Преди две години бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги предупреди Европа, че е изправена пред „бавна агония“, ако не съживи инвестициите и производителността. Сега континентът е напът да потвърди правотата на думите му – с всеки нов център за данни, изтъкват в коментар за Ройтерс Мартин Владимиров, директор на програма „Геоикономика“ в Центъра за изследване на демокрацията и Мариус Кьопен, старши анализатор в програма „Енергетика и климат“ в ЦИД…
Европа изостава все повече в надпреварата в сферата на изкуствения интелект (ИИ).
Достатъчно е да погледнем разликата в мащаба. През юли Европейската комисия обяви планове за създаване на седем гигантски изчислителни центъра за ИИ. Осемнадесет от 27-те правителства в ЕС кандидатстват за поне един от тези обекти, като обещават да отделят около 3 милиарда евро (3,5 милиарда долара) за бъдещи покупки на изчислителна мощ. Междувременно се очаква общите капиталови разходи на шестте най-големи доставчици на облачни услуги (т.нар. „хиперскейлъри“), базирани предимно в САЩ, да надхвърлят 1,3 трилиона долара до 2027 г. според данни на S&P Global Ratings.
Макар тези ангажименти за разходи да не са пряко съпоставими, те подчертават огромната – и на пръв поглед непреодолима – инвестиционна пропаст.
За да започне да запълва тази празнина, ЕС трябва да се справи с проблема с разпокъсания си енергиен пазар. Енергийната преносна мрежа на блока понастоящем не разполага с капацитет да пренася електроенергия от местата, където тя е налична, до районите, в които възниква ново промишлено търсене. Слабите междусистемни връзки, големите разлики в таксите за пренос на електроенергия и сложните процедури за издаване на разрешителни разделят това, което по замисъл трябва да бъде единен пазар.
Това води до огромни икономически последици. През 2025 г. големите енергоемки промишлени потребители в ЕС са плащали средна крайна цена на електроенергията от около 107 долара за мегаватчас, сочат оценки на Международната агенция по енергетика. Това е повече от два пъти над нивото в САЩ и с около 57% над това в Китай.
Въздействието на тези високи разходи върху традиционните индустрии е опустошително. Общото промишлено производство в Европа през 2025 г. е било само с около 1% над нивото от 2021 г., показва анализ на данните на Евростат, изготвен от Мариус Кьопен, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Още по-тревожно е, че производството на химикали е спаднало с 19% през този период, докато обемът на производството на основни метали (желязо и стомана), цимент и алуминий е намалял съответно с 16%, 14% и 11%.
Енергетиката не е единствената причина за този спад в промишленото производство. Отслабеното глобално търсене, преместването на производствени мощности от ЕС към САЩ и Китай, както и засилващата се конкуренция – особено от страна на азиатски фирми – също оказаха значително въздействие.
Но докато повечето други сектори на европейската икономика се възстановиха от пандемията от COVID-19 и енергийната криза, последвала пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, енергоемката промишлена база на Европа не успя да го направи. Скорошният нов скок на цените на енергията, последвал конфликта между САЩ и Иран, също не помага за подобряване на ситуацията.
В момент, когато Европа се стреми да се включи в новата индустриална революция, свързана с изкуствения интелект, достъпът до надеждна и достъпна енергия е по-важен от всякога.
Енергийна география
Трудностите на Европа да се възползва от бума на изкуствения интелект (ИИ) подчертават незавършените задачи по енергийната интеграция на блока.
Около 40% от електроразпределителните мрежи в ЕС са на възраст над 40 години. Европейската комисия изчислява, че до 2030 г. са необходими инвестиции в размер на 584 милиарда евро за модернизиране и разширяване на електроенергийните мрежи в целия съюз. Докато изграждането на един център за данни може да отнеме около две години, свързването му към остарялата преносна мрежа на Европа може да продължи до седем години.
В резултат на това инфраструктурата за ИИ, която се разработва в момента, е силно концентрирана. Според анализ на ЦИД, базиран на фирмени съобщения и данни от националните агенции за инвестиции, от началото на 2024 г. насам са обявени 68 мащабни проекта за центрове за данни в ЕС. Четири държави – Франция, Испания, Финландия и Швеция – са домакини на 43 от тях.
Една от основните причини за тази концентрация в посочените държави членки е достъпът им до евтина електроенергия с ниски въглеродни емисии и до надеждни мрежови връзки.
Разходите за електроенергия на център за данни с мощност 100 мегавата възлизат на приблизително 254 милиона евро годишно в Германия и 153 милиона евро в Испания, но само на 91 милиона евро във Финландия – където в енергийния микс преобладават ядрената енергия и възобновяемите източници. Тези данни се основават на оценки на ЦИД, използващи съпоставима информация за цените на електроенергията по държави.
Ограничаващ фактор
За да създаде интегриран електроенергиен пазар, Европа ще трябва да промени икономическия модел на системата.
Първата стъпка вероятно би била повишаване на гъвкавостта чрез улесняване на трансграничния пренос на енергия. Освен това разширяването на ядрената и водната енергетика би могло да намали зависимостта от скъп вносен газ, докато инвестициите в системи за съхранение на енергия (батерии) биха подобрили надеждността на захранването за промишлените потребители.
За операторите на мрежи също би било полезно да разполагат с карта на надеждното бъдещо търсене в рамките на целия съюз; така Брюксел и националните правителства биха могли съвместно да планират мрежите и да координират развитието на мощностите за възобновяема енергия с промишленото потребление. Европейските многостранни финансови институции, като Европейската инвестиционна банка, съвместно с националните правителства, биха могли също така проактивно да финансират развитието на мрежата, вместо да изчакват появата на конкретни клиенти.
Накрая, Европа би могла да въведе обща рамка за изграждане на инфраструктура за ИИ, която да ускори процесите по присъединяване към мрежата и издаване на разрешителни за строеж. Изграждането на „гигафабрика“ за изкуствен интелект във всяка държава членка не е особено икономически целесъобразно; вместо това Комисията би могла да подбере локации въз основа на реално търсене, като разположи мащабната инфраструктура там, където енергийната система е най-стабилна и надеждна. Така всички страни от ЕС биха могли да получат достъп до нея чрез взаимосвързани изчислителни възли.
Разбира се, съществуват множество пречки, включително бюрокрация, сблъсък на национални интереси и възход на политически партии, които не проявяват особен интерес към по-нататъшна интеграция в рамките на ЕС.
Освен това, дори и енергийната система да бъде оптимизирана, това няма да отстрани останалите слабости на Европа в сферата на изкуствения интелект. ЕС произвежда под 10% от световните полупроводници и не разполага с капацитет за производство от най-ново поколение. Макар Европа да е лидер в областта на усъвършенстваната литография за производство на чипове – благодарение най-вече на нидерландската компания ASML – в останалите аспекти пазарът на ЕС е силно зависим от американския дизайн на чипове, азиатското производство и облачните платформи извън Европа.
Но дори енергийната реформа сама по себе си да не е достатъчна, за да може Европа да навакса изоставането си в надпреварата при изкуствения интелект, без нея континентът няма почти никакъв шанс дори да стигне до стартовата линия.
