Ръст на българската икономика през 2025 година, зад който обаче прозират сериозни проблеми. Това се посочва в годишния доклад за 2025 година, изготвен от Съвета за икономически анализи и представен пред Министерския съвет.
Докладът обхваща анализ на текущото състояние на българската икономика, както и изготвени от членове на Съвета аналитични разработки и препоръки по специализирани теми през 2025 г., в които са идентифицирани средносрочни и дългосрочни рискове и възможности пред нея.
Традиционният анализ на текущото състояние на българската икономика в Годишния доклад представя в синтезиран вид развитието на няколко ключови макроикономически индикатора, свързани с икономическия растеж, пазара на труда, инфлацията, външната позиция на страната и публичните финанси.
През изминалата година икономиката отчита стабилен растеж от 3,1%, което я нарежда сред водещите в ЕС. Същевременно структурата на растежа остава небалансирана – доминирана от вътрешното потребление при сравнително слаба инвестиционна активност и отрицателен принос на износа.
Забавянето на производителността на труда, съчетано с ограничено натрупване на капитал, поставя под въпрос устойчивостта на процеса на реална конвергенция. Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, но и с намаляващо предлагане на труд поради неблагоприятни демографски тенденции, което създава силен натиск върху заплатите и разходите за труд.
Докладът ясно изтъква, че реалната производителност на труда, измерена като съотношение между реалния БВП и заетостта, забавя своя темп на нарастване от 2,3% през 2024 г. до 0,9% през 2025 г., докато нарастването на заетостта се ускорява от 1,1% през 2024 г. до 2,2% през 2025 г. Това също подсказва, че структурата на растежа през 2025 г. е доминирана от силно увеличение във вътрешното съвкупно търсене, което крие рискове за прегряване на икономиката и възможни неблагоприятни последствия в средносрочен хоризонт. Подобна структура предполага по-трудоемък характер на икономическата експанзия, доминирана от интензивни на труд сектори и е в съответствие с наблюдаваната слаба инвестиционна активност.
През 2025 г. съотношението на инвестициите към БВП в България продължава да бъде сред най-ниските в ЕС-27. Стойността му възлиза на 20,1%, като по този показател България е изпреварена от 21 държави-членки (най-високите три стойности са наблюдавани в Чехия, Румъния и Хърватия – съответно 26,3%, 25,9% и 25,8%). Все пак следва да се отчете, че то се е увеличило с почти 2 пр. п. Спрямо отчетената през 2024 г. стойност от 18,3%. Една възможна причина за това увеличение е свързана с процеса на по-тясна финансова интеграция на страната със страните от еврозоната след положителния конвергентен доклад от юни 2025 г.
Инфлацията се ускорява умерено до 3,5%, като съществуват рискове от допълнително засилване при продължаващ натиск от страна на търсенето, както и от неблагоприятните външнополитически фактори.
По отношение на външния сектор дефицитът по текущата сметка достига 5,9% от БВП, основно поради нарастващия търговски дефицит. Ако подобна тенденция се запази и през следващите години, тя би могла да се превърне във фактор за увеличаване на външните макроикономически дисбаланси, особено в случай че растежът продължи да се основава предимно на вътрешното потребление.
Фискалната политика остава проциклична и проинфлационна, с бюджетен дефицит от 3% от БВП въпреки благоприятната икономическа конюнктура и силното вътрешно търсене.
В обобщение, макар краткосрочната динамика да е положителна, съществуват съществени средносрочни рискове, свързани със структурата на растежа, инвестициите и демографските ограничения, предупреждават от съвета.
Специално внимание в доклада за 2025 г. е отделено на анализ на динамиката на трудовите възнаграждения в България. Анализът поставя въпроса дали тяхното нарастване е прекомерно. Подобна оценка, според авторите, не трябва да се базира на номиналния ръст на заплатите, тъй като той може да бъде изкривен от инфлацията. По-подходящ показател е делът на трудовите възнаграждения в брутната добавена стойност, който отчита както инфлацията, така и нарастването на производителността на труда.
Данните показват, че този дял в България се увеличава значително – от около 55% през 2000 г. до приблизително 67% през 2024 г. Това нарастване се дължи основно на структурни промени в икономиката, особено увеличението на дела на трудовите възнаграждения в сектора на услугите, като търговията и гастрономията, но и при публични услуги като образование и здравеопазване.
По-детайлният секторен анализ показва различни тенденции: в индустрията делът остава сравнително стабилен, докато при информационните технологии се наблюдава значително увеличение. В същото време финансовият сектор отчита траен спад, вероятно поради дигитализация и по-високи норми на печалбите.
В заключение, докладът изтъква, че нарастването на възнагражденията за труд е част от процеса на икономическа конвергенция, но устойчивото му продължаване изисква ускорен ръст на производителността и инвестициите, както и адаптиране на фискалната политика към по-високите разходи за труд в сектора на услугите.
