Осем от всеки десет американци казват, че цените на бензина натоварват семейните им бюджети, сочи ново проучване на NPR/PBS News/Marist Poll, цитирано в коментар на Доминик Лет за блога на Cato Institute…
Войната с Иран е повишила средните цени на горивата с 55% от края на февруари насам, а това е само най-видимата част от разходите на войната, които домакинствата усещат. Дългосрочните фискални разходи са също толкова реални, макар и по-малко очевидни.
Данните за инфлацията в САЩ за април се оказаха тревожни. Според Бюрото по трудова статистика индексът на потребителските цени е нараснал с 3,8% на годишна база — най-високото ниво от май 2023 г. и значително над целта на Федералния резерв от 2% инфлация. Цените на енергията играят ключова роля за това повишение.
Най-непосредствените икономически последици от конфликта се усещат чрез петролните пазари. В началото на февруари фючърсите на суровия петрол WTI за най-близкия месец се търгуваха около 65 долара за барел. Към 12 май цената е малко над 100 долара за барел — увеличение от приблизително 54% спрямо началото на февруари.
По-високите цени на суровия петрол се отразяват директно на колонките на бензиностанциите. Средната цена на бензина в САЩ беше около 2,80 долара за галон непосредствено преди конфликта, а сега надхвърля 4,50 долара за галон. Нефтът и газът влияят и върху цената на производството на храни, индустрията, транспорта, авиацията и електроенергията. Всичко, което се произвежда, транспортира или обработва, включва енергиен разход. Когато цените на суровия петрол и бензина скочат с над 50% за три месеца, тези разходи се прехвърлят върху цялата потребителска икономика. Именно затова енергийните шокове могат да повишат базовата инфлация и да натоварят семейните бюджети далеч отвъд разходите за гориво.
Администрацията на Тръмп и Конгресът могат да предприемат действия още сега, за да намалят енергийните разходи и да направят живота на американците по-достъпен.
По-високите цени на енергията са само най-непосредствената икономическа последица от конфликта. Дългосрочните фискални разходи може да се окажат още по-сериозни.
Пентагонът в момента оценява фискалната цена на войната досега на около 29 милиарда долара, основно за изразходвани боеприпаси. Реалната стойност обаче може да се окаже значително по-висока. През март Пентагонът поиска от Конгреса 200 милиарда долара допълнителни военни разходи. Ако се включат и разходите по обслужване на дълга, свързани с нов пакет разходи, финансиран чрез дефицит, общата цена на войната лесно може да надхвърли 300 милиарда долара. Отделно администрацията предложи отбранителен бюджет от 1,5 трилиона долара за фискалната 2027 година — увеличение с около 440 милиарда долара спрямо предходната година.
Администрацията на Тръмп твърди, че част от новите военни разходи са необходими за попълване на запасите от боеприпаси. От началото на войната с Иран САЩ са изразходвали приблизително половината от запасите си от прехващащи ракети THAAD и Patriot. Тези ракети струват милиони долари и се произвеждат бавно. Подмяната на изразходваното ще отнеме години, а натискът за попълване на запасите може да нарасне, ако администрацията реши да удължи конфликта.
Тези разходи идват в момент, когато федералният бюджет вече е под сериозно напрежение. Федералният дълг, държан от обществото, вече надхвърля размера на цялото годишно икономическо производство на страната и се очаква да надмине пика от Втората световна война до края на това десетилетие. Нетните плащания по лихви преминаха 1 трилион долара през последната фискална година и вече надвишават основния военен бюджет. Безпартийното Бюджетно управление на Конгреса прогнозира дефицити от 2 трилиона долара и нагоре, основно заради автоматичните разходи за Social Security и Medicare. Тази прогноза не включва нито продължителен конфликт в Близкия изток, нито предложеното голямо увеличение на военните разходи.
По-високите дефицитни разходи имат значение заради начина, по който влияят върху цените и лихвените проценти. Когато дългът расте по-бързо от икономиката, инвеститорите очакват един от три изхода: по-високи данъци, съкращения на разходите или инфлация, която обезценява държавния дълг. Инфлацията е политически най-лесният вариант и този, който Вашингтон исторически е предпочитал.
Инфлацията след COVID-19 е най-скорошният пример. Пандемията и реакцията на правителството нарушиха веригите за доставки и пазара на труда. Конгресът прие безпрецедентни разходи, финансирани чрез дефицит, в комбинация с разхлабена парична политика от Федералния резерв. Потребителското търсене надхвърли възможностите на икономиката да доставя стоки и услуги, а цените и лихвите рязко се повишиха.
Постоянните дефицитни разходи не са единственият начин, по който фискалната безотговорност достига до семейните бюджети. Доходността по държавните облигации се покачва, за да поеме новите федерални заеми, а по-високите лихви се прехвърлят към ипотеките, бизнес кредитите, автомобилните заеми и задълженията по кредитните карти.
Забавяне на растежа на заплатите
Публичният дълг също така измества частните инвестиции, когато надхвърли приблизително 80% от БВП, което забавя ръста на заплатите, на които домакинствата разчитат. По-слабият растеж на възнагражденията, комбиниран с трайно високи цени, свива реалните доходи на домакинствата от двете страни.
Както администрацията на Тръмп, така и Конгресът могат да предприемат стъпки още сега за намаляване на енергийните разходи и за подобряване на достъпността на живота за американците. Най-непосредствено САЩ трябва да работят за бързото отваряне на Ормузкия проток, което би било постигнато незабавно, ако САЩ изберат деескалация на конфликта с Иран.
В дългосрочен план Конгресът трябва да възстанови фискалната дисциплина и стабилната парична политика. Това означава въвеждане на законови ограничения върху разходите, отхвърляне на неоправдани увеличения на бюджета и реформиране на Social Security и Medicare, които са основните двигатели на дългосрочния дефицит.
Крайната цена на конфликта зависи изцяло от неговата продължителност и интензивност. Настоящото примирие може да се запази, цените на енергията може да спаднат и Конгресът може да отхвърли значително увеличение на военните разходи.
Историята на Вашингтон по подобни въпроси обаче налага предпазливост. Войните в Близкия изток след 11 септември например доведоха до общ фискален товар от над 8 трилиона долара според някои оценки. Ако войната се проточи и ескалира, фискалните и финансовите разходи също ще нараснат, с последици за бюджетите на американците.
Американци, които внимавате с разходите си — бъдете нащрек.
