За движението на амбулантните търговци и техните проблеми във връзка с нов законопроект, създаден за регулиране на дейността им научаваме от статия в списание „Економически живот“ от 1924 година.
В началото авторът представя за неосведомения читател какво е това амбулантен търговец. А именно:
„Напоследък сме свидетели на едно раздвижване на тъй наречените амбулантни търговци, тия които носят стоката с себе си на ръце, на гръб, кон или кола, намират се постоянно в движение из улиците на големите градове, из провинцията и по селата и разнасят разни стоки, като ги предлагат обикновенно на по ниски цени“ (правописът е автентичен, б.р.)
Следва кратък стопанско-класов профил – „по положението си това съсловие е чисто пролетарско, със съвсем незначителен капитал, обаче с дребнобуржоазни възгледи и схващания“.
От статията разбираме, че въпросният Законопроект за амбулантната търговия „не запрещава, но допуща по принцип тая търговия, има за цел, обаче, посредством всевъзможни ограничения, да я спъне и ограничи“. И заради това тези търговци се обявяват категорично против законопроекта.
Позицията на изданието е ясна – „Амбулантната търговия е един естествен продукт на съществующите стопански отношения, което значи, че тя има дълбоки корени и право на съществуване и в тоя случай тя трябва да бъде оставена свободна“.
