Дебатът за конкурентоспособността на Европа често се фокусира върху цените на енергията, изкуствения интелект, търговията и индустриалната политика. Съществува обаче един по-малко обсъждан проблем, който придобива също толкова голямо значение: компаниите на целия континент изпитват затруднения при намирането на хора с необходимите им умения, посочва анализ, публикуван от изданието The Conservative…
Инициативата на Европейската комисия „Съюз на уменията“ (Union of Skills) очертава предизвикателството по категоричен начин. Един на всеки петима възрастни в ЕС изпитва затруднения с четенето и писането; един на всеки четирима 15-годишни младежи показва резултати под базовите нива по четене, математика и природни науки; а близо четири от всеки пет малки и средни предприятия заявяват, че не могат да намерят необходимите им кадри.
За икономика, която се стреми към лидерство в сферата на високотехнологичното производство, дигиталните технологии и „зеления“ преход, това не е просто проблем на образователната система. Това е проблем, свързан с конкурентоспособността.
Европа има проблем с уменията, а не само недостиг на работна ръка
Застаряващото население на Европа често се посочва като основна причина, поради която работодателите не успяват да наемат персонал. Демографията има значение, но недостигът се дължи и на трудното съгласуване между търсените умения и предлаганата работна сила.
Според данни на Евростат, през 2024 г. неизползваният трудов потенциал (т.нар. „slack“ на пазара на труда) възлиза на 11,7% от разширената работна сила. Това се равнява на 26,7 милиона души – хора, които са безработни, работят по-малко часове, отколкото биха искали, или са на разположение за работа, но не участват пълноценно на пазара на труда. Това показва, че предизвикателството пред Европа не се свежда просто до намирането на повече работници. Важно е също така да се гарантира, че хората, които вече са в Европа, притежават квалификациите и практическите умения, изисквани от променящите се индустрии.
Това несъответствие е особено осезаемо в сектори като инженерството, строителството, здравеопазването, информационните технологии и високотехнологичното производство. Възможно е работодателите да имат свободни работни места, докато в същия регион хората да изпитват трудности при намирането на стабилна заетост. За преодоляването на тази пропаст е необходимо образователните системи да реагират по-бързо на икономическите промени.
Професионалното обучение заслужава ново внимание
Твърде дълго време професионалното образование често е било разглеждано като втори избор в сравнение с университетското. Днес обаче става все по-трудно да се оправдае подобно разграничение.
Съвременната индустрия се нуждае от електротехници, техници, заварчици, механици, оператори на машини, софтуерни специалисти и квалифицирани строителни работници. Много от тези професии изискват задълбочени технически познания и непрекъснато обучение. Това не са професии от миналото; те са от съществено значение за индустриите, които Европа се стреми да изгради.
Според Европейската комисия, повече от половината ученици в горния курс на средното образование в ЕС вече избират професионално направление. Въпреки това, участието остава твърде ниско в някои сектори, където търсенето е най-голямо – особено в сферите, свързани с цифровия и „зеления“ преход.
Ето защо Брюксел подготвя нова европейска стратегия за професионално образование и обучение (ПОО). Целта е ПОО да стане по-адаптивно към нуждите на пазара на труда и по-привлекателно за учащи от всички възрасти. Поради същата причина, професионалната мобилност в рамките на Европа следва да се разглежда като икономически актив, а не просто като образователен опит.
Дебатът започва да се променя. Професионалното образование все по-често се представя не като алтернатива за онези, които не продължават в университет, а като стратегическа част от икономическата инфраструктура на Европа.
Малките и средните предприятия плащат цената
Недостигът на квалифицирани кадри засяга особено тежко по-малките предприятия. Големите компании имат възможност да наемат персонал от чужбина, да създават вътрешни програми за обучение и да предлагат по-високи заплати, за да привлекат специалисти. За един семеен производствен бизнес или местна инженерна фирма възможностите за маневриране са значително по-ограничени.
Когато едно малко предприятие не може да намери квалифициран техник, последствията са съвсем реални: поръчка може да се забави, нова машина да остане неизползвана, инвестиция да бъде отложена или планове за разрастване – напълно изоставени.
Ето защо политиките, свързани с уменията, не трябва да се разработват единствено от гледната точка на министерствата на образованието. Работодателите, търговските камари, центровете за обучение и местните власти трябва да играят по-активна роля в определянето на това какви квалификации са реално необходими за регионалните икономики.
През юли Европейският съвет на високо равнище по въпросите на уменията предприе стъпки в тази посока, като призова за по-тесни връзки между бизнеса и образованието, както и за създаване на регионални екосистеми за умения, обединяващи компании, доставчици на обучение и публични органи. Принципът е разумен: обучението трябва да се провежда възможно най-близо до местата, където реално съществуват работни места.
Умения, технологии и европейска конкурентоспособност
Дебатът за уменията става все по-належащ, тъй като технологиите променят работната среда. Изкуственият интелект, автоматизацията и цифровите инструменти ще премахнат някои задачи, ще трансформират други и ще създадат нови роли. Технологиите обаче не премахват нуждата от квалифицирани работници. В много случаи те дори я засилват.
Докладът на Комисията относно „Цифровото десетилетие 2026 г.“ показва, че над 60% от европейците вече притежават поне основни цифрови умения, но недостигът на специалисти в областта на ИКТ остава значителен. Същевременно много малки и средни предприятия (МСП) продължават да срещат пречки при внедряването на съвременни цифрови технологии.
Инвестициите в технологии носят ограничени ползи, ако предприятията не разполагат със служители, способни да ги използват ефективно. Една фабрика може да закупи усъвършенствани роботизирани системи, но все пак се нуждае от техници, които да ги инсталират и поддържат. Една компания може да въведе изкуствен интелект, но служителите трябва да знаят как да интегрират тези инструменти в ежедневните работни процеси.
Следователно човешкият капитал и технологичните инвестиции се допълват, а не се заместват взаимно.
От дипломи към пригодност за заетост
Всичко това не означава, че университетите губят своето значение. Европа се нуждае от отлични изследователи, учени, лекари, инженери и преподаватели. Публичните политики обаче не бива да измерват успеха в образованието единствено чрез броя на издадените дипломи. По-важният въпрос е дали образованието предоставя на хората полезни знания, адаптивни умения и реални възможности за изграждане на кариера.
Това изисква по-силни връзки между училищата, университетите, професионалните учебни заведения и работодателите. Програмите за чиракуване и стажове могат да помогнат на младите хора да съчетаят теоретичното обучение с практически опит. По-кратките курсове за придобиване на професионална квалификация и възможностите за учене през целия живот също могат да помогнат на възрастните да се адаптират, без да се налага да напускат пазара на труда за дълги периоди.
Европа трябва също така да улесни признаването на умения и квалификации отвъд националните граници. Един истински единен пазар на труда не може да функционира ефективно, ако работниците постоянно се сблъскват с ненужни пречки при преместването си между държавите членки.
В същото време мобилността не бива да служи като оправдание за държавите да пренебрегват собствените си системи за образование и обучение. Привличането на таланти от чужбина може да помогне за преодоляване на недостига, но развитието на местните кадри остава от решаващо значение за дългосрочната устойчивост.
Инвестирането в хората е индустриална политика
В ЕС все по-често се обсъждат темите за индустриалната политика, стратегическата автономност и икономическата сигурност. Въпросът за уменията е неразривно свързан с тези дискусии. Производството на полупроводници, отбранителната индустрия, енергийната инфраструктура, изкуственият интелект и високотехнологичното производство – всичко това зависи от хора, които знаят как да проектират, изграждат, експлоатират и ремонтират сложни системи. Обявяването на инвестиционни цели е по-лесно, отколкото създаването на работната сила, необходима за тяхното постигане.
Тук от решаващо значение е принципът на субсидиарност. Брюксел може да подпомага мобилността, общите стандарти и трансграничните програми, но системите за образование и обучение остават тясно свързани с националните и регионалните икономики. Една успешна европейска стратегия за уменията трябва да оставя място за местни решения, вместо да налага единен модел „отгоре“.
Целта трябва да бъде практическа: да се предоставят на работниците повече възможности за повишаване на квалификацията, да се даде по-голяма тежест на бизнеса при организирането на обучението и да се осигурят на младите хора различни, но еднакво ценени пътища към успешна кариера.
Предизвикателството пред конкурентоспособността на Европа няма да бъде преодоляно само чрез регулации или субсидии. Решението ще се намери до голяма степен в класните стаи, работилниците, лабораториите и на самите работни места.
В продължение на години европейската икономическа политика се фокусираше върху капитала: колко да се инвестира, къде да се насочат субсидиите и кои отрасли да бъдат подкрепени. Следващият етап трябва да обърне същото внимание и на човешкия капитал. Един континент, който не успява да осигури на хората си продуктивна заетост, ще изпитва трудности в конкуренцията – независимо колко амбициозни изглеждат индустриалните му стратегии на хартия.
В Европа не липсват таланти. Предизвикателството е те да бъдат развити, разпознати и по-ефективно свързани с икономиката. Ако ЕС успее да постигне това, политиката в областта на уменията може да се окаже една от най-важните реформи за повишаване на конкурентоспособността през това десетилетие.
