Следващата битка за влиянието на еврото няма да се води чрез лихвени проценти, а чрез контрол върху цифровата финансова инфраструктура на Европа. Така може да се обобщи речта на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, с която бе открита конференцията на банката „Парите в преход: дигитализация и иновации в плащанията“.
ЕЦБ вече не говори само за парична политика, темата става много по-широка – платежна инфраструктура, дигитални активи, геополитика и европейски суверенитет, което показва, че ЕЦБ все повече разглежда финансовата инфраструктура като стратегически актив, а не просто като техническа система.
Лагард представя дигиталното евро като въпрос на независимост, акцентирайки и припомняйки, че голяма част от картовите плащания в Европа минават през чуждестранни мрежи, в същото хвреме Европа няма собствена паневропейска картова система, а зависимостта от външни доставчици е риск. Това е аргумент за дигиталното евро като инструмент на европейския суверенитет.
„Международните картови схеми обработват над 60% от картовите плащания, а 13 от 21 държави в еврозоната нямат собствена национална картова система“, изтъква президентът на ЕЦБ.
И добавя: „Европейските схеми никога не са достигнали паневропейски мащаб, защото са попаднали в порочен кръг: малко търговци приемат това, което малко клиенти използват, а малко клиенти използват това, което малко търговци приемат.
Дигиталното евро прекъсва този кръг. Поради статута си на законно платежно средство то трябва да бъде приемано навсякъде. Това най-накрая би дало на Европа платежен инструмент, който работи в целия Съюз. А тъй като техническите му стандарти са отворени, всеки доставчик ще може да изгражда услуги върху тях и да достига до целия европейски пазар още от самото начало. За първи път европейските участници биха могли да се конкурират при равни условия“.
Лагард обръща внимание, че международната роля на еврото отдавна е ограничавана от същата фрагментация, която ни възпира и у дома: пазари, които са твърде плитки, и инфраструктура, която е твърде раздробена. Ако подредим собствения си дом, това ще започне да се променя. „Дълбок и интегриран пазар, основан на надеждни публични пари, е пътят към валута, която светът ще иска да използва“, убеден е президентът на ЕЦБ.
По този начин Кристин Лагард поставя проблем, за който икономистите отдавна повтарят – само съществуването на еврото не е достатъчно, за да се конкурира с долара. Необходими са:
- по-дълбоки капиталови пазари;
- по-интегрирана финансова система;
- обща инфраструктура;
- висока ликвидност.
Кристин Лагард обръща специално внимание на трансграничните плащания, посочвайки, че изпращането на пари в чужбина все още е бавно и скъпо, като преминава през дълги вериги от кореспондентски банки. В същото време тя фокусира стейбълкойните, деноминирани в щатски долари, които се стремят да заемат тази ниша, обещавайки по-бързи и често по-евтини преводи от сегашната система.
Явно в ЕЦБ са наясно, че ако Европа не предложи собствена публична цифрова инфраструктура, частни доларови решения могат да започнат да доминират част от разплащанията, което е и икономически, и геополитически въпрос.
Отваряйки скоба, че не се знае дали тези обещания ще бъдат спазени, Лагард подертава, че независимо от това проблемът съществува и необходимостта от действие е очевидна. Затова тя информира, че евросистемата действа и в тази област. Чрез свързването на системата за незабавни плащания TIPS с други системи се позволяваме европейските плащания да достигат до целия свят. От думите й става ясно, че в момента се изгражда връзка с индийската система UPI – най-голямата система за незабавни плащания в света, а анализът на връзките с мрежата Nexus Global Payments в Югоизточна Азия и със швейцарската система SIC IP е в напреднал етап. Целта е проста: европейците да могат да изпращат пари към все по-голям брой държави по света за секунди, чрез инфраструктура, която принадлежи на самата Европа.
