Нетният износ на електроенергия от България през първите девет месеца на годината е нараснал с 62% – достигайки 3,5 TWh, спрямо 2,16 TWh година по-рано. Основният принос за увеличеното производство идва от възобновяемите енергийни източници, подкрепени от системи за съхранение, заявяват от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с енергия (АПСТЕ).
Цитира се Електроенергийния системен оператор (ЕСО), според който България произвежда с 12,24% повече електроенергия, докато потреблението е нараснало с 8,45%. Производството от ВЕИ достига 11,5 TWh, или с близо 34% повече спрямо година по-рано. Така възобновяемите източници осигуряват близо 80% от ръста на електропроизводството в страната.
От АСПЕ обръщат внимание на развитието на системите за съхранение. От началото на годината до 4 октомври батериите са отдали към електроенергийната система 1720 GWh, спрямо едва 190 GWh година по-рано – увеличение над девет пъти. Това позволява евтината електроенергия, произведена през деня, да бъде съхранявана и използвана в часовете с по-високо потребление и цени.
Ползите от новия енергиен микс са се проявили особено ясно през лятото. Въпреки продължителните горещини и ниските нива на Дунав, които са ограничили производството на ядрена и водна енергия в региона, България остава нетен износител и през ключови периоди поддържаше по-ниски цени от съседните пазари. За този успех е допринесла комбинацията от слънчеви централи, батерии и АЕЦ „Козлодуй“.
Показателен пример сопред Асоциацията е 8 октомври, когато шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ излиза в планов ремонт, а пети работи с ограничена мощност заради ниското ниво на Дунав. Въпреки това в ранния следобед фотоволтаиците произвеждат близо 4300 MW – повече от потреблението на цялата страна (4100 MW), докато батериите се зареждат с над 4000 MW, съхранявайки евтина енергия за вечерните часове с по-високо търсене.
Успешното развитие на слънчевата енергия и батериите обаче не е достатъчно. През зимата слънчевото производство намалява, а потреблението расте. За да разполага с повече евтина местна електроенергия и през студените месеци, България трябва да ускори развитието на вятърната енергия, изтъкват от АПСТЕ.
Данните сочат, че от 2020 г. насам фотоволтаичните мощности в страната са нараснали с около 600%, до близо 7 GW, а системите за съхранение вече наближават 6 GW / 17 GWh. По оценки на АПСТЕ инвестициите във фотоволтаици, батерии и свързана инфраструктура след 2020 г. достигат приблизително 7 млрд. евро.
За разлика от слънчевата енергия обаче, развитието на вятъра практически е спряло. България разполага с едва 716 MW вятърни мощности, без нов голям вятърен парк след 2013 г. За сравнение, Румъния има над 3,5 GW, а Гърция – над 6 GW. Вятърната енергия допълва слънчевата с различен дневен и сезонен профил и може да осигурява значително производство и през зимата.
Според АПСТЕ, България може да привлече още над 4 млрд. евро частни инвестиции във вятърни централи и системи за съхранение до 2030 г., ако институциите осигурят предвидими правила и премахнат ненужните административни ограничения, включително пред проектите извън зоните за ускорено развитие на ВЕИ. Това означава повече местна електроенергия, по-голяма конкуренция и по-достъпни цени за българските домакинства и бизнеса.
