Глобалните дисбаланси по текущата сметка се задълбочават, изтъква анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Глобалните салда по текущата сметка продължиха да нарастват през 2025 г., като основният двигател е Китай, където излишъкът по текущата сметка отбеляза най-голямото си разширяване за поне последните две десетилетия и половина. Това частично е компенсирано от известно свиване на дефицитите в Съединените щати и еврозоната.
Както показва последният Доклад на МВФ за външния сектор, излишъкът по текущата сметка на Китай се е увеличил с около 300 млрд. долара през миналата година – най-голямото абсолютно нарастване поне от 2000 г. насам – достигайки приблизително 0,6% от световния БВП. В същото време дефицитът по текущата сметка на САЩ се е свил със 69 млрд. долара, но въпреки това остава най-големият в света – около 0,9% от глобалния БВП, надхвърляйки общия размер на излишъците на Китай и еврозоната.
Увеличаването на глобалните дисбаланси по текущата сметка се случва на фона на засилено търговско напрежение и съществена промяна в търговската политика на САЩ. Исторически погледнато, въведените в миналото търговски бариери не са оказвали ясно изразено въздействие върху общите салда по текущата сметка. Оценката на ефекта от последните мерки се усложнява и от други фактори, включително бума на изкуствения интелект. Ясно е обаче, че търговските бариери доведоха до значително пренареждане на търговските потоци – рязък спад на американския внос от Китай, съпроводен с увеличение на вноса от останалата част на света.
Прекомерни дисбаланси
Не всеки излишък или дефицит по текущата сметка е повод за тревога. Всъщност държавите заемат и предоставят капитали отвъд границите – обратната страна на международната търговия със стоки и услуги – по редица напълно основателни причини. Проблем възниква обаче, когато салдата по текущата сметка станат прекомерно големи и трайни.
Наред с увеличаването на общите салда по текущата сметка, докладът на фонда показва, че са се разширили и така наречените „прекомерни“ дисбаланси. Най-голям принос за тях отново имат Китай и САЩ, според четиристепенната методология на МВФ за оценка на моментите, в които външните баланси на дадена държава стават прекомерни.
Основен фактор за нарастването на китайския излишък от 2023 г. насам е отслабването на инвестициите – първоначално в сектора на недвижимите имоти, а по-късно и в промишлеността и инфраструктурата. В същото време структурно високото равнище на частните спестявания, обусловено от предпазното поведение на домакинствата заради недостатъчно развитата социална система, продължава да поддържа високия излишък.
В САЩ големите дефицити по текущата сметка отразяват трайно ниското равнище на спестяванията, като съществен принос има и дълбокият дефицит по държавния бюджет.
Натрупващи се уязвимости
Макар че устойчивите прекомерни дисбаланси не създават непременно непосредствени проблеми, те могат да бъдат сигнал за неефективно разпределение на ресурсите, да увеличат финансовите уязвимости и да повишат риска от рязка и хаотична корекция в бъдеще, особено в икономики с големи нетни външни задължения. Освен това значителните и трайни излишъци или дефицити по текущата сметка могат да бъдат признак за неравномерни модели на икономически растеж, да пораждат неблагоприятни трансгранични ефекти и да засилват търговското напрежение и икономическата фрагментация.
Историята показва, че големите дисбаланси могат да се коригират внезапно чрез обрат на капиталовите потоци, спад на цените на активите и отслабване на икономическия растеж, като това носи значителни разходи както за отделните държави, така и за световната икономика.
Най-доброто решение на днешните високи глобални дисбаланси и свързаните с тях рискове е едновременна политика от страна на водещите световни икономики. Взаимно допълващи се мерки в САЩ, Китай и еврозоната биха могли да намалят глобалните дисбаланси и същевременно да подкрепят икономическия растеж. По-силното вътрешно търсене и по-високите инвестиции в икономиките с излишък биха компенсирали отрицателното влияние върху растежа от фискалната консолидация и по-високите спестявания в държавите с дефицит.
Но дори ако международната координация се окаже труднопостижима, всяка държава има собствен интерес да предприеме мерки за ограничаване на вътрешните си дисбаланси, дори и едностранно. При липса на координирани действия усилията на една страна могат съществено да намалят прекомерните глобални дисбаланси, но същевременно да задълбочат вътрешните дисбаланси в други икономики, което още повече подчертава необходимостта и те да предприемат подходящи мерки. В същото време едностранните корекции могат да създадат рискове за финансовите пазари и да окажат неблагоприятно въздействие върху икономическия растеж и инфлацията.
Ако настоящите тенденции продължат и водещите световни икономики не променят курса си, глобалните дисбаланси могат да се разширят още повече. Дори ако в краткосрочен план икономическият растеж остане устойчив, под повърхността ще продължат да се натрупват уязвимости, увеличавайки риска от много по-сериозна и разрушителна корекция в бъдеще.
