Публикуваме част от отвореното писмо* на редакционния екип на изданието Novetica до премиера Румен Радев във връзка с четирите меморандума за икономическо и инвестиционно сътрудничество с Китай и предстоящото посещение на българска правителствена делегация в Пекин. Авторите уточняват, че изданието от години следи китайската външна и икономическа политика, призовавайки премиера за повече внимание относно решенията, които подготвя, за да бъдат защитени в по-добра степен националните ни интереси…
В началото писмото очертава това, което е известно до момента като фактология – меморандумите, заявени ангажименти на държавата и предстоящото правителствено посещение в Китай. След това експертте от изданието аргументират становището си, че това е грешка, „която ще преживее не само Вашия мандат, а и следващите пет“:
- В Китай не съществува „частна компания“ в европейския смисъл
Първият въпрос, който всяко правителство трябва да си зададе, не е „колко ще инвестират“, а „кой стои зад тях“. През 2022 г. над 99% от листваните на борсата китайски компании са получили преки държавни субсидии. Близо 5% от годишния национален доход на Китай се насочва към индустрията – 6 пъти повече, отколкото в Южна Корея, и 12 пъти повече, отколкото в САЩ. Държавната намеса не отслабва: от март 2026 г. Пекин преминава към още по-широкообхватна индустриална политика.
- Механизмът за проверка съществува. Работи изцяло на тъмно
От лятото на 2025 г. в България действа Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, председателстван от вицепремиер, със 17 членове, сред които ДАНС и ДАР. На проверка подлежат инвестициите в критична инфраструктура – транспорт, енергетика, комуникации, обработка и съхранение на данни, както и земя и имоти, критични за такава инфраструктура – в критични технологии и изделия с двойна употреба, в доставка на критични ресурси, в достъп до чувствителна информация и в свободата и плурализма на медиите. Прагът е 10% от капитала или 2 млн. евро. ДАНС и ДАР могат по всяко време да поискат скрининг извън тези критерии.
Заседанията на съвета са изцяло закрити, а информацията – засекретена по общо основание и за неизвестен срок. Публични остават единствено обобщени бройки.
Господин премиер, три конкретни въпроса:
– Преминаха ли трите компании, с които БАИ ще подписва меморандуми, през скрининг?
– Ще подлежи ли всяка концесия на магистрала, тунел, пристанище или енергиен обект на задължителен скрининг, независимо от прага?
– Ще поискате ли от ДАНС и ДАР мотивирано становище преди заминаването на делегацията в Пекин, а не след подписването?
- Как реално се възлагат китайските инфраструктурни проекти
Практиката е документирана. При проектите по „Един пояс, един път“ 89% от строителните дейности се изпълняват от китайски фирми, 7.6% от местни и едва 3.4% от международни. За сравнение, при проекти извън инициативата съотношението е 29% / 41% / 30%. Световната банка потвърждава, че две трети от проектите се изпълняват от китайски компании. В анкета на Търговската камара на ЕС в Китай прозрачността е проблем номер едно – над половината фирми се оплакват от липса на информация за търговете, а близо 40% определят обществените поръчки като непрозрачни.
Затова и притеснението на българския строителен бранш е основателно: китайските компании предпочитат да се договарят директно с правителствата, вместо да участват в конкурси. А това означава, че вместо да се състезават за българските пътища, инвеститорите ще се договарят за тях.
- Концесията е 30-годишен договор. Правителствата са четиригодишни
Международната практика при пътни концесии е около 5 години проектиране и строителство и 25 години експлоатация. Вие подготвяте договори, които ще обвързват България до 2056 г. Ето какво показва досието на китайските инфраструктурни договори по света:
– Шри Ланка предава пристанище Хамбантота на 99-годишен лизинг след невъзможност да обслужва китайски заеми.
– Черна гора дължи 80% от своя БВП заради една магистрала.
– Малайзия спира два проекта, при които са завършени 13% от работата, а са изразходвани 90% от бюджета, но е принудена да ги поднови заради клауза за неустойка от 5.3 млрд. щ.д. при прекратяване.
– Танзания спира пристанище Багамойо заради условия, включващи 99-годишен лизинг, забрана за инвестиции по крайбрежието и лишаване от контрол върху бъдещи инвеститори.
– Еквадор прехвърля над 80% от петролния си износ за пет години срещу дълг.
– В шест от десет изследвани страни разходите по проектите надвишават приходите. Китай рядко опрощава дългове.
Обърнете внимание не на сумите, а на клаузите: неустойки, които правят прекратяването по-скъпо от изпълнението, дълги лизинги, ограничения върху бъдещи инвеститори. Именно там се губи суверенитетът – не в деня на подписването, а в деня, в който поискате да излезете.
- Подписвате в най-лошия възможен момент за ЕС
Европейската комисия и Китай са на прага на търговска война. Комисията въведе мерки, ограничаващи достъпа на китайски компании до пазара на ЕС, и през лятото започна няколко разследвания на китайски продукти заради предполагаеми нелоялни търговски практики, а Пекин заплашва с ответни мерки.
България не е Сърбия, която финансира магистралите си с китайски пари и днес има над 1029 км магистрална мрежа. Сърбия не е обвързана с правилата на ЕС за обществените поръчки, държавните помощи и скрининга. Ние сме. И сме под процедура за свръхдефицит – планираният за тази година дефицит е 5.7% от БВП – само месеци след приемането на еврото.
Има и предупредителен пример съвсем наблизо: мостът Пелешац в Хърватия, за който ЕК отпусна 357 млн. евро от кохезионните фондове, покривайки 85% от разходите, а хърватските власти възложиха договора на китайски консорциум начело с държавното China Road and Bridge Corporation. Европейски пари, финансирали проект от китайската инвестиционна стратегия. Ако това се повтори в България, отговорът от Брюксел няма да е технически.
- Съюзническият тест: САЩ определят Китай като главен държавен съперник, а България му отваря вратата
Господин премиер, на 22 юли 2026 г. Народното събрание разреши до осем американски самолета-цистерни KC-135 и до 250 военнослужещи от въоръжените сили на САЩ да бъдат разположени в авиобаза „Безмер“ в периода 24 юли – 1 октомври 2026 г. в подкрепа на американски операции в Близкия изток, на основание Споразумението за отбранително сътрудничество между България и САЩ от 2006 г. Президентът Доналд Тръмп Ви благодари публично за това решение.
Шест седмици по-късно Вашето правителство одобрява четири меморандума за инвестиционно сътрудничество с Китай.
Тук възниква въпрос, който не може да бъде заобиколен с формулата за „икономически прагматизъм“: как България съчетава съюзническите си отношения със САЩ с отварянето на стратегически сектори за държава, която Вашингтон определя като своя главен държавен конкурент и водеща дългосрочна контраразузнавателна заплаха?
Нека бъдем прецизни. Втората администрация на Доналд Тръмп промени тона към Пекин. Националната стратегия за сигурност от ноември 2025 г. и Националната отбранителна стратегия от януари 2026 г. не представят отношенията с Китай като неизбежна идеологическа или военна конфронтация. Приоритет номер едно на американската отбранителна политика е защитата на собствената територия и Западното полукълбо.
Но от това не следва, че Китай е престанал да бъде основният държавен стратегически съперник на САЩ. Тъкмо обратното.
Националната отбранителна стратегия на администрацията на Тръмп определя Китай като втората най-мощна държава в света след САЩ и най-мощната държава, пред която Америка се е изправяла от 19-и век насам. Пентагонът посочва мащаба, скоростта и качеството на китайското военно превъоръжаване и поставя възпирането на Китай в Индо-Тихоокеанския регион сред централните задачи на американската отбранителна политика.
ФБР е още по-категорично. На официалната му страница темата е озаглавена просто The China Threat – „Китайската заплаха“. Бюрото определя противодействието на китайската разузнавателна и икономическа шпионска дейност като свой най-висок контраразузнавателен приоритет. С други думи, сред държавните противници на Вашингтон Китай не е периферен риск. Той е централният дългосрочен стратегически проблем.
Това е важната разлика. Тръмп може да търси сделки с Пекин, да настоява за реципрочна търговия и да избягва езика на неизбежната война. Но американската държава не е престанала да разглежда Китай като основния конкурент за икономическо, технологично и военно превъзходство. По-меката реторика не означава по-мека политика.
И действията на Вашингтон през последните месеци го показват много по-ясно от дипломатическите формулировки.
- Пътищата не са само асфалт. Те са данни
Съвременната магистрала е тол система, камери, сензори, комуникационна мрежа и център за обработка на данни. Тя е и обект на критичната инфраструктура на държава от НАТО с външна граница на ЕС. Не е случайно, че транспортът присъства поименно в списъка на секторите в съвместната препоръка от август 2025 г.
Китайската технологична експанзия по „Цифровия път на коприната“ е насочена именно към този слой – 5G мрежи, оптични кабели, сателитна навигация, „безопасни градове“. Huawei е внедрила системи за видеонаблюдение и лицево разпознаване в 73 града в 52 държави, а в организацията 3GPP, която определя глобалните 5G стандарти, китайски представители заемат 10 от 57 председателски и заместник-председателски позиции.
Междувременно Пекин демонстрира и как използва зависимостите: от 2025–2026 г. налага екстратериториален експортен контрол върху стоки с едва 0.1% китайско съдържание, а през 2026 г. спира доставките на диспросий за Германия и Япония и предизвиква стократен скок в цените на итрия. Държава, която прекратява доставки за две от най-големите икономики в света, няма да се затрудни да упражни натиск върху България.
- И още нещо, господин премиер: ние вече сме живели в такава система
Има аргумент, който в София обикновено се спестява, защото звучи старомодно. Ще го кажа въпреки това, защото тъкмо той е най-важният.
Китайската народна република не е просто голяма икономика с различна политическа култура. Тя е партийна държава. Централизираната ѝ система позволява на Китайската комунистическа партия (ККП) не само да коригира пазара, а да определя неговата посока, стратегическите отрасли и ресурсите за тях. Икономиката се движи от петгодишни планове – в момента 15-ият, за периода 2026–2030 г. Официалната стратегическа цел на Пекин е до 2035 г. да постигне социалистическа модернизация, а до 2049 г. да изгради „велика модерна социалистическа държава“.
Това не е западна интерпретация. Това е начинът, по който самият Пекин определя бъдещето си.
- Проблемът с инвестициите в България не е липсата на китайски партньор
Докато подготвяте делегация за Пекин, германската Bosch затваря инженерния си център в София и съкращава 670 висококвалифицирани инженери, а Qatar Airways напуска българския пазар след 15 години. Западни оператори, които управляват хиляди километри магистрали в Европа, никога не са обявявали публично интерес към България.
Това не е случайност и не се решава с меморандум. Решава се с предвидимо законодателство, бързи и прозрачни процедури, готови екологични оценки и приключени отчуждения, независим съд и работеща рамка за публично-частно партньорство. Международните експерти го формулират еднозначно: без готова екологична оценка нито един сериозен инвеститор няма да дойде.
Ако тези условия са налице, ще имате конкуренция и ще можете да избирате. Ако не са, единствените, които ще дойдат, ще са тези, които не се интересуват от условията, защото печелят от нещо друго. Такива като комунистически Китай. Именно това е опасно за България.
*Пълният текст на отвореното писмо до Радев
