Иран и САЩ отново обявиха съперничещи си блокади на Ормузкия проток, осакатявайки и без това крехкото споразумение за прекратяване на огъня. Това би трябвало да алармира търговците на петрол, които очакваха бързо връщане към нормалното. Пазарите обаче изглеждат оптимистични – и това може да е грешна преценка, отбелязва коментар на Ройтерс.
Глобалният пазар на петрол и газ се оказа изключително устойчив по време на 108-дневния конфликт, до голяма степен благодарение на изобилните световни резерви, налични преди началото на войната на 28 февруари. Но енергийният пазар вече не е защитен от изобилни запаси за извънредни ситуации, така че маржът за грешка е станал много по-малък.
Президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ възстановяват блокадата си на иранското корабоплаване в Ормузкия проток, след като Иран обяви през уикенда, че затваря водния път на фона на нови ракетни атаки и атаки с дронове между двете страни. Това поставя временното прекратяване на огъня от 17 юни на нестабилна основа.
Тръмп също така заяви, че Вашингтон ще стане „пазител на Ормузкия проток“, като гарантира, че тази транспортна точка – през която преди това са преминавали една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ – ще остане отворена за всички останали плавателни съдове. В замяна на това САЩ ще получат възстановяване на разходите в размер на 20%, добави Тръмп.
Междувременно, съюзените с Иран хути в Йемен в понеделник заплашиха да попречат на корабите, преминаващи през Червено море към Суецкия канал, което потенциално би могло да отвори нов фронт в регионалната война, който би могъл да затрудни товарите, стремящи се да заобиколят пролива.
Реакцията на петролния пазар на всичко това е изненадващо слаба. Глобалните фючърси на суровия петрол Brent се повишиха с над 10% до над 80 долара за барел, откакто последният кръг от взаимни атаки избухна миналия вторник. Това покачване може да е значително, но цените остават доста под пика от 118 долара по време на войната, достигнат в края на март.
Инвеститорите изглежда отхвърлят шансовете за завръщане към пълномащабна война и пълно спиране на потоците от петрол и газ през Ормузкия проток. Това е разумно предположение, но все пак е рисковано.
Кой мигна първи?
Нито една от страните не изглежда нетърпелива да се върне към война. Иран е силно отслабен от месеци бомбардировки от САЩ и Израел и е на път да получи значителна икономическа печалба от временното споразумение поради обещаното облекчаване на санкциите, размразяване на средства и потенциални инвестиции. Подновен конфликт би изложил всичко това на риск.
Междувременно Тръмп е малко вероятно да приветства скок на вътрешните цени на бензина по време на пиковия летен сезон за шофиране, особено в месеците преди ключовите междинни избори през ноември.
Предложението на Тръмп за налагане на такса за транзита през Ормузкия проток също изглежда като голяма фантастика. В продължение на десетилетия САЩ се застъпват за свободата на корабоплаване. Всеки опит за налагане на задължителни такси за плавателни съдове, преминаващи само през международен проток, би се сблъскал със сериозни правни предизвикателства. Агенцията на ООН за корабоплаване заяви същото: „Няма правно основание, чрез което да се въведат задължителни такси само за транзитно преминаване през проток.“
Означава ли това, че Иран и САЩ ще се въздържат от прилагането на съответните си блокади? Вероятно не.
И двете страни явно смятат, че краткосрочните блокади няма да навредят особено на съответните им позиции.
Техеран залага, че Тръмп в крайна сметка ще приеме някаква форма на ирански надзор върху трафика през Ормузкия проток и ще толерира такси за преминаващи плавателни съдове поради политическата уязвимост на президента на САЩ. Тръмп, от своя страна, изглежда вярва, че натискът върху иранския износ ще принуди Техеран да се откаже от претенциите си върху водния път. Нещо повече, Тръмп може би е бил успокоен от забележителната устойчивост на енергийния пазар по време на войната – и бързото възстановяване до цените отпреди войната след обявяването на юнската сделка.
Но удължаването на тази противопоставяне – камо ли връщането към нова интензивна фаза на бойни действия – е свързано с много по-голям риск, отколкото преди няколко месеца.
Без петролен буфер
Това е така, защото световният петролен буфер за безопасност е драстично изчерпан. По време на 4,5-месечния конфликт правителства, рафинерии и търговци освободиха рекордни обеми суров петрол и гориво от аварийните резерви, за да компенсират загубата на около 13 милиона барела на ден (бпд) износ от Близкия изток. Тези освобождавания помогнаха за предотвратяване на ценови шок, от който много анализатори се опасяваха в началото на войната, но те си имаха цена.
Според Международната агенция по енергетика, наблюдаваните световни запаси от петрол са намалели с кумулативни 360 милиона барела между март и май, което се равнява на около 3,9 милиона барела на ден. Запасите на сушата продължиха да намаляват през юни, спадайки с още 96 милиона барела, или приблизително 3,2 милиона барела на ден.
Ерозията е особено поразителна в САЩ.
След като по време на конфликта бяха изнесени рекордни обеми суров петрол и рафинирани продукти, запасите на САЩ са намалели до ниски нива, невиждани от десетилетия. Общите запаси от суров петрол и рафинирани продукти са на най-ниското си ниво от 2003 г. насам, докато запасите от бензин са на най-ниското си ниво за това време на годината от 2012 г. насам, оставяйки изключително тънък буфер срещу прекъсвания на доставките.
Тази уязвимост не остана незабелязана във Вашингтон. По-рано този месец вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че споразумението между САЩ и Иран ще предостави на света време за възстановяване на изчерпаните петролни запаси преди евентуално възобновяване на военните действия.
Въз основа на текущите нива на запасите, светът се нуждае от много повече време.
Грешно научени уроци
Засега, следователно, петролният пазар вероятно е прав да предполага, че нито Тръмп, нито твърдолинейните духовници на Иран активно търсят нов пълномащабен конфликт в Близкия изток. Най-вероятният резултат остава компромис, който ще спаси лицето и ще позволи на всяко правителство да заяви победа.
Но това не означава, че опасността е отминала.
И двете страни са ангажирани в оспорвани отношения с високи залози, което често води до грешни преценки. Ракетен удар, военноморски инцидент или опит за налагане на съперничещи си претенции за пролива биха могли да предизвикат ескалация, която нито едната страна не желае.
И за разлика от февруари, когато запасите бяха пълни, а резервите за спешни случаи – изобилни, световният петролен пазар има далеч по-малък капацитет да поеме друг голям шок.
Това може да се окаже най-важният урок, който инвеститорите пропускат днес.
