Хелоуин наближава, а това е сезонът на страшните истории, припомня Челси Фолет, представяйки в блога на Human Progress една истинска история. Тя разказва за ужасяващата действителност на всекидневния живот през по-голямата част от човешката история, което е темата на новата й книга „Мрачните стари времена: Въведение в прединдустриалното минало“ (The Grim Old Days: An Introduction to the Preindustrial Past)…
Икономическата история може да бъде обобщена с прочутата „графика на хокейния стик“: векове на едва забележим напредък, граничещ със застой, последвани от внезапен и драматичен скок на икономическия растеж и реалните доходи. И въпреки това хората често омаловажават това изключително увеличение на световното богатство през последните два века и половина.
В социалните мрежи мемета, осмиващи идеята, че нарастването на БВП означава напредък, събират хиляди харесвания, свеждайки аргумента до умишлено осакатения лозунг „Линията върви нагоре, значи нещата стават по-хубави“. Левият френски кандидат за президент Жан-Люк Меланшон изрази подобна позиция по време на предизборен митинг, чиито кадри се разпространиха масово в интернет: „Копая дупка — БВП расте. Запълвам я — БВП расте“. Критиките обаче не идват само отляво. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също постави под съмнение дали икономическите показатели изобщо разкриват нещо за благосъстоянието на хората, като написа: „Може би икономиката е просто измислица“.
Тази критика не е нова. През 60-те години на миналия век Робърт Ф. Кенеди прочувствено заявява, че брутният национален продукт „измерва всичко… освен онова, което прави живота стойностен“, защото „не отчита здравето на нашите деца, качеството на тяхното образование или радостта от игрите им“, нито „красотата на нашата поезия или здравината на нашите бракове“. Това е красноречива реч, но внушението ѝ е подвеждащо.
Много хора си представят, че вековете на почти пълен застой преди рязкото издигане на кривата на хокейния стик вероятно са били доста приятно време за живот. Някои съжаляват за всичко, което съвременният свят уж ни е отнел, и настояват, че преди Индустриалната революция хората са се радвали на по-прост живот, свързан със земеделието: стабилна и мирна епоха на щастливи селяни, живеещи в уютни къщички, хранещи се с чиста храна направо от стопанството, танцуващи около майските дървета, докато край тях подскачат децата им с розови бузки. Представете си Графството от „Властелинът на пръстените“, само че с по-високи обитатели.
За съжаление, действителността не е имала нищо общо с тази фантазия.
Около половината от всички деца са умирали, преди да достигнат зряла възраст, гладът е бил често явление, средната продължителност на живота е била между 30 и 40 години, а едва един на всеки десет души е можел да чете и пише. По-голямата част от населението се е състояла от селяни, занимаващи се със земеделие за собствено препитание. Животът на повечето хора е бил белязан от изтощителен труд от изгрев до залез, лоша хигиена, болки в зъбите, кожа, изпохапана от бълхи, износени до скъсване дрехи и воня от неправилно изхвърляните човешки отпадъци. Въздухът е бил отровен и почернял от дима на домашните огнища. Повечето хора в прединдустриалната епоха са преживявали с редки каши и груб хляб, често стар или замърсен, а недостигът на храна редовно е предизвиквал бунтове.
Противно на романтичната представа, че прединдустриалните общества са живеели в хармония с природата, увреждането на околната среда съвсем не е ново явление. Обезлесяването е унищожило голяма част от европейските гори още към началото на Новото време, което е принудило Великобритания да внася дървен материал от Америка. Градовете редовно са изхвърляли отпадъците си в същите реки, от които са черпели питейна вода. Това е една от причините алкохолните напитки да бъдат неизменна част от всекидневието на хора от всички възрасти, включително деца и бременни жени.
Медицината често е причинявала повече вреда, отколкото полза. Хирургията е била примитивна, операциите са се извършвали без друга упойка освен алкохол, лекарите не са миели ръцете си между прегледите на отделните пациенти, а кръвопускането е оставало стандартно лечение за почти всяко заболяване. Дори осветлението някога е било лукс, без който повечето обикновени домакинства са оставали след настъпването на нощта.
Там, където изобщо е имало училища, обучението е можело да бъде жестоко. Децата често са изминавали километри пеша, за да стигнат до училищни сгради с една-единствена класна стая, където учителите са прилагали физически наказания, понякога последвани от втори побой у дома. Побоят над съпруги и слуги е бил широко приеман, а децата са били изпращани да работят на полето веднага щом са прохождали.
Едва с индустриализацията хората започват сериозно да поставят под въпрос много от тези отдавна приемани жестокости и постепенно да ги изоставят.
Хората, живели и умрели преди рязкото издигане на кривата на хокейния стик, са обитавали напълно различен свят от онези, които са се родили след него. „Мрачните стари времена“ показва колко дълбоко този икономически растеж е променил човешкия живот.
Когато бях близо до завършването на книгата, малкото ми дете се разболя от скарлатина — някога тежко заболяване, което често е било смъртоносно за децата. Безкрайно съм благодарна, че собствените ми деца са родени в свят, в който съществуват антибиотици и безброй други чудеса, надхвърлящи и най-смелите мечти на нашите предци.
Една възходяща линия върху графика може да означава деца, които доживяват да празнуват още рождени дни — включително моите. Повече време с любимите хора. Повече години, прекарани с внуците. На практика всичко, което хората ценят — от здравето на децата и грижата за околната среда до щастието, което хората сами отчитат — има положителна корелация с БВП. А светът е станал не само по-богат, но и по-свободен — две тенденции, които вероятно са свързани.
Благоденствието е помогнало за създаването на свят, в който хората сключват брак по любов, а не по икономическа необходимост; прекарват детството си в игри и учене, вместо в тежък труд на полето; и могат да избират работата и заниманията, на които искат да посветят времето си. Както отбелязва екзистенциалният психолог Клей Раутлидж, повечето хора са склонни да откриват смисъл в живота, „като насочват вниманието си навън, към света, и се стремят да допринасят положително за него чрез своите взаимоотношения, работа и други дейности“. Хората в заможните постиндустриални общества се радват на безпрецедентна свобода да правят точно това.
Това не означава, че днешният свят е съвършен. Далеч не е така. Но индустриализацията не е донесла страданията на света — те вече са съществували. Икономическият растеж постепенно ни е предоставил все повече средства, с които да ги облекчаваме.
Хелоуин ще отмине след няколко дни, но ужасяващите истински истории в „Мрачните стари времена“ не приключват с празника. Те просто разказват как е изглеждал обикновеният човешки живот допреди съвсем неотдавна.
Съвременното благоденствие и свобода са забележително скорошно и крехко постижение.
Истинският ужас на този Хелоуин е колко лесно забравяме суровата действителност на мрачните стари времена.
