирана, пораждайки нарастващо разочарование както сред популистите, така и сред традиционните сили, до степен, че да се поставят екзистенциални въпроси за стабилността на Съюза.
Съществуват и структурни и икономически ограничения за успешно подражание на американския модел.
Износът заема един много по-голям дял от европейския БВП, отколкото от американския. Следователно, впускането в една протекционистка авантюра с рисковете от ответни мерки, които това предполага, би било значително по-скъпо за Европа. Освен това, ЕС, като нетен вносител на енергия и второстепенна военна сила, не разполага със същите лостове за въздействие като Съединените щати.
Адаптирането на бюджета също е ключов елемент в икономическия модел MAGA. Разбира се, Съединените щати може да надхвърлят днес своите бюджетни ограничения, но публичните финанси на много европейски държави, които не разполагат с „изключителната привилегия“ да имат зад гърба си американското министерство на финансите, в още по-малка степен могат да се приспособят към нов етап на рязко покачване на публичните разходи или намаляване на данъците, освен ако не възникне „федерален“ план за споделяне на ресурсите.
Ако един такъв план би могъл да представлява изход, той би изисквал значително ниво на политическо съгласие, което би било трудно постижимо, ако популистките сили спечелят националните избори в повече страни.
Китай на ръба на пропастта
За Китай сценарият, при който триумфира тръмписткият икономически модел, вероятно ще го постави в най-големи затруднения, особено ако Европа реши да имитира подобен модел. Затова Пекин ще направи всичко възможно, за да предотврати неговото реализиране.
Както обсъдихме в нашия основен сценарий, може да се предположи „положителен изход“, при който Китай би разбрал, че американските и европейските протекционистки бариери, както и технологичното превъзходство на САЩ, го тласкат към модел, основан на вътрешното потребление. Това е път, който при всички положения може да бъде считан за желан.
Макар да има основания да се съмняваме във все още останалите възможности на Китай да маневрира с бюджета, валутната политика беше учудващо предпазлива в условията на дефлация. Парична подкрепа би могла да стимулира вътрешното търсене. Подобно развитие би отворило пътя към стремеж за по-голямо сътрудничество, или поне към мирно икономическо съвместно съществуване със Съединените щати, въпреки че политическата динамика може да се противопостави на това.
Във вътрешен план, възможно е въздържането на китайските лидери да стимулират потреблението да произтича от убеждението, че подобен модел, обикновено свързван с по-малко централизирана икономика, би могъл в дългосрочен план да подкопае властта на Комунистическата партия.
Във външен план, в свят, в който икономиката „MAGA“ функционира успешно, китайската сфера на влияние би се свила. „Свързващите държави“, които досега се опитваха да поддържат баланс между Съединените щати и Китай, като Виетнам, вероятно биха застанали на страната на Америка.
В резултат Китай би могъл да прецени, че неговите вериги за доставки са застрашени от американското надмощие и да възприеме по-враждебна позиция, например по отношение на Тайван, като същевременно засили връзките си с „най-антизападните“ държави.
Край на първа част
1.Срещу 1,1 % през април, при обявяването на първата версия на митническите тарифи. Данните след септември 2025 г. са нарушени поради „shutdown“-а (спирането на работата на федералната администрация). Ще трябва да се изчакат данните от януари 2026 г., за да се получи по-достоверна картина на инфлацията в Съединените щати.
2.Според последните оценки на Бюджетната служба на Конгреса (Congressional Budget Office).
3.Тези мерки следват намаляването на допълнителните мита, наложени върху китайските стоки от месец май насам.
4.Преди протекционисткият модел да се разпространи масово, европейските мерки, предприети през 2024 г. по отношение на китайските електрически автомобили, както и тези от 2025 г. относно стоманата, биха били немислими.
5.Китай също е икономика с хроничен излишък, но нито ЕС, нито Япония разполагат с козове съпоставими с тези на Китай като контрола върху редкоземните елементи.
6.До лятото на 2025 г. на Съединените щати се падаха едва около 10% от доставките на втечнен природен газ (ВПГ) за Япония, като страната се снабдяваше основно от тихоокеанския регион, по-специално от Австралия.
7.Търговските споразумения от лятото на 2025 г. разкриват и други зависимости: възползвайки се от военната си мощ, Съединените щати могат да постигат асиметрични споразумения със своите съюзници, които са изправени пред руската агресия в Украйна в случая на ЕС и пред заплахите срещу Тайван в случая на Япония.
8.Изправена пред тези последици, Япония все още може да избегне трудностите чрез обезценяване на йената, макар и с цената на подновяване на инфлацията; по същия начин еврото се възползва от съмненията относно способността на долара да запази статута си на доминираща международна резервна валута, а китайският внос в Европа нараства много бързо.
9.Обявената от Германия амбициозна програма за увеличаване на публичните разходи в инфраструктурни проекти като добавък към вече започнатото наваксване на изоставането в областта на отбраната, е пример за това.
10.Съединените щати вече разполагат с излишък в тази област.
11.Например, това е случаят на британска компания, използваща китайски суровини и компоненти.
12.Тези мерки вероятно първоначално ще бъдат насочени срещу Китай, за да се равнят със Съединените щати.
