Колумнистът на изданието Human Progress, Гейл Пули, прави любопитно надграждане на механизма за паритета на покупателната способност (ППС) чрез индекса на Биг Мак и средните почасови доходи в различните страни по света…
Макдоналдс оперира в над 100 страни по света. От 1986 г. насам списание The Economist публикува индекса на Биг Мак, изграден върху теорията за паритета на покупателната способност (ППС) – идеята, че валутните курсове трябва да изравняват цената на идентична кошница от стоки в различните страни. Следното показва цената на Биг Мак в долари във всяка страна, сортирана по цена:
Но можем да отидем още една крачка. Вместо да сравняваме валути, можем да сравним време.
Започваме с номиналната цена на Биг Мак във всяка страна, конвертирана в щатски долари, и след това я сравняваме със средните почасови доходи. Тъй като данните за средните почасови доходи не са налични за всички страни, БВП на глава от населението, разделен на годишните отработени часове, служи като разумен показател за относителните заплати между страните.
Това трансформира въпроса от „Колко струва?“ до „Колко време трябва да работите, за да го получите?“ Биг Мак може да бъде по-скъп във финансово отношение, но по-евтин във времево отношение, в зависимост от това къде живеете.
Биг Мак в Тайван струва само 2,38 долара, в сравнение със 7,99 долара в Швейцария, но след коригиране за почасово заплащане, цените за време са много сходни. В Пакистан Биг Мак струва 3,77 долара, но почасовото заплащане е 0,86 долара, което прави цената за време 4,4 часа. В Дания цената е 5,49 долара, но почасовото заплащане е 57,60 долара, така че цената за време е под шест минути. За времето, необходимо на работник в Пакистан, за да спечели достатъчно, за да си купи един Биг Мак, работниците в Дания могат да си купят повече от 46.
Биг Мак не измерва само валутите; той измерва разпространението на знания.
Това, което изглежда като неравенство в долари, често е разлика в производителността, обучението и институционалния капацитет. Истинското разделение не е между богатите и бедните страни – то е между местата, където знанието се натрупва, и местата, където то е ограничено.
Когато времето за приготвяне на един сандвич спадне от четири часа работа на четири минути, се е случило нещо дълбоко – не с бургера, а с растежа и споделянето на знания.
Историята на изобилието не е написана в долари. Тя е написана във време.
