През последния месец хиляди български граждани се оплакаха от високите сметки за ток. Други десетки хиляди граждани със сигурност не са се оплакали и с едно „всички са маскари“, са изтръскали своите джобовете си и са платили тези по-високи сметки. Защото иначе не може. Защото иначе още на другия месец един чичко с произволен списък (това го знам от лична среща с един такъв) ще мине и ще ти спре тока.
Основните оплаквания са, че сметките са двойни и тройни спрямо предходния месец, спрямо същия период на миналата година и т.н. Истина ли е това или не и доколко се дължи на електроразпределителните дружества или е заблуда на потребителите?
Преди да си отговорим на тези въпроси, трябва да упоменем няколко всеизвестни факти.
Първо – високите сметки се установяват късно, тъй като изготвянето и изпращането на фактурата отнема почти цялото време за плащане без лихва, а срокът е абсолютно недостатъчен. Ето пример:
- Срок на отчитане – от 07.01.2026 до 06.02.2026 г.
- Дата на съставяне /данъчно събитие/ – 15.02.2026. /9 дни от отчитането/
- Срок за плащане – от 15.02.2026 до 02.03.2026 /16 дни от съставянето/. След това започват да текат лихви.
- Прекъсване на захранването След – 8.00 часа на 12.03.2026г.
Лично аз съм подал заявление да получавам фактурата си на хартиен носител. Първите две години не получавах. От 3-4 месеца получавам такава, но винаги в предпоследния или последния ден от месеца в която е издадена. Така за мен остават три дни за проверка, съгласие и плащане, преди да почне да тече лихва по фактурата. Дори да регистрирам получаване по интернет, пак ще имам срок по-малък от 30 дни, преди да ми спрат тока.
- Срокът за обжалване е 30 дни след издаване на фактурата. Като това не те освобождава от плащане. Още тук се вижда силата на монополното влияние на енергийните доставчици. Те законово си искат парите, въпреки, че вината по определен казус може да е в тях.
- В същото време, ако не платиш до 16 дни – започва да тече лихва върху дължимата сума. Някога срокът за плащане и оспорване бе 45 дни, но монополът затова е монопол, за да поставя потребителите на услугата в подчинено положение. Някога при дебатите на съкращаване на сроковете, основните претенции бяха, че се появявала липса на достатъчно оборотни средства. Как това се съчетава обаче с печалбите – с последно известените в публичното пространство 103 млн. лв. на Електрохолд и 94 млн. лв. на EVN печалби за 2022 г. – никой не се наема да каже.
Второ – на монополните дружества им е даден комфортния срок да отговорят на конкретна жалба в рамките на 30 дни от получаване на жалбата. На всичкото отгоре, в последните години те практикуват масово неотговаряне на жалби, като го наричат „Мълчалив отказ“, за разглеждане на жалбата в административен смисъл. Така потребителите остават съвсем без права. Единственото, което могат да направят е да подадат жалба в КЕВР, която задължително изисква „прикачен отговор на жалба до енергийния доставчик“. Ако по някаква причина КЕВР убеди сама себе си, че твоята жалба изисква отговор, то той я препраща отново към Електро-разпределителното дружество, като с това омагьосаният кръг се затваря. Дотук са изминали повече от два месеца от съставянето на жалбата. Тепърва енергийното дружество поема ангажимент да отговори, като това включва и време за обследване на казуса, проверка на причините, евентуално обяснение към КЕВР, с копие до жалбоподателя.
Изминалите месеци може вече да са станали три. Отговорът в повечето случаи е бланкетен, което монополното дружество приема за оправдателен, тъй като КЕВР в повечето от случаите не дава „собствено отношение„. И оттук започват истинските мъки на жалбоподателя, тъй като той трябва да сътвори нова жалба, с още по-здрави, технически, нормативни, статистически и други аргументи, за да доказва правотата си. Отново чрез КЕВР /може да включи КЗП, Омбудсман, Министерство на енергетиката, КЗК и когото още се сети/.
Трето, ако искаш да поставиш проблема по телефона, попадаш на импулсните телефони с цени, които със сигурност може да надвишат оспорваната от теб сума.
Четвърто, енергийните дружества не търпят никаква парична или имуществена санкция, ако не отговорят на конкретна обоснована жалба.
Но да се върнем на текущите високи сметки и как действа потребителят?
Потребителят тръгва от основният аргумент – парите. Скок с 50%, 80%, 100% и нагоре. За него това е важно, защото изглежда нереално. Самите сметки показват като суми, че това е факт. До момента единственото оправдание на енерго-дружествата е по-високо потребление за месеца. Институциите по традиция само следят общественото напрежение и ако то се повиши – само тогава се намесват в привидна защита на потребителите. Или ако предстоят избори.
Потребителят е недоволен, а отговорите на дружествата, ако ги има са приемливи. Истинският проблем е, че всеки крие по нещо.
Какво крият потребителите?
Потребителите не искат да кажат, че ако сравнят количествата през два сходни периоди – сумите ще излязат идентични. Не случайно, в пространството не се появи нито една фактура с идентичен период и количество при еднакви цени. Потребителите правят най-много съпоставимост на сумите от периода спрямо предходния месец или идентичен такъв от предходна година.
Какво крият електроразпределителните дружества?
Дружествата основно крият факта /никога няма да го чуете/, че те не извършват реални месечни периодични засичания на електромерите! Те извършват масово издаване на фактури с прогнозни стойности и веднъж, най-често на три месеца, извършват физически отчет на електромерите. Тук не засягам случаите, когато електромерите са с дистанционно отчитане. Този факт умишлено се крие от дружествата, защото в закона официално е записано, че те са длъжни да извършват периодично отчитане, на базата, на което да издават фактури. Фактурите обаче са месечни, от което следва, че и отчитанията трябва да са такива. Е ДА, ама НЕ.
Как четат закона енергийните дружества?
Проблемът е в думата „периодични“. Никъде не е упоменато, че трябва да са месечни. Така дружествата спокойно не правят месечни реални отчети на електромерите. Те дори извършват злоупотреба с прогнозния режим. Никой потребител не може да каже със сигурност колко е периодът на реално отчитане. Той може да бъде дори повече от три месеца. Кога се правят истинските физически /реални/ отчитания? Това никой не знае освен енергийните дружества. А те не го и казват, защото в такъв случай ще изникне логичния въпрос – защо? И как тогава се начисляват лихви за забавяне, ако стойностите са прогнозни?
Всеки който има желание, може сам да се увери, ако разгледа стойностите от фактурите си за последните 5 години. В тях ясно си личат фактури с поредни еднакви месечни крайни потребления. Това е практически невъзможно. Аз ги имам редовно поне два пъти в годината, като дори ги имам във вариант, в който някой си е играл да направи дневното и нощното потребление различно (виж таблица 1), но крайното отново е еднакво и за двата или трите поредни месеца.
По действащото законодателство се оказва, че дружествата могат да налагат лихви и на фактури с прогнозни стойности защото според тях:
- Фактурата (дори прогнозна) е издадена.
- Има падеж.
- След падежа възниква забава.
- По Закона за задълженията и договорите се дължи законна лихва.
Системата третира прогнозната фактура като редовно възникнало парично задължение. И тук се появява логическият проблем „клиентът може да се окаже длъжник по сума, която реално не дължи“.
В допълнение дружествата ги защитава фактът, че при достатъчно аргументирано оспорване на тяхна грешка, тя може да бъде коригирана чрез бъдещи приспадания на сумите.
Другото, което никога няма да чуете от енерго-разпределителните дружества, макар че това е известен факт, който никой потребител не отчита, е че „отчетният месечен период“ никога не е от 1-во до 30-то число на съответния месец. Какво ли означава за потребителя и за институциите, ако дружеството твърди, че през януари температурите са били по-ниски от декември предходната година и съответно потреблението – по-високо, ако периодът на отчитане е бил 13 декември 2025г – 13 януари 2026г.? Абсолютно нищо!
Какво най-вероятно се е случило в края на миналата и началото на тази година?
Проблемът наистина е голям и е засегнал значителна част от потребителите, но не е огромен, защото не е засегнал всички. Лично според мен, проблемът при преобладаваща част от тези, които се жалят от сметките си, ще се окаже, че съответния месец с висока сума е периодът на реалното отчитане /изравняване/, който правят енергийните дружества. И за да не съм голословен, ще го илюстрирам от първо лице. Направих сравнителен анализ на моите сметки за същия този период – Таблица 1 (Уточнявам, че 2024/2025 г. е имало повишение на цената и за това периодът е на два реда)
Това са два съпоставими периода за 2024/2025 и 2025/2026г. Какво виждаме от нея. Моето потребление, като количество през периода, за който много от потребителите се жалят, е съпоставимо както месец/месец, така и година/година на месечна база. Тоест при мен няма ощетяване както по количество, така и по цена. Има едно 20%-но увеличение на количеството декември-януари, но то е съпоставимо и за двете години.
В таблицата обаче все пак се виждат и зловредните практики на Електрохолд – да не извършват ежемесечно реално отчитане. То е особено видно за периода 14.01.2025 – 13.02.2025, когато прогнозно са ми записали във фактурата консумация от 259 kWh, посред зима и още на следващия месец са се коригирали с 567 kWh (скок със 119%). Ето защо смятам, че основният проблем при повечето потребители, се крие във факта, че фактурите им от този период се оказват именно за такъв изравнителен /период на реален отчет/ момент. В никакъв случай не оправдавам електроразпределителните дружества. Те, четейки и разбирайки закона само и единствено от своята монополистична висота, придобиват арогантност до самозабравяне и въвеждат в заблуда и в този ред на мисли ощетяват битовите потребители.
Какво липсва според мен от законодателна гледна точка?
- По-голям период на плащане без лихва.
- Съкращаване срока за отговор на жалбите.
- Носене на наказателна /финансова/ отговорност при игнориране на жалбите.
- Ясно обявени точни дати на реален отчет.
- Плащане на наказателни лихви само за фактури и период на реално отчитане на електромерите. Подобен е примерът при топлофикационните дружества, където наказателна лихва имаш само и единствено при реалното отчитане в изравнителната фактура.
Това са едни малки стъпки в защита на битовите потребители, ако законодателят реши да внесе справедливост в отношенията между клиент и доставчик.
Крадат ли от нас енергийните дружества?
Да разбира се. По два основни начина.
Първи – Наричам го „кокошкарско“ ограбване. Това ще рече с малки суми, но редовно. Това наричам случаите, които съм засичал повече от два пъти. И за да не бъда голословен, ще го илюстрирам от първо лице в таблица 2.
Аз съм битов потребител с двутарифен електромер. Това е една от моите месечни фактури. В нея ясно се вижда липсата на нощно потребление. Такова „животно“ като липсата на нощно потребление в съвременния свят няма. Цялото ми потребление през конкретния месец се е отчитало по дневна тарифа, която е по-скъпа. А това е проблем. Проблем, за който отговорност носи изцяло електроразпределителното дружество.
Можело ли е да се поправи? Можело е. Появата на нулево нощно потребление за цял месец в базите данни може да се регистрира. Да, но дружествата не искат, защото това им носи допълнителни приходи. За наша сметка. При милионите потребители, които имат, това означава пари. Много пари. Проблемът съм го засичал през последните години повече от два пъти. Тогава беше достатъчно голям, тъй като засягаше общите електромери и на асансьорите, и на осветление за 6 месеца, както и в друг случай, когато бяха засегнати 75% от абонатите в блока за повече от 2 месеца. Тогава оспорих данните и възстанових сумите. Но не ми е работа (а и на всеки потребител), всеки месец да гледам лъжат ли ме от „енергото“ или не в издаваните фактури.
Друг случай от типа „кокошкарско“ ограбване се случи още на следващия месец (Таблица 3). В нея се вижда , че началното /старо/ показание на нощната тарифа е 1373 kWh., или по-ниско от крайното /ново/ показание от предходния месец е 1377 kWh. В този случай от дружеството умишлено ме ощетяват с още 4 kWh. А ако бяха 240 kWh, или 540 kWh? Най-лошото в случая е, че тази демонстрация на некадърност и математическа неграмотност по „замазване“ на безобразията от страна на дружеството не е станала по системен, компютърен път. Това е дело на преднамерена човешка намеса.
Втори и по-съществен основен начин за ограбването на потребителите си остава цената на електроенергията (Графика 1).
Едва ли графиката се нуждае от коментар, особено през 2025г. Едно е сигурно, ако попитате управляващите – от тях нищо не зависи.
