Ръстът на производството в еврозоната се е повишил през март до най-силното си ниво от почти четири години, тъй като предходни нарушения във веригите за доставки изкуствено увеличават показателите за растеж, въпреки че основното търсене остава слабо, а рязко нарастващите разходи за суровини – заради войната с Иран – заплашиха да подкопаят крехкото възстановяване на сектора, отбелязва Ройтерс.
Конфликтът в Близкия изток наруши глобалните логистични мрежи, причинявайки забавяния на доставките, които изкуствено стимулираха показателите за растеж, като същевременно тласнаха инфлацията на цените на входните материали до най-високото си ниво от октомври 2022 г.
Опитът сочи, че когато има проблеми във веригата за доставки (липса на части, забавени доставки и т.н.), фабриките не могат да изпълнят поръчките навреме и те се натрупват. Когато доставките се подобрят и материалите най-после пристигнат, производителите започват бързо да изпълняват натрупаните поръчки. Статистическият ефект е налице, защото за дадения месец се изпълняват стари поръчки, а не защото има ново силно търсене. И така данните показват висок растеж, но реалното търсене в икономиката остава слабо.
Индексът на мениджърите по поръчките в производството на S&P Global в еврозоната се повиши до 51,6 през март от 50,8 през февруари, което е по-високо от предварителната оценка от 51,4. Стойност над 50,0 показва растеж на активността.
„Войната в Близкия изток вече е оставила своя отпечатък върху производството в еврозоната“, казва Джо Хейс, главен икономист в S&P Global Market Intelligence. „Сроковете за доставка се увеличиха рязко, тъй като логистичните пазари се адаптират към морските смущения, а покачващите се цени на петрола и енергията тласнаха инфлацията на производствените разходи до най-високото си ниво от края на 2022 г.“, изтъква още той.
Подиндексът на новите поръчки – ключов показател за търсенето – достига 46-месечния си връх от февруари, но растежът остава умерен.
Производството се увеличава за трети пореден месец, като подиндексът на производството се покачва леко до 52,0 от 51,9 през февруари, което е седеммесечен връх.
Новите поръчки за износ се стабилизират след свиване в продължение на осем поредни месеца, осигурявайки известно облекчение на производителите. Натрупването на неизпълнена работа се увеличава за първи път от средата на 2022 г., сигнализирайки за натиск върху капацитета, но въпреки това през март компаниите съкращават работни места с по-бързи темпове.
Инфлацията на производствените разходи е скочила до 41-месечен връх, водена от по-високите цени на петрола и енергията. Производителите реагират, повишавайки продажните цени с най-бързите темпове от малко повече от три години.
„През март видяхме как част от инфлационния импулс, предизвикан от войната, се пренесе директно върху крайните цени, намалявайки конкурентоспособността на еврозоната“, добавя Хейс.
Бизнес доверието спада до петмесечно дъно и остана под дългосрочната си средна стойност, тъй като конфликтът натежава върху настроенията.
Междувременно от ЕЦБ коментират, че икономиката на еврозоната може би вече е на „неблагоприятния“ път, очертан от банката, а инфлацията може да се покачи по-бързо, отколкото през 2022 г., тъй като спомените за бързия ръст на цените оформят потребителското поведение, заяви политикът на ЕЦБ Примож Доленц.
Според предварителните данни на Евростат инфлацията скача над целта на ЕЦБ от 2%, тъй като цените на енергията се повишиха заради войната в Иран. ЕЦБ предупреди, че може да се наложи да повиши лихвените проценти, ако скокът на цените се разпространи в по-широката икономика.
Банката също така очертава неблагоприятни и тежки алтернативи на базовата си перспектива, всяка от които предполага по-висока и по-дълготрайна инфлация и по-голям удар върху растежа.
Подобно влошаване на перспективите – изцяло обусловено от продължаващата война – рискува да тласне компаниите и домакинствата да повишат очакванията за цените и заплатите, предизвиквайки така наречените вторични ефекти. Това са основните опасения на ЕЦБ, защото могат да направят инфлацията самоподсилваща се.
Финансовите инвеститори сега очакват между две и три повишения на лихвените проценти от ЕЦБ тази година, като първото ще бъде сигурно до юни.
Експерти от банката коментират през Ройтерс, че ЕЦБ не трябва да реагира на краткосрочни скокове на цените, но трябва да е готова да действа бързо, ако инфлацията на енергийните продукти започне да се разпространява към други стоки и услуги или ако работниците включат по-високата инфлация в търсенето на заплати.
„Ако има признак, че по-високите цени на енергията ще проникнат в други части на икономиката сравнително бързо и инфлационните очаквания ще се повишат бързо поради ефекта на паметта, тогава ще трябва да обмислим по-ранни действия, отчасти за да запазим доверието си“, изтъкват събеседници на агенцията.
ЕЦБ може да не разполага с цялата необходима информация до заседанието си на 30 април, но ще получи голям поток от данни, включително подробни данни за инфлацията през март, информация за енергийния пазар и проучвания на настроенията. Управата също ще е наясно как се развива войната.
