Най-големите енергийни компании в света са напът да отчетат поредното тримесечие с огромни печалби, подкрепени от рекордни маржове при преработката на петрол. Разполагайки с изобилие от парични средства, петролните гиганти сега трябва да начертаят курс за бъдещ растеж в свят, преобразен от кризата в Близкия изток, отбелязва редакционен коментар на Ройтерс.
През тази година паричните резерви на петролните гиганти значително нараснаха. Очаква се петте най-големи западни петролни компании – BP, Chevron, Exxon Mobil, Shell и TotalEnergies – да отчетат обща печалба за третото тримесечие в размер на около 53 милиарда долара (по данни на RBC Capital Markets), което е ръст спрямо 48-те милиарда долара през второто тримесечие и повече от двойно спрямо нивата от предходната година.
Въпреки това, от началото на войната с Иран в края на февруари, петролните компании реагират предпазливо на тези неочаквано високи приходи, като насочват милиарди към намаляване на задълженията си, вместо към мащабни нови инвестиции. Очаква се общият дълг да спадне до 150 милиарда долара през третото тримесечие спрямо 200 милиарда долара през първото, сочат данни на LSEG.
Този подход беше логичен в първите месеци на конфликта, когато енергийните пазари реагираха бурно на всяка новина, а инвеститорите до голяма степен приемаха прогнозата на американския президент Доналд Тръмп, че войната ще бъде краткотрайна.
Седем месеца по-късно индустрията е изправена пред съвсем различна реалност.
Това, което започна като противопоставяне между САЩ, Израел и Иран, прерасна в продължителен регионален конфликт с ниска интензивност, белязан от атаки срещу енергийната инфраструктура, петролните рафинерии и морските търговски пътища. Много от последиците за световните енергийни пазари – включително по-високата премия за геополитически риск, променените вериги за доставки и засиленият енергиен национализъм – вероятно ще се запазят дълго след края на военните действия.
Това променя сметките на една индустрия, която взема инвестиционни решения за милиарди долари с времеви хоризонт, измерван в десетилетия.
Златна ера за преработката на петрол?
Първият въпрос е какво бъдеще очаква компаниите за преработка на петрол.
Скокът в печалбите през третото тримесечие се дължи главно на рекордните маржове при преработката. Референтните показатели за разликата в цената между суровия петрол и готовите продукти (т.нар. „crack spreads“) в САЩ са средно около 63 долара за барел през текущото тримесечие, в сравнение с 50 долара през второто тримесечие и 26 долара година по-рано. Напрежението е особено силно на пазарите на дизелово гориво. Сред големите петролни компании Exxon е в най-изгодна позиция предвид капацитета си за преработка от близо 4 милиона барела на ден – най-големият в сектора.
Бумът в преработката бележи забележителен обрат за сегмент от индустрията, който много ръководители доскоро смятаха за дейност с нисък приоритет. През последното десетилетие големите компании съкратиха присъствието си в сферата на преработката поради опасения, свързани с вредните емисии, ниската възвръщаемост и несигурното дългосрочно търсене на горива.
Дали кризата в Близкия изток ще промени това? Не напълно.
Малко вероятно е компаниите да изграждат нови рафинерии в Европа или Северна Америка предвид сложните икономически условия. Инвестирането в нови мощности в Азия или Африка обаче стана значително по-привлекателно, особено когато е обвързано с дългосрочни споразумения за доставка и изкупуване.
Все пак остават опасенията относно дългосрочните перспективи за търсенето на горива, особено в Азия, където навлизането на електрическите превозни средства отбеляза бум на фона на рязкото покачване на цените на бензина и дизела.
Премия за локация
Конфликтът също така разкри необходимостта купувачите да диверсифицират доставките си.
В продължение на десетилетия потребителите, преработвателите и производителите планираха инвестициите си, като се фокусираха върху достъпа до най-евтините и най-големите находища на петрол и газ, често разглеждайки енергийната сигурност като второстепенен фактор.
Този баланс се променя. Купувачите, разтърсени от месеци наред смущения в доставките, са все по-склонни да плащат по-висока цена (премия) за надеждни доставки, докато производителите преоценяват стойността на географската диверсификация.
За международните петролни компании това засилва аргументите за насочване на капитали към нови региони за добив, като Атлантическия басейн, Африка и Азия, вместо инвестициите да се концентрират в Близкия изток.
Поради това компаниите започват да ускоряват разработването на съществуващи активи за добив на петрол и газ, като същевременно увеличават разходите за проучвателна дейност в страни като Намибия, Бразилия, Ангола и Венецуела.
Следователно е вероятно конкуренцията за ресурси извън Близкия изток да се засили. Предизвикателството ще бъде да се гарантира рентабилността на новите проекти в условия на очаквани значително по-ниски цени в бъдеще – и това на фона на нарастващите днес разходи за сондажни платформи, оборудване и квалифицирана работна ръка. През последните години големите петролни компании се стремяха към средна цена от около 40 долара за барел при новите проекти, но тази стойност вероятно ще нарасне през следващите години поради инфлационния натиск.
Променящи се потоци
И накрая, конфликтът преобрази глобалните търговски потоци.
Тъй като азиатските купувачи все по-често се снабдяват със суров петрол и втечнен природен газ от Атлантическия басейн, времето за транспортиране се е удвоило в сравнение с традиционните маршрути от Близкия изток, което доведе до рекордни нива на навлото за танкери поради удължаването на веригите за доставки. Това, което първоначално изглеждаше като временна корекция, все повече се превръща в структурна характеристика на световните енергийни пазари.
За компании със значителна търговска дейност, включително Shell и BP, по-дългите вериги за доставки биха могли да оправдаят по-големи инвестиции в танкери, съоръжения за съхранение и търговска инфраструктура. Това би могло да се превърне във важен източник на приходи, надхвърлящ дейността по добив на петрол и газ.
Край на изчаквателната позиция
Индустрията вече не може да си позволи просто да държи паричните си средства в резерв, без да ги използва. Засега инвеститорите все още приветстват по-високата възвръщаемост под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции, но с течение на времето големите петролни компании ще трябва да представят ясна визия за това как ще се справят в тази променена среда.
Победителите през следващото десетилетие няма да бъдат енергийните компании, които просто се възползват от сегашните неочаквано високи печалби. Това ще бъдат онези, които ги използват, за да се подготвят за свят с по-висок геополитически риск, по-дълги вериги на доставки и глобален стремеж към енергийна сигурност.
