Правителството на Румен Радев тихомълком е вдигнало тавана на оскъпяването на бързите кредити и е премахнало важни защити за потребителите като забраната обезщетението при просрочие да надвишава законната лихва, пише „Сега“, позовавайки се на публикация на „Медиапул“. Уточнява се, че това се е случило на заседание на 27 август и с одобрен на 1 септември законопроект за изменение на Закона за потребителския кредит, който обаче все още не е внесен в Народното събрание.
В момента законът забранява годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми до 75 000 евро (в които влизат и бързите кредити) да надвишава петкратния размер на законната лихва. Към септември 2026 г. законната лихва е 10.4%, което значи, че в момента таванът на оскъпяването е 52% на година.
Кабинетът „Радев“ предлага да се въведе изключение от тавана, което ще важи за заемите в размер до три минимални работни заплати (тоест до 1860.60 евро тази година). За тях също ще има ограничение, но то няма да е ГПР, а ще се нарича „общ разход по кредита“. Той ще варира в зависимост от срока на връщане на кредита – до 20% от главницата, ако срокът за връщане на бързия заем е до един месец, до 30% от главницата – за срок на връщане от над един до три месеца, и до 100% от главницата – за по-дълъг срок, става ясно от текстовете. В първоначално публикувания за обществено обсъждане проектозакон подобно изключение от тавана на оскъпяването на бързите заеми не е фигурирало.
„По сегашните правила, ако човек изтегли 1860 евро бърз кредит за една година, той ще трябва да върне в този срок общо максимум 2827.20 евро (главница плюс 966.60 евро ГПР). След промените обаче при теглене на бърз кредит от 1860 евро, потребителят ще трябва да върне максимум 2418 евро (558 евро оскъпяване) за срок от три месеца или 3720 евро (1860 евро оскъпяване), ако срокът на кредита е четири месеца или по-голям„, изчислява „Медиапул“.
Друг голям удар върху потребителите е, че от новия закон е отпаднал таванът на обезщетението при просрочие. Сега в закона ясно е записано, че наказателната лихва при просрочие не може да надвишава законната лихва (10.4% на годишна база по данните към момента).
Отпаднал е и текстът, според който „при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“.
Без подобни ограничения клиентите на фирмите за бързи кредити ще дължат обезщетението за просрочие в размера, записан в договора.
