Повече от десет седмици след началото на войната в Близкия изток, нарастващите загуби в доставките през Ормузкия проток изчерпват световните петролни запаси с рекордни темпове. Референтните цени на петрола отбелязаха резки колебания в отговор на противоречивите сигнали дали Съединените американски щати и Иран скоро ще постигнат споразумение за прекратяване на конфликта, се отбелязва в майския доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за петролна пазар.
Цената на North Sea Dated се срина от връх от 144 щ.д. за барел до под 100 щ.д. за барел, преди отново да се възстанови. Към момента на създаване на документа двете страни остават в задънена улица по отношение на споразумение за повторното отваряне на протока и прекратяване на войната, като North Sea Dated се търгуваше около 110 щ.д. за барел.
Тъй като трафикът на петролни танкери през Ормузкия проток все още е ограничен, натрупаните загуби в доставките от производителите в Персийския залив вече надхвърлят 1 милиард барела, а над 14 милиона барела дневно (mb/d) добив в момента е спрян — безпрецедентен шок в предлагането. Настоящият дисбаланс между търсенето и предлагането обаче е значително по-малък, тъй като пазарът вече беше достигнал състояние на излишък преди кризата, а както производителите, така и потребителите реагират на пазарните сигнали.
От страна на предлагането, Саудитска Арабия и Обединени арабски емирства успешно са пренасочили част от износа си към терминали, разположени извън Ормузкия проток. В същото време запаси от търговски и държавни стратегически резерви в страните потребители се насочват към пазара, за да компенсират част от загубите. Наблюдаваните световни запаси, включително петролът в танкери, са намалели с 250 милиона барела през март и април, или с 4 милиона барела дневно.
Производителите извън Близкия изток също увеличават добива и износа си до рекордни нива в отговор на кризата. Очакванията за ръст на предлагането през 2026 г. в Северна и Южна Америка са ревизирани нагоре с над 600 хиляди барела дневно от началото на годината, до средно 1,5 милиона барела дневно. Освен това износът на суров петрол от Атлантическия басейн, който сега се насочва основно към силно засегнатите пазари източно от Суецкия канал, е нараснал с 3,5 милиона барела дневно от февруари насам, с особено значително увеличение от Съединените американски щати, Бразилия, Канада, Казахстан и Венецуела.
Износът на суров петрол от Русия също се е увеличил, тъй като многократните атаки срещу нейните рафинерии намалиха вътрешното потребление и доведоха до по-големи доставки за износ, докато САЩ временно отмениха санкциите върху руския петрол, намиращ се в морето.
От страна на търсенето, рафинериите са намалили преработката и рязко са ограничили вноса на суров петрол. Според Kpler морският внос на суров петрол в Китай е спаднал с внушителните 3,6 милиона барела дневно между февруари и април. Значителни намаления на вноса са отчетени и в Япония (-1,9 милиона барела дневно), Южна Корея (-1 милион барела дневно) и Индия (-760 хиляди барела дневно). Но макар забавянето на световната рафинерна активност — с около 5 милиона барела дневно на годишна база през април — временно да облекчава напрежението на пазара на суров петрол, недостигът бързо се прехвърля към пазара на петролни продукти.
Крайните потребители също намаляват потреблението. Сега се очаква световното търсене на петрол да се свие с 2,4 милиона барела дневно на годишна база през второто тримесечие на 2026 г. и да намалее с 420 хиляди барела дневно за цялата година — с 1,3 милиона барела дневно по-слабо от прогнозата преди конфликта. Засега най-големите загуби се наблюдават в нефтохимическия сектор, където наличността на суровини става все по-ограничена.
Въздушният трафик също остава значително под нормалните нива, което донякъде облекчава натиска върху цените на самолетното гориво, които почти се утроиха след прекъсването на износа от Близкия изток. По-високите цени, влошаващата се икономическа среда и мерките за пестене на горива ще продължат да оказват натиск върху световното потребление на петрол.
Макар търсенето да има възможност да премине към растеж към края на годината, ако бъде постигнато споразумение за прекратяване на войната и постепенно възстановяване на потоците през Ормузкия проток от третото тримесечие на 2026 г., както се предполага МАЕ в доклада си, предлагането вероятно ще се възстановява по-бавно. В резултат на това петролният пазар вероятно ще остане в дефицит до последното тримесечие на годината. При положение че световните петролни запаси вече се изчерпват с рекордни темпове, е много вероятно ценовата волатилност да се засили допълнително с наближаването на пиковия летен сезон на търсене.
