Разбираеми са страстите, въпросителните и недоволството по повод споделените от министъра на вътрешните работи наблюдения на споделените пътувания към и от чужбина на изпълняващата функциите на административна ръководителка на Софийската прокуратура, в компанията и с превозните средства на насилници-рекетьори и клептократи.
За тях има предостатъчно улики, че са такива, включително едно убийство, едно предполагаемо укриване на свидетел и загуба на вече засечени следи от престъпления.
Тези наблюдения на МВР бяха надлежно разпространени от всекидневните новинарски медии, предадени са на министъра на правосъдието, а Висшият съдебен съвет (ВСС), неговата комисия по етика на прокурорите се самосезира, поради невъзможност да не обърне внимание на вълната от медийни коментари и публикуваните данни за пътуванията.
Възможно е не всички напълно да разбират фундаменталните измерения на проблемите с върховенството на правото, които надничат иззад този на вид незначителен казус с пътуванията на прокурорка на отговорна длъжност.
Почти е сигурно, че комисията по етика на прокурорите няма да задълбае в тези измерения и най-вероятно ще се позове на това, че няма свидетели и доказан престъпен замисъл, или достатъчно безспорни улики за него, че прокурорката е гражданка като всички останали, има свобода на движение и личен живот. Може дори да й бъде направена забележка за конфликт на интереси, когато по друг повод е разследвала сама себе си и вероятно е поприкрила информация, вместо да предизвика следствени действия.
Изглежда наложително да опиша набързо предисторията и микроикономическата и организационна логика на липсващото върховенство на правото и свръзката им с тези сведения от МВР.
Организирана престъпност, „произведена в България“: от нормална мафия към клептокрация
През 1996 г. проведох с колеги изследване на „разходите за водене на бизнес у нас“. Оказа се, че повече от 1/3 от фирмите плащат „допълнителни разходи за защита“, а почти 11% използват странични услуги за събиране на вземания по вече сключени договори. Споменатите разходи за 34.9% тогава не са вложения в средства за защита като решетки, бронирани врати, алармени системи и охрана. В 83% от случаите става дума за „неофициални разходи“, т.е. рекет. При повече от 1/10 от фирмите се налага използване на хора-притеснители, предполага се – млади мъже с подходящ облик и поведение, които да осигурят плащанията за вече доставени стоки и услуги.
Притеснителите, рекетьорите тогава изпълняват важна роля в стопанския живот.
Основанията за тази важност са подробно обяснени и документално онагледени в книгата на Института за пазарна икономика и Програма достъп до информация „Административни пречки пред бизнеса“ (2001, особено след страница 106.)
Накъсо става дума за следното:
- до 1994 г. несъстоятелността на търговските дружества не е уредена от търговския закон, прилагането й изисква учредяване на института на синдиците,
- държавните съдии изпълнители не вършат почти никаква работа (както впрочем и досега), а ЧСИ няма до 2006 г.
- Вакуумът се запълва от притеснителите, възникнали поради изчерпването на бюджетното финансиране на спортни организации като например ЦСКА и Левски, субсидирани съответно от министерствата на отбраната и вътрешните работи, от спортисти с армейски и милиционерски звания и право на лично оръжие. Тези хора, заедно с други като тях и над тях, остават без работа.
- И те прилагат своите знания и умения в предоставяне на охрана и защита, и други дейности, свързани с висока степен на риск – като контрабанда, търговия с хора, оръжие и наркотици, нарушаване на ембаргото на ООН върху вноса на петролни и други продукти в разкъсана от гражданска война Югославия.[i]
Тези мъже, поради броя на освободените спортисти-борци (през 1985 г. те са повече от униформените милиционери),[ii] получават общото наименование „борци“; но понеже има представители и на други спортни професионалисти, обозначението им се разширява до метафоричното „мутри“.
Обхватът на бизнеса на притеснителите, повсеместното им присъствие и влияние създават и своеобразна субкултура, с мода на обличане, говорене и музика. Но това е страничен стопански ефект.
Основните характеристики на организираната престъпност в България от този период са следните:
- Тя възниква доста спонтанно, отдолу – нагоре, чрез проби и грешки, като един вид демократичен или поне не-авторитарен процес,
- Притеснителите изпълняват важна стопанска функция – осигуряване на изпълнението на договорите и плащанията, включително вземанията на институционални кредитори като банките,
- Разрастването на бизнеса налага изсветляване, основни деятели се обединяват в или регистрират застрахователни дружества,
- Това обаче създава естествени проблеми за банките и е донякъде причина кредитите им да се пласират на получатели, спрямо които може да бъде осъществен личен контрол, а такива са акционерите, техните семейства и приятели,
- Последно, но не по значение: естеството на стопанската дейност на притеснителите – продажбата на защита, охрана, изисква от тях да създават опасности и да всяват страх; самата българска дума „застраховане“ предполага да има достатъчно осъзнат от обществото страх.
Колкото и странно да изглежда, тези характеристики на организираната престъпност не са специфични за България. Всички сериозни книги и помагала по Икономика на организирана престъпност описват нещо подобно за всички „мафии“ и бизнеса им с криминализирани стоки и услуги.
Част от този бизнес се запазва и до по-късно, описан е от Центъра за изследване на демокрацията през 2007 г. След присъединяването на България към ЕС[iii] възникват и се развиват нови механизми на връзка с държавни органи – митници, гранични контроли и висши служители по сигурността, бивши такива деятели от 1990-те и политици от преди 20 години създават проблеми с членството на страната в ЕС и еврозоната.[iv]
Според наблюденията от последните пет години, България има значително по-малко организирани престъпни групи от мафиотски тип, отколкото те са дори в САЩ, да не говорим за Албания, Италия, Русия, Сърбия, Турция и така нататък. Румъния е значително по-добре България.
Това е така, защото сегашното състояние с не-върховенството на правото и закона в България е резултат не на мафиотски, демократичен обществен процес отдолу-нагоре, а на авторитарен натиск отгоре към организираните престъпни групи.
Основното в него е постепенното формиране на картел за изземване на влияние и собственост с посредничеството на прокуратурата и на-вече главния прокурор. Процесът е обяснен в подробности другаде. Тук ще споделя само жалоните на прехода от демократична мафия към авторитарна клептокрация.
- В нормалните страни обвинителят в съдебния процес защитава обществото от бандитите. В България, пак по пътя на пробата и грешката, постепенно се случва обратното.
- Но не поради „съветска по модел конституционна уредба“ за ролята на главния прокурор – в СССР и в съвременните Русия, Казахстан, Киргизстан и Казахстан и пр. над главния прокурор стои някой „Сталин“ или „Путин“, който може да го уволни.
- Тук е обратното – човекът на този пост, който и да е той, е удържан на него от законодателната и изпълнителната власт.
- Главният прокурорът и малка част от прокурорите „се преквалифицират“ – от обвинители и страна в съдебен процес, където правораздава съдът – в публични доносници. Осведоменото по този начин обществено мнение превръща процесуалните сведения в политически инициативи и поводи за самозащита на актуалните или потенциални пострадали чрез откуп, спотайване или друго политически удобно поведение.
- Опитите за формиране на такъв картел започват отдавна, но конституционните му предпоставки осигуряват успешният им завършек с две тълкувателни решения на Конституционния съд през 2002 и 2003 година. Преди това главните прокурори само „пазят“ от разследване предполагаеми приятели на управляващите и тази практика продължава до 2012-2014 г.
- Тогава е извършен и преходът: с участието на главния прокурор в проверката на електро-разпределителните дружества (2013 г.) и „фалита“ на КТБ (2014 г.), предизвикал банкова паника и икономическа нестабилност. Ролята на г-н Цацаров е забелязана от Financial Times, а властите в София никога не виждат стореното, пък сетне неговите наследници не търсят отговорност от спечелилите от деянията му длъжници на банката.
След 2014 г. картелът и коалициите от клептократи със спойка в прокуратурата е на практика неунищожим.
Микроикономика на организираната в частен интерес прокуратура и споделените й пътувания
От микроикономическо гледище е ясно защо изпълняващата длъжността администратор на Софийската прокуратура споделя пътуванията си с хора, които са използвали заплахи и рекет за завземане на бизнеси и богатство.
- Деянията им са морално неприемливи и незаконни. Не могат да се опосредяват от голям брой доставчици на услугата рекет. Заплахата и страхът на жертвата не могат да идват от „авторитета“ и властта на множество прокурори, а само от главния и някои негов заместник. Участието на много хора е сигурен провал на начинанието, а дори и да няма провал – предполага споделяне на придобитото, което би намалило индивидуалния дял както на отделните рекетьори, така и на техния покровител, покровителка.
- Следователно в такива начинания е много важно комуникацията между съзаклятниците да е основана на лично доверие, връзки и срещи. Не може да използвате фактури, факсове, електронна поща, финансови отчети, банкови сметки и преводи. (Магистратите дължат годишни декларации за своите спестявания, кредити и имуществено състояние.)
- Споделянето на пътуванията и почивките отвъд границите на България е естествена инвестиция. Тя дава време за общуване по работа в места, където времепрекарването остава скрито за външни наблюдатели и е малко вероятно сътрудниците да бъдат забелязани или фотографирани.
- Използването на дълготрайни материални активи на съучастниците (автомобили, места за настаняване) е по-ефективно и сигурно от наемането на чужди активи, непознати шофьори и пътувания с колективни превозни средства (влакове и самолети например), с които общуването е много публично.
- Личните отношения при пътуванията са част от доверието и предлагат като странична полза безплатна социализация на хората в компанията.
- Малкият брой на членовете на организираната група не просто намалява рисковете и разходите: той е условие и за успеха на начинанието, и за размера на приходите от него. Колкото повече участници, толкова по-малки са порциите от заграбеното както за крайния бенефициент, така и за неговия протектор и/или защитничка.
Проблеми могат да възникнат само при защитата на протектора от прокуратурата.
Затова в схемата трябва:
а) да е включен главният прокурор,
б) да е изолирана или предотвратена възможността за намеса на близкото обкръжение „отвън“ – от прокурорската колегия или ВСС заедно със съдиите и
в) тези последните не трябва да бъдат възнаградени за протекционните си роли от първоначалния приход от рекет на непосредствените участници в него.
Тоест, разходът за защита на базовата група деятели трябва да дойде от другаде. И това място е портфейлът на данъкоплатците.
Оттук нататък ефектите са макроикономически.
България има най-голямата и скъпа прокуратура в ЕС. Но не това е най-същественият разход.
Когато са налице клептократични коалиции в парламента и изпълнителната власт, конкуренцията както между отделните участници в тях, така и между тях и онези, които се борят за достъп до този отрасъл (примерно) чрез парламентарни избори, намаляват ефективността на бандитите и увеличават разходите за тяхната защита от кооптираните за целта прокурори и съдии, колкото и малко да са отделните хора на такива длъжности, включени в процеса.
Допълнителен макро-проблем са разходите по политическите сделки, тоест както разходите за промяна на сегашното състояние с не-върховенството на правото и закона, така и на разходите за удържане на позиции в това състояние.
Сигурно е, че икономиката и обществото не ще могат дълго да финансират тези процеси. Но е трудно да се прецени докога ще издържат.
[i] Търговията с оръжие и наркотици е важен спонсориран от държавата и осъществяван от държавни институти и бизнес след 1961 г., историята на този бизнес и неговите ефекти са проследени добре от Христо Христов в „Империята на задграничните фирми“ (София, Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2007). Може да се смята за доказано, че тази и много други стопански дейности на тогавашна България са предизвикани до голяма степен от необходимостта да се изплащат дългове към централната банка на СССР и две други банки на Съвета за икономическа взаимопомощ. Отломките от тази икономика са наблюдаеми с просто око и днес.
[ii] Автор на тази статия („Силовите спортове при социализма и значението им за организирането на престъпността в преходния период“) е Георги Петрунов, статистиката е на страница 398. По-подробно за феномена може прочете в книгата на Петрунов „Организирана престъпност и публична власт в периода на преход“ (София, УНСС, 2020).
[iii] Подготвяйки тази статия, се консултирах с Георги Петрунов. Според него съдебните дела срещу организираните престъпни групи започват през 2007 г. Той в момента проверяват това си впечатление съдебните архиви. Ако се окаже, както мисля, че е прав, това ще означава, че иначе абсурдните от икономическо и историческо гледище твърденията за колонизация на България „от Запада“, документално удостоверено изразяват мнението предимно на организираната престъпност и нейните защитници, с про-руски и квази-патриотични приумици.
[iv] Дружествата на българските „борци“, а не чуждестранните, са една от съществените пречки България да изпълни правните изисквания за членство в еврозоната до средата на 2023 г. Те, според мен, имат и силно неформално въздействие върху решенията и състава на КФН в областта на осигуряването.
