Коментарът на Лъчезар Богданов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Правителството представи проект на методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените (виж становището на ИПИ тук). Подходът залага на концептуално проблематично разбиране за начина, по който се формират и изменят цените на пазара. Принципите в документа и конкретните разпоредби противоречат на реалността на съвременното функциониране на пазарите и на икономическата логика като цяло. Ефектите ще бъдат противоположни на желаните, а именно – допълнителни разходи за стопанските агенти, ограничаване на потребителския избор, отслабване на конкуренцията и в крайна сметка, по-високи цени.
Допуснато е например пренасяне единствено на номиналния размер на покачването на доставните цени. Ефектът ще бъде системно и трайно намаляване на рентабилността на приходите и възвращаемостта на капитала, което в дългосрочен план ще отблъсне потенциални участници на българския пазар и ще отслаби конкуренцията. Поради натиска върху маржовете регулацията ще насърчи търговците да прекратят отношенията си с доставчиците с най-ниски цени и тези, които не ги повишават в период на общо покачване на цените. А това означава все по-труден достъп до търговските обекти именно на малките български производители.
Методиката също изисква от търговците да реконструират обосноваността на всяко ценово решение на ниво отделен артикул — задача, която е практически неизпълнима при хиляди продукти, смесени складови партиди и неделими непреки разходи. Но дори счетоводните отдели да се справят, това означава ли, че при всяко вдигане на разход за електроенергия или заплати предприемачът ще трябва да промени цената на кофичка мляко например с половин цент, а на кашкавала – с два цента и половина? За големи производители или търговци, които предлагат широк асортимент е логично част от стоките и услугите да са с висок марж, част с нисък, а вероятно част ще бъдат продавани и на загуба в определени моменти – един артикул може да носи нулев или отрицателен марж, ако привлича клиенти; друг може да носи по-висок марж, защото е нишов или уникален, но нискооборотен; още повече, трябва да отчиташ какво прави конкурента ти в квартала. И така нататък …
Изборът на разпределител на непреките разходи е дълбоко субективен. Дали наемът, транспортът, електроенергията или охраната да се разпределя по площ, по оборот, по брой транзакции или по тегло на продукта — всеки от тези критерии е защитим теоретично и дава различен резултат на практика. Методиката не посочва кой разпределител е „допустим“, което означава, че контролният орган ще преценява случай по случай – което е рецепта за административен произвол.
А всъщност решенията на предприятията дали, кога и с колко да изменят цените зависят едновременно от разходите, потребителските предпочитания и платежоспособното търсене, поведението на останалите участници в сектора, желаните маржове и риска, очакванията и международните тенденции и много, много други. Затова единствено конкуренцията, навлизането на нови продукти и доставчици, както и свободата за експериментиране с различни бизнес модели са механизмите, чрез които пазарът дисциплинира цените в дългосрочен план.
