Последен, но тържествен принос днес (вчера, 19 март, б.р.) на ИТН и ДПС към загубата на още няколкостотин милиона евро за българските граждани. Комисията по енергетика под тяхно давление ЗАБРАНИ на служебния кабинет да работи по една от най-големите реформи по ПВУ (за преструктуриране на Българския енергиен холдинг) – тоест забрани на служебния кабинет да си върши работата, написа в свой коментар във фейсбук министърът в два служебни кабината Атанас Пеканов*…
Добра метафора за това колко неприятно може да изглежда политиката. Тази реформа, с която се спира, най-общо казано, практиката на Българския енергиен холдинг да преразпределя печалбите между компаниите си, влезе в ПВУ под мощния натиск на ЕК през 2022, когато министър на енергетиката беше Александър Николов от квотата на ИТН (към който нямам критики и който не беше особено съгласен с това). След като излязоха от управлението, ИТН станаха мощен критик в сферата енергетика – ко-организираха под давлението на Пеевски протести на миньорите против премиера Денков, експерта по всякакви теми Балабанов късаше кабели и микрофони, правеха се всякакви други хепънинги само и само нищо смислено да не се случи. Правителството на Желязков през миналата година, пак с участие на ИТН, ни убеждава цяла година с апломб, че всички ангажименти по Зелената сделка са отпаднали след успешното предоговаряне на ПВУ. Както каза и самия трикратен премиер:
„Борисов 13.01.2026: Кабинетът Желязков предоговори Плана за възстановяване и устойчивост и запази енергийните мощности, работните места и икономическата стабилност, благодарение на ГЕРБ мините и ТЕЦ-овете „Марица Изток“
Епохален успех на кабинета на ГЕРБ, ИТН и ДПС-Ново Начало.
Обещано ни беше, че омразните мерки на Европа са изчезнали по приказен начин при управлението на Желязков. Защо днес тогава с такова вълнение и радост съдружниците на Борисов в това управление – ДПС и ИТН, отново ни спасяват от Зелената сделка и пак само те гарантират бъдещето на въглищните централи като забранява на правителството да работи реформите по ПВУ?
Преструктурирането на БЕХ е реформа, искана от години от Европейската комисия, което далеч не значи че е правилна. През последните години в Европа действително видяхме как някои прекалено про-пазарни политики на либерализация в сектора енергетика могат да доведат до краткосрочни трудности, кризи, екстремна волатилност на цените (обусловена и от механизма на ценообразуване в Европа като цяло). Тези политики дори и подриват така търсената стратегическа автономност на Европа, ако водят до загуба на собствените ни енергийчни източници. Без да имам основен принос за това, тъй като процесът беше воден от МЕ (Министерство на енергетиката, б.р.) тогава, реформата на БЕХ не беше сред реформите, заложени в първата версия на ПВУ, изпратена към Брюксел при кабинета Янев през 2021 – и реално беше основна причина да ни бъде върнат тогава ПВУ, за което ядох не малко бой и хейт в медиите тогава.
Но освен да се борим с неефективните политики, което е важно и които ЕК действително понякога ни налага с натиск, можем да имаме и лоши политици, които на власт ни казват едно, сапунисват ни с измишльотини, а после излиза друго и пак ще ни спасяват. И когато такива са на власт, често проспиваме и важните европейски процеси – през 2020 година всички страни-членки решиха парите по Плановете за възстановяване и устойчивост да се дават на държавите срещу изпълняване на реформи. По време на правителството тогава, Борисов III, нямаше коментари или публична дискусия дали този нов механизъм ни харесва, дали в годините напред ще се съобразяваме с него, европейският регламент мина и замина.
През тази година вече текат преговорите по следващия европейски бюджет, в който ще се залагат същата условност на парите срещу реформи. Този път ще ни трябват отговорни хора, които ще са подготвени и дейни по темата – тези, които се интересуваме вече се опитваме да защитаваме смислени за страната ни политики, така трябва да бъде и занапред. Иначе оставаме пленници на късно усетили се да трупат слава на гърба на застрашените хора партии, които освен популизъм, късане на кабели и простащини не ни предлагат нищо друго за бъдещето на България.
*Докторант по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес с фокус върху темите „Парична и фискална политика”. Икономист в Австрийския институт за икономически изследвания , лектор по икономика и бизнес във Виенския университет , преди това е работил в Европейската централна банка във Франкфурт.
